Важно е мисленето за деинституционализацията да не е фокусирано върху слабостите, а върху силните страни

На 5 юни 2013 г.  Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ проведе работна среща на тема „Комуникацията в процеса на деинституционализация – възможност за творчески решения“ в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. В събитието участваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката,  Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане,  УНИЦЕФ, както и представители на неправителствени организации и академични среди.

Оценка и анализ на комуникацията

По време на срещата бяха представени  резултатите от изследването на Ноу-хау центъра „Оценка и анализ на комуникацията и координацията на различните дейности в изпълнение на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България на общинско ниво“. To e проведено в периода април-юни 2012 г. от екип на Института за социални дейности и практики и социологическата агенция „Алфа рисърч“ и обхваща територията на три общини – Столична, Русе и Чирпан.

Изследователския метод PAAR

Гост-лектор на събитието бе проф. Тони Гей, позитивен психолог и директор наReflectiveLearning International. Той представи изследователския метод  PAAR, насочен към анализ на успешни решения, с цел да се погледне по нов начин към процеса на деинституционализация. Това включва идентифициране на добрите развития в този процес и по-конкретно осмисляне на въпроса как темата за координацията и комуникацията между професионалистите в деинституционализацията може да допринесе за успешните решения и да се превърне в основа за творчество.

По време на работната среща бяха представени два основни възгледа за комуникацията и координацията в процеса на деинституционализация. Първият е фокусиран върху проблемите и бариерите в тези два процеса. Вторият възглед, представен от проф. Гей, породи в хода на събитието нов тип диалог между участниците, които успяха да си спомнят най-успешните практики в деинституционализацията.

Основните въпроси

Участниците планираха нови действия, които да продължат развитието на тези успешни практики, основани на четири въпроса: Какво да спрем да правим, какво да започнем да правим, какво да правим по-малко и какво да правим повече.

Поддържането на балансиран диалог изисква  идентифициране на успеха

Разсъждавайки по тези въпроси, екипът на Центъра стигна до извода, че поддържането на балансиран диалог, в който се разглеждат проблеми, но и се откриват добри практики, изисква непрекъснати усилия към идентифициране на успеха. Също така, важно е мисленето за деинституционализацията да не бъде насочено само към предизвикателствата в процеса, а и към силните му страни.