НХЦ и „Мрежа от 0 до 3“ подчертаха необходимостта от системен подход за справяне с причините за раздяла на семействата

Проект „Мрежа от 0 до 3: Превенция на разделяне на семействата“ се ръководи от фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА). Той обединява 11 неправителствени организации в цялата страна. Това са: Фондация „ФОНД ИГА“, Сдружение „ЛАРГО“, Сдружение „Жажда за живот“, Национална мрежа на здравните медиатори, Фондация „Здраве и социално развитие“, Сдружение „ХАЯЧИ“, Клуб на нестопанските организации в гр. Търговище, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Сдружение „Бъдеще за децата“, Фондация „Бъдеще“ и Сдружение „Знание“.

Основната цел на дейностите по проекта е намаляване на броя на ромските деца, изложени на риск от раздяла със семейството, чрез застъпничество за подобряване на достъпа и качеството на интегрираната материална, здравна и социална подкрепа за млади роми, бременни жени и семейства, живеещи в бедност. Съществена част от проекта е фокусирана върху застъпничество за превантивна работа в общността.

Обединяване на усилията за превенция на раздялата на семействата

В рамките на проекта, по покана на ТСА, през м. ноември Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ) взе участие в две дискусионни онлайн събития. Целта на дискусиите беше да бъде споделен опит, знание и експертиза с цел изграждане на по-силен съюз между организациите и обединяването на усилията им по посока на превенцията на раздялата и подкрепа за семействата.

В събитията взеха участие д-р Галина Маркова и Евгения Тонева. В първата дискусия, проведена на 13-ти ноември, Евгения Тонева представи анализ на актуалната картина на феномена на раздялата на децата и семействата в България, основан на изследователската работа на Коалиция „Детство 2025“ през последните шест месеца. Във втората дискусия, която се състоя на 15-ти ноември, д-р Маркова разказа за ключовите бариери пред междусекторното сътрудничество, които пречат на по-ефективната работа с деца и семейства в нужда, и до които екипът на НХЦ достигна през инициативата, проведена в община Велико Търново през 2022-23г. под надслов „Всяко дете – пълноценен член на общността”.

Как се озовават децата в алтернативна грижа?

В презентацията си Евгения Тонева говори за причините за раздялата и за това как децата се озовават в алтернативна грижа. Тя разглежда как се прилага раздялата като мярка за закрила и какви отношения и нагласи се развиват около този феномен. Като основни причини за раздяла, идентифицирани в изследването, тя посочи:

• • Липсата на финансови средства, което затруднява покриването на основни разходи;
  • Здравословни проблеми при родителите, включително психичните разстройства и зависимости (например, алкохолизъм и наркомания);
  • Конфликти в семейството и домашно насилие;
  • Липса на адекватна жилищна политика и подкрепа;
  • Социална изолация и липса на подкрепа от общността.

Добрата междусекторна координация – път към по-ефективна работа с децата и семействата

Според д-р Галина Маркова основните бариери пред ефективната междусекторна работа в България включват: Непознаване на работата на другите сектори, което води до недоверие и затруднява сътрудничеството; Недостатъчна споделена информация, което затруднява оценката на ситуацията и координацията на действията; Отказ от ангажираност; Изключване на родителите – те често не са включени в процеса на оценка и интервенция, което води до допълнителна изолация на семействата; Враждебни отношения между секторите, напр. случаи на „нажежени“ отношения, които затрудняват комуникацията и сътрудничеството между различните професионалисти.

Нейните препоръки за подобряване на сътрудничеството между различните сектори в България бяха:

1. Разработване на междусекторно сътрудничество в различни контексти – важно е подходите да се адаптират спрямо специфичните нужди и условия на местно ниво, като се започне от съществуващи практики на доверие.
2. Общо обучение за развитие на детето. Необходимо е да се осигури обучение за всички сектори, което да включва работа по случай и разясняване на правата на децата и семействата.
3. Включване на родителите и общността. Родителите трябва да бъдат активни участници в оценката на потребностите на децата, а също така е важно да се работи с общността, за да се осигури подкрепа на семействата.
4. Създаване на платформи за сътрудничество – препоръчва се създаването на съвети на ниво община, където представители от различни сектори да работят заедно по конкретни случаи и да идентифицират бариерите пред сътрудничеството.
5. Събиране и хармонизиране на данни. Без адекватни данни е трудно да се разработват ефективни модели за интервенция, затова е важно да се събират и анализират данни от различни източници.

Необходимост от мултиплициране на добри практики и промяна на политики

В рамките на дискусиите бяха представени добри практики за мерки и дейности по превенция на раздялата и изоставянето на деца, както и предложения за промени в политиките, като напр.:

• • Подобряване на достъпа до социални услуги и подкрепа за семействата, за да се предотврати раздялата на децата от родителите.
  • Инвестиции в подготовката на специалисти, които работят в социалната сфера, за да се осигури по-добра подкрепа на семействата в риск.
  • Разработване на програми, които да адресират бедността и социалното изключване.

Тези аспекти подчертават необходимостта от системен подход за справяне с причините за раздялата на семействата и за осигуряване на адекватна подкрепа на уязвимите групи в нашето общество.

В дискусиите взеха участие и Майя Грозданова, Боряна Климентова от „Надежда и домове за децата – клон България“, Мюзеям Али от Сдружение ,,ХАЯЧИ“, Дани Колева от УНИЦЕФ – България, Трендафил Меретев от Фондация „За нашите деца“, Елена Петкова от Сдружение ,,Еквилибриум“, Мария Петкова от Фондация „Лале“ и Невена Маджарова от Клуба на нестопанските организации в гр. Търговище.