Семинар-дискусия „Чий е трудният случай – на социалните или на училището?“ (видео)

В поредния семинар-дискусия на Ноу-хау център, посветен на сътрудничеството между различните системи, чиято задача е грижата и закрилата на деца в риск, обсъждаме темата за споделянето на отговорностите между тях в работата по най-трудните случаи.

Дисфункционални отношения в подкрепящите системи

Д-р Радостина Антонова и Евгения Тонева разглеждат пътя на трудните случаи и къде пропадат те. Съвкупността от дисфункционални взаимоотношения вътре в семейството, в общността, а и в подкрепящата среда, поставят децата в особено трудна ситуация. В резултат от наслоените проблеми на социалната дистанция, сегрегацията и дискриминацията към различията и отклоненията от „нормата“, трудните деца най-често се разглеждат като нарушаващи дисциплината и обществените норми. На тях често им липсва значима фигура, на която да се опрат и те постепенно биват прехвърляни от едно училище в друго, от една услуга в друга. Накрая те се озовават на място, в което се събират децата със сходен профил и множество потребности. Така се получава негласно профилиране, и на училища, и на услуги. Там се събират най-тежките случаи, без непременно това да дава гаранция, че техните потребности ще бъдат посрещнати.

Конфликтите между образователната и социалната системи

Иван Пейчев се спира върху конфликтите между образователната и социалната система. Според Закона за предучилищното и училищното образование отговорност на училището е не само интелектуалното развитие на ученика, а и социално-емоционалното благополучие. Той споделя, че много от учителите не са готови за тази роля на училището. Липсва им познание за това как се изготвя интегрирана оценка на децата през обмена на информация от всички системи. Това от своя страна води до неумението да бъде направен индивидуален план за подкрепа, който взема под внимание всички аспекти и ресурси от живота на детето.

Как да ръководим успешно психологическа служба в училище

Анет Маринова разказва за опита си от дългогодишно водене на психологическа служба в училище. Тя набляга на уменията на специалиста да изгради връзка с детето така, че то да му позволи да го разбере. Акцентите, които тя поставя са:

Осигуряването на място в училище, в което да се разположи едно дете с неговата реална житейска ситуация. Това място е свързано с изграждането на свободен достъп или „коловоз“ между директора на училището и психолога, който е ключов при търсенето на помощ от страна на учителите в случаите на проблем в работата с детето. Този коловоз трябва да се основава не върху субективното приемане на проблема, а върху разбирането за правата на детето.
Връзката на детето с един възрастен, който да му дава опора – това е етичната позиция на ангажиране и загриженост с фокус върху самото дете, а не търсенето на общ универсален подход за всички деца, който ги сравнява едно с друго. Тази позиция дава възможност детето да бъде прието такова каквото е.
Практиката заедно в училище – със ЗУПО в училището вече има място за други специалисти и системи. Екипите изработват нов тип знание в една своеобразна лаборатория случай по случай, дете по дете.

Дискусия

В последната част на семинара участниците изразяват свои наблюдения по поставената тема и поставят множество въпроси, между които:

Как се подобрява координацията в контекста за интегрираното предоставяне на услуги в ЗСУ?
Как една консервативна система отговаря на потребностите на децата?
Докъде стигаме със случаите с комплексни нужди, къде се затварят вратите?

Дискусията извежда редица наблюдения за предизвикателствата с които се сблъскват професионалистите в своята практика:

Нуждата от създаването на проактивна позиция в системите относно превенцията на трудните случаи и стандарти за осъществяване на правата на децата и семействата;
Лиспсата на етика в професионалната култура и свързаното с нея самоцелно съществуване на услуги с единствената цел: създаване на работни места;
Проблема с провеждането на многобройни, но нежелани от страна на специалистите обучения, които не инвестират реално в професионалното развитие на кадрите;
Нуждата от медиация или координираща функция на трета страна при трудните случаи, поради натрупано напрежение и демонстриране на защитна позиция;
Необходимостта от неформална комуникация между членовете на екипа; чуването на другата гледна точка и мисленето заедно;
Умението да познаваш и да си любопитен към работата на работещите в другите системи и познанието за другия от гледна точка на професионалната етика;
Изграждане на култура да поискаш и да даваш помощ;
Проблема с възприемането на супервизията като контрол, а не като подкрепа за специалиста;
Парцелирането на системите;
Необходимостта от изследователска работа и идентифициране на устойчивите проблеми с нуждата от нови институционални решения;
Изискването за специален, изследователски подход при случаите с комплексни нужди;
Осигуряване на грижа за специалистите и успокояване на напрежението.

Събраните мнения и гледни точки ще бъдат използвани в изследователската работа на Ноу-хау центъра и в актуализацията на нормативни документи, както и в приложни проекти фокусирани върху трансформация на професионалната култура и нагласи.