Нашата работа

, ,

Кои са инициативите в полето на детския активизъм?

Информация за изследването

Това изследване е проведено в първата половина на 2022 г. от изследователски екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ по покана на Фонд „Мечтата на Таня“. То търси отговор на въпроса: какви дейности и инициативи за участие на децата в обществения и политически живот съществуват в България в момента и кои са децата и възрастните, свързани с тях? 

Изследователският екип откри и обработи информация за над 170 организации и структури, които предлагат възможности за социално-значимо участие на деца по различни теми. Беше изработена национална карта на детското участие и активизъм, в която са включени 140 фондации и сдружения, общини, младежки групи и движения, училища, медии и онлайн платформи, държавни институции и бизнес клубове. Представители на 62 от включените в картата организации и структури участват директно в изследването чрез попълнени въпросници и/или интервюта. 

Задълбочени интервюта са проведени с 16 деца и младежи, които допринасят значително и/или развиват собствени идеи в полето на активизма. В интервютата те разказват за своя опит и споделят мнението си затова какво е реално се случва с децата, които искат да участват в обществения живот, какво им помага и какво им пречи. (Повече за изследването можете да откриете в ПЪРВА ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)

Най-важното от анализа Ноу-хау център представя в поредица от публикации, в които се спираме на основите теми, откроени в доклада. (Всички публикации можете да откриете в раздел „Детски активизъм“ на сайта на Ноу-хау център.)

Кои са организациите и структурите, които работят в полето на детското участие и активизъм, и с какви дейности се занимават те?

Ето какво откри изследователският екип по въпроса кой в момента работи в това поле:

Националната карта на детското участие и активизъм актуално включва 140 организации и групи, които дават възможност на децата да са активни за позитивна социална промяна. Когато „се чете“ картата трябва да се има предвид, че полето на детското участие и активизъм се променя особено динамично – инициативи се раждат, развиват и биват изоставяни по-често отколкото в други полета, заради нетърпението и порастването на децата, но и заради приоритетно проектния принцип на финансиране на дейностите. Затова картата представлява отворена база данни, която може да бъде редактирана и актуализирана. 

Във визуализацията по-горе виждате представяне на 140-те организации и групи според това кой е водещият принцип, който организира тяхната работа. Трябва да бъде уточнено, разбира се, че рядко една организация има съвсем конкретен профил, а повечето организации развиват по три, по-малко или повече направления.

Възможности за участие в процесите на вземане на решения и консултиране на политики, които касаят децата

Най-голямата група (или 60 от общо 140) организации и структури на актуалната карта са тези, които предоставят на децата възможности за участие в процесите на вземане на решения и консултиране на политики, които ги касаят. Тези дейности, освен че целят да повлияят директно формулирането на политики, развиват и умения за граждански контрол върху обществените процеси. Техният водещ принцип в този смисъл по-често е – децата да станат отговорни граждани с позиция по важните обществени въпроси по-късно, като възрастни. Типовете дейности в тази категория включват:

  • училищни съвети
  • младежки и детски парламенти
  • консултативни групи
  • журналистика за деца

Именно в тази група попадат дейностите на най-големите „играчи“ в полето на детското участие в България: национални институции, мрежови организации, международни неправителствени организации и др., чиито действия са особено видими, потенциалът за осезаемо въздействие е най-голям, както и устойчивостта. Това са позитивите. Ограниченията са свързани главно с факта, че институциите и програмите предлагат като цяло твърди формати за участие, в които организацията и водещата роля остава за възрастните, а поколенията деца просто се сменят. Това често прави детското участие да изглежда формално, особено когато то се случва на национално ниво.

Ангажиране на децата в дейности, от които обществото би имало полза

Приблизително 1/3 (или точно 44 на брой) от всички картографирани организации и структури развиват дейности по детско участие за привличане и ангажиране на децата в неща, от които обществото би имало полза. Основният принцип на тяхна работа може да се обобщи като – децата да са полезни за съвместния ни живот заедно в България, вместо да не са. Техните дейности са:

  • доброволчество
  • благотворителни кампании
  • подкрепа за хора в нужда или беда
  • менторски програми за развитие

Тези програми и инициативи са популярни, разпознаваеми и увличат много автентична детска енергия. Основният позитив при тези дейности е, че форматите и програмите позволяват децата сами да избират конкретна кауза и/или средствата, чрез които да я постигнат, затова и разнообразието от идеи тук е най-голямо. Ограниченията са свързани с това, че социалните проблеми, на които се търси решение, са най-често дефинирани от възрастните, а от децата идва само стратегията за действие.

Отстояване на права и поправяне на несправедливости

Третата по големина група организации и структури (36 на брой в картата) развиват такива дейности, които са за отстояване на права и поправяне на несправедливости. Техният принцип е – директни, макар и различни по обхват действия, насочени към конкретни социални промени сега. Това са:

  • (само)застъпничество
  • училищни протести
  • промяна на положението в общността
  • подписки и писма

Тези дейности са по същество овластяване, работата с децата е индивидуална или на групи, но целта е децата да осъзнаят какво ги тревожи и от какво имат нужда, какво искат да постигнат и къде да потърсят ресурсите за това, вкл. в себе си, така че да постигнат позитивно развитие за себе си и други деца в аналогична на тяхната ситуация. Тези усилия най-често и най-естествено засягат хората от уязвимите групи в обществото. Макар и често с малък обхват, въздействието за социална промяна е най-осезаемо именно при тези дейности. При тях обаче най-вече се наблюдава и тенденция енергията да се изчерпва бързо, ентусиазмът да спада с времето и да се появят разочарования около преодоляването на множеството бариери пред детското участие.

А има ли дейности, инициирани изцяло лично от деца и млади хора?

Да, има и съвсем логично почти всички от тях попадат в третата категория инициативи за участие и активизъм. Обнадеждаващо е, че сред многото изцяло или частично неуспешни детски и младежки проекти има и отделни такива, които успяват да предизвикат институционална и обществена реакция и да задвижат важни процеси и необходими промени. 

Списъкът от неуспешни подписки от последните няколко години включва: „за“ по-дълго голямо междучасие; „против“ двусменния режим; референдум за свободно-избираемите предмети в училище и др. А знаете ли, че в далечната 1919 г. в Разградската мъжка гимнация е проведена гладна стачка против физическите наказания на учениците от учителите. Снимка на активистите може да откриете в доклада. (Повече за характеристиките и пътя на младия активист можете да откриете във ВТОРА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)

 

Translate »