Сборник „Правата на човека в епоха на кризи“ – ценен анализ на правозащитничеството във времена на нарастваща тревога
„Права на човека в епоха на кризи” е заглавието на издадения от Нов български университет сборник с текстове на политолози, юристи, социални работници и други специалисти по правозащитничество. Сборникът е издаден тази година (2024), но е продукт на проведена през 2022 г. научна конференция под патронажа на Омбудсмана на Република България. Пълната публикация е свободно достъпна на уебсайта на НБУ – „Права на човека в епоха на кризи“.
Темите на сборника и авторския състав
Сборникът покрива общо 15 теми от 15 различни специалиста събрани в 209 страници. Главните мотиви включват човешките права в среди на непълна демокрация, предизвикателствата за хуманитарната система в 21-и век и деконструктивните ефекти на войни и кризи над правозащитничеството. Текстовете акцентират нуждата от активно гражданство, интердисциплинарно сътрудничество и действия срещу тенденциите за популизъм, маргинализация и дискриминация.
Критика на българските жилищни политики и отрицателния им ефект върху правата на децата
Елица Лингорски от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, е един от сътрудниците в сборника по тема „Жилищни политики, нарушаващи правото на децата да живеят в семействата си”. Авторката представя анализ на българските жилищни политики, показвайки, че голяма част от ромските семейства продължават да живеят в изключително уязвими условия, което засяга децата и ги излага на риск от раздяла със семействата им. Текстът също така обръща внимание на ограниченията в достъпа до подходящи жилищни условия за ромските семейства, които косвено влияят на необходимостта от въвеждане на мерки за закрила извън семейната среда. Подчертава се необходимостта от допълнителни изследвания и спешни действия за намаляване на раздялата на децата от техните семейства и редуциране на процента ромски деца в държавна грижа.
Връзката между състоянието на жилищата и раздялата на деца и семейства
Комплексни социални и структурни фактори, извън контрола на семействата, не бива да бъдат фактор за раздялата на деца и семейства. Въпреки това, съвременните жилищни политики в България продължават да излагат голям брой деца на изключително уязвими условия. Елица Лингорски посочва, че съществува силно ограничен ресурс за достъп до жилищно подпомагане предоставен от държавата. Засегнатите родители не могат да осигурят условията, които са длъжни да осигуряват по Закона на закрила на детето. Има данни, че в резултат на това дирекциите от структурата на Агенцията за социално подпомагане прилагат мерки на закрила на детето и настаняват децата от тези семейства в алтернативна форма на грижа. По този начин проблемът, че на децата не са осигурени адекватни условия на живот, е „решен”, а вината за това – възложена на родителите. От тази гледна точка, основният структурен проблем остава налице, но не и на дневен ред.