Приемни родители обсъдиха значението на привързаността в развитието на децата
Между 25-ти и 27-ми ноември се проведе националната годишна среща на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) под надслов „Сърца под напрежение: предизвикателното детско поведение и сложният професионален диалог в приемната грижа“. Тя събра професионалисти от различни области – приемни родители, психолози, социални работници, специалисти по детско развитие и др., които обсъдиха актуални проблеми на приемната грижа в България. Един от акцентите на срещата беше темата за преодоляване на трудностите в работата с деца, преживели травма.
>
По покана на НАПГ д-р Галина Маркова от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца проведе семинар, който разгледа концепцията за привързаността и нейното значение в развитието на децата. Тя подчерта, че привързаността е основен компонент на човешката природа, който се проявява още при новороденото и продължава през целия живот. Способността да се привързваме и да даваме привързаност е свързана с психичното здраве и е важна за изграждането на сигурни отношения между родителите и децата.
Четирите основни стила на привързаност според Мери Ейнсуърт и тяхното влияние върху поведението на децата:
- Сигурен стил на привързаност: Децата с този стил имат родители, които са внимателни и отзивчиви. Те се чувстват сигурни и могат да изследват околната среда, знаейки, че могат да се върнат при родителя за подкрепа. Тези деца обикновено показват по-уверено и позитивно поведение.
- Избягващ стил на привързаност: Децата с избягващ стил често се държат на разстояние от родителите си. Това може да се дължи на родители, които не реагират бързо на нуждите на детето. Тези деца могат да изглеждат независими, но всъщност имат трудности в изграждането на близки отношения.
- Амбивалентен стил на привързаност: Тези деца показват несигурност, тъй като родителите им са непредсказуеми. Децата могат да се привързват силно, но също така да проявяват тревожност, когато родителят не е наоколо. Те често се колебаят между търсенето на близост и страх от отхвърляне.
- Дезорганизиран стил на привързаност: Този стил се наблюдава при деца, които са израснали в среда на насилие или хаос. Те могат да проявяват объркани и противоречиви поведения, тъй като родителят, от когото трябва да получат сигурност, всъщност е източник на страх.
>
Д-р Маркова говори и за концепцията за пренос, която е важна в контекста на работата с приемните деца. Тя обясни, че преносът е процес, при който децата проектират своите предишни опити и отношения с възрастни върху новите си взаимодействия с приемни родители, социални работници и други професионалисти. Това означава, че децата ще ги възприемат през призмата на предишните си опити с фигури на привързаност, като родители или настойници. Изключително важно е за професионалистите да разбират концепцията за преноса, за да осъзнаят, че те не са просто себе си в отношенията с децата, а са възприемани като хора, с които детето е имало връзка преди. Този „багаж“ от предишни опити може да усложни взаимодействията и да доведе до трудности, например до отхвърляне или агресивно поведение от страна на детето. Предишният опит на детето може да повлияе значително на новите му отношения, което прави установяването на нова привързаност предизвикателство.
Тя също така акцентира на неравнопоставеността в отношенията между родител и дете, като родителят е този, който предоставя сигурност, а не детето. В заключение д-р Маркова подчерта, че е необходимо търпение и разбиране от страна на приемните родители, за което и те самите имат нужда от подкрепа, тъй като децата идват с различен опит и емоционални нужди, които могат да повлияят в различна степен на начина, по който те реагират в новите отношения.
Участниците в семинара – приемни родители и социални работници се включиха в активен разговор, споделяйки за своя опит през свои трудни случаи и казуси, по които работят.