НХЦ представи пред съмишленици ново изследване за причините за раздяла на деца от семействата им

Д-р Галина Маркова и д-р Радостина Антонова от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет (НХЦ) представиха предварителни данни от изследване на раздялата на деца в риск от техните семейства пред аудитория от изследователи, застъпници и активисти – съмишленици в движението за реформа на системите на детски грижи и закрила.

Групата сподвижници се събра на международна среща, домакин на която беше Фонд „Мечтата на Таня“ (ФМТ). ФМТ е посветен на създаването на необходимите знание и ресурси, за да да се гарантира стабилността на всички семейства с цел предотвратяване на ненужната раздяла на деца от техните родители. Визията на ФМТ е фокусирана върху семействата, основава се върху правата и е насочена към развитие на обществен ангажимент за инвестиране в семейна подкрепа, засилване на участието на житейския опит в системата за закрила на детето и разширяването на обхвата на вече доказани решения за предотвратяване на раздялата.

Данни от над 1500 случая от 19 региона

Изследването е проведено от НХЦ между ноември 2023 и април 2024 г. съвместно с 5 организации, членуващи в Коалиция „Детство 2025“ – Сдружение „SOS Детски селища – България“, Надежда и домове за децата клон България, Сдружение „Еквилибриум“, фондация „Лале“ и фондация „За нашите деца“. Анализирани са данни от над 1500 случая на превенция, случаи на деца настанени в резидентна грижа, както и работа по реинтеграция от периода 2019-2023 г., в 19 региона в страната.

Бедност, насилие и психично-здравни проблеми

Според данните от изследването, основна причината за раздялата на децата и семействата в България е натрупването на множество фактори, които правят средата за отглеждане на децата „високорискова“. С най-голяма тежест сред тези фактори са: бедността, насилието и психично-здравните проблеми.

Трудностите на родителите да се справят с изискванията за подкрепящо и чувствително към потребностите на децата родителство, оценявани най-общо като „нисък родителски капацитет“, не се явяват като достатъчна причина за раздяла, защото подлежат на интервенции по превенция. Когато обаче „нисък родителски капацитет“ се комбинира с „липса на подкрепяща среда“, това почти винаги води до настаняване на детето в алтернативна грижа. 

Професионално прегаряне и отсъствие на работа със семействата

Професионалното прегаряне, както и текучество на служители в отделите за закрила на детето и социалните услуги, също е фактор за раздяла на децата и семействата, доколкото влияе на вземането на решения. 

Друг сериозен проблем, който изследването идентифицира, е начинът, по който се комуникира раздялата, както с децата, така и с родителите. Докато децата масово не могат да формулират причината за раздялата и си „доизмислят“ история, родителите или не приемат, че даден проблем може да е причина за раздяла, или смятат, че понеже и без това не се справят с житейските си проблеми, заслужават децата им да бъдат на друго място. Това показва, че нито с децата, нито с родителите е работено по истинските причини. Това пречи раздялата да се мисли като форма на подкрепа за семейства в криза, а също и катализира нежеланите реакции и увеличава негативните ефекти от мярката. 

Наблюдава се и подценяване на ролята на общността в работата с деца в риск и техните семейства. Отчитат се само семейството и роднинските връзки, а ранните бракове и ранната бременност не се проблематизират достатъчно като явление. Проблематична нагласа представлява и очакването родителите сами да се справят със социалните, икономическите и психичните си проблеми, докато те биват обвинявани за неумението да ги преодолеят.

Дестабилизация на семействата и циклична раздяла

Изследователските данни бяха допълнени от Елица Лингорски, която сподели някои специфични детайли и нюанси относно това, кои са децата настанени в алтернативни грижи и защо те попадат там. Данните са събрани от участници в обучителната онлайн програма за промяна на системата основана на картата „Децата в семейства“. Те сочат към следното:

• Икономическата зависимост, трудовата експлоатация и несигурните жилищни условия могат да са косвена причина за раздяла, защото дестабилизират семействата.
• Реинтеграцията може да е неустойчива: има реинтегрирани деца, които се връщат обратно в системата на алтернативни грижи.
• Осиновяването не винаги е „изход“ от системата.
• Липсват данни за пътя на децата през системата, които преживяват раздяла повече от един път.

С презентацията на НХЦ можете да се запознаете тук:

Свързани статии:

Причините за раздяла на децата и семействата в България анализират в ново изследване Ноу-хау центърът и Коалиция „Детство 2025“:  https://knowhowcentre.nbu.bg/prichinite-za-razdiala-na-decata-i-semeystvata-v-balgaria/

НХЦ пред Европейската академична мрежа по правата на децата в Женева: https://knowhowcentre.nbu.bg/news/the-know-how-centre-at-crean-geneva-conference/