Супервизия в приемната грижа (видео)
На 9 юни 2020 г. се проведе онлайн семинарът „Супервизия в приемната грижа“, представен от Александър Миланов, дипломант на МП „Психосоциални интервенции с деца и семейства“ на Нов български университет.
Участваха представители на Областни екипи по приемна грижа, приемни родители, общински служители, представители на Държавната агенция за закрила на детето, специалисти от центрове за социални услуги, неправителствени организации, академични кадри и студенти.
Презентаторите — Александър Миланов, Вера Колешева, Гинка Илиева и Таня Ганева — представиха някои теоретични постановки за супервизията, както и техния опит на супервизори и супервизирани. Бяха обсъдени и прилагани подходи, методи и инструменти, добрите практики и предизвикателствата в българския модел. В дискусия с различни гледни точки и споделен опит се включиха участниците в семинара.
За презентаторите
Александър Миланов
Александър Миланов е изпълнителен директор на Националната асоциация по приемна грижа и отговаря за развитието на политики, програми и проекти, насочени към застъпничеството за правата на приемните родители, както и за предоставянето на подкрепа, която насърчава укрепването на приемната грижа в България. Той е клиничен социален работник, има опит в управлението на различни застъпнически проекти и маркетирането на социални каузи, консултирал е УНИЦЕФ. Бил е експерт по връзките с обществеността в Българската стопанска камара. Членува в Дружеството на практикуващите връзки с обществеността към Съюза на българските журналисти и е активен застъпник за правата на децата в риск.
Вера Колешева
Вера Колешева е супервизор на приемни семейства. Опитът ѝ е свързан с въвеждане и промотиране на алтернативни на институционалната грижа практики. Преди да започна работа в Лумос, Вера е работила в „EveryChild“ foundation и във Фондация „За Нашите Деца“. В Лумос, съвместно с колегите чрез обучения, супервизия и експертна техническа подкрепа Вера предава знанията и уменията си на екипи и специалисти, отдали се на каузата да подобрят живота на децата, които по една или друга причина не живеят с родните си семейства.
Гинка Илиева
Гинка Илиева е професионален приемен родител. В момента е студент в образователно-квалифакационната степен „бакалавър“ по специалността „Социални дейности“ на Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“. Има няколко годишен опит в подкрепата на уязвими лица в риск, включително семейства и деца в риск. Гинка е социален работник в Центъра за психологическо и социално консултиране и информиране. Тя работи с лица с намалена работоспособност, като обект на нейната работа е трудовата ресоциализация и адаптацията на пазара на труда. Предоставя услуги по информиране, консултиране, посредничество и застъпничество.приемен родител.
Защо е важно да говорим за супервизията в приемната грижа
Приемната грижа, която по своята същност е споделена грижа за децата в риск, е ангажимент на семейства, които нямат професионална експертиза, но имат личен опит и ресурси да се грижат за дете. Приемните родители са представители на общността и имат за задача да интегрират детето в нея, да го социализират, да инвестират в него грижа и чувства, които да подпомогнат адаптацията и формирането му като личност.
От друга страна, роля в системата имат социалните работници от държавните отдели за закрила на детето, отговарящи за настаняването, както и общинските социални работници, които отговарят за подкрепата на децата и приемните родители. Супервизията в приемната грижа е важна за формирането на професионални умения на приемните родители и за повишаване на качеството на процеса като цяло. През последните няколко години вече се е натрупал значителен опит в системата, който изисква да бъде оценен и преосмислен от гледна точка на теоретични рамки и личен професионален опит.
“Супервизията е от изключително ключово значение за постигането на професионална и успешна социална работа, включително и за услугата приемна грижа. За съжаление, тя все още не е утвърдена като устойчива практика във всички компоненти на нашата социална система, което е предпоставка за недостатъчна ефективност от провеждането й. В тази връзка всички усилия, насочени към усъвършенстване процеса на супервизия и установяване на устойчиви практики са особено целесъобразни и смислени.”
Огнян Христов, Национален ръководител, проект „Приеми ме“
Необходимо е да бъде изведена рамка за задължителните стандарти в професионалната супервизия
Не на последно място, супервизията е сложен инструмент. Тя съчетава в себе си множество подходи. Затова е важно да се учим един от друг и да знаем как контекстите влияят на видовете супервизия, как осмисляме процеса от гледна точка на теорията и практиката. Семинарът даде заявка за продължаване на диалога относно какви са различните видове консултативни процеси и как те да бъдат използвани ефективно в полето на социалната работа.
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, в ролята си на университетско и изследователско звено, поема ангажимента да изведе онези задължителни стандарти в супервизията в рамките на социалната сфера, играещи ролята на обучителен и развиващ професионалистите инструмент.
Това е първият от поредица семинари, представени от дипломанти на МП „Психосоциални интервенции с деца и семейства“, посветени на супервизията. На 18 юни темата ще бъде продължена от Галина Бисет и Елена Петкова със „Супервизия в социалната сфера, базирана на подхода „каунселинг“. Поредицата ще продължи през септември 2020г., а обявяването на датите и темите можете да следите в календара на нашия сайт.