Нашата работа

, ,

Докъде стига изследването на Деинституционализацията?

Третата фаза на изследването „Деинституционализация: Случаят България“ започна през март 2020 г. До момента екипът продължава да включва активно нови участници, които са готови да мислят с нас, да поставят въпроси и да правят препоръки за това как да продължи реформата на детската грижа в България.

Изследователският екип работи в четири региона в страната, в които реформата по деинституционализация продължава да се разпознава като значима и в ход. 

Изследването се провежда във важен момент: в навечерието на закриването на последните институции за детска грижа в България. То придоби фокус след международната Конференция „Деинституционализация на грижата за деца: как инвестираме в промяната?“, проведена през ноември 2019 г. в София, в рамките на която беше създадена общност от реформатори, работещи в сферата на ДеИ. 

Основни въпроси на изследването са онези, които тази общност формулира:

  • В каква степен крайната цел на ДеИ – гарантирането на благополучен живот в сигурна семейна среда е постигната?
  • Придобиват ли децата умения за независимост и самостоятелен живот чрез съществуващите услуги в общността?
  • Промени ли реформата по ДеИ нагласите, водещи до социално изключване?
  • Промени ли ДеИ отношенията между децата, специалистите и родителите?
  • Какво е влиянието на финансирането върху реформата?
  • В каква степен се разви капацитетът на специалистите, които работят директно с деца и семейства?

Изследването използва методологията „Изследване в хода на действието (Action Research), която търси поддържане на отношения с участниците през целия изследователски процес.

Участниците са поканени в ролята на съ-изследователи – роля, чрез която те събират и обсъждат данни и свой опит, анализират заедно с изследователския екип изводите на изследването, поставят нови въпроси и дават препоръки. Основна задача на изследването е и да породи действия, информирани от тези изводи.

До този момент участниците са над 100, между които са представители на националното и местно управление в държавни институции и общински администрации, професионалисти от ОЗД и социални услуги за деца, представители на академичната общност, специалисти и експерти, приемни родители, както и 41 деца, които в момента живеят в специализирани институции и резидентни услуги и 7 млади хора, които вече са напуснали грижата. 

Всеки наш читател, би могъл да заяви участие в изследването като предложи:

  • гледни точки към формулираните въпроси и находки (публикувани по-долу),
  • въпроси, които да интегрираме в изследователската работа, 
  • своя история или опит, върху който да мислим заедно,
  • свои изводи или препоръки към реформата за ДеИ,
  • потенциални участници, с които да ни свърже, или препоръки към протичането на изследването. 

След получаване на заявката, ние ще изпратим допълнително документите, които чрез които да договорим етиката на участието в изследването и да го планираме заедно. 

Изследването продължава до юли 2021, след което ще започне процес на публикуване на резултатите, по които ще събираме допълнителни обратни връзки и предложения. 

Предварителни данни от изследването

Следващите теми и въпроси са идентифицирани от екипа на изследването като ключови до момента. Някои от тях вече са формулирани като работни тези, които предстои да проверим, а други – като изследователски въпроси, по които ще събираме допълнително данни.

Ключова тема 1: Деинституционализацията – същност на промяната. Какви са реалните последиците от реформата и как изглежда тя в момента?

  • Възможно обяснение за крайните и разнопосочните оценки на реформата е липсата на индикатори за ДеИ. Вместо договорени критерии за това какво би означавало успех, хората обичайно ползват за оценка на промяната собствените си представи, очаквания и опит.
  • В полето на ДeИ съществуват различни, често дори противоречащи си схващания, теории и концепции. Липсата на споделено разбиране за логиката и характера на подкрепата за семействата и интеграцията на институционализираните деца създава конфликти и травматични преживявания. За ДеИ често се говори през идеите за „социална интеграция“ и „независим живот“, но изглежда все още най-предпочитаното от системата решение за подкрепа е резидентната грижа? Как разсъждават професионалистите, но и хората, които сами предпочитат пред консултативна или материална подкрепа резидентната грижа за своите роднини, вкл. децата?
  • Децата и родителите не са активно включени в оценяването на промяната, свързана с ДеИ. Не познаваме и специфичната гледна точка на уязвими групи и общности, които са преки ползватели на реформата. Колко далече достига ДеИ? Защо все още е толкова трудно да се чуват различните гласове?

Ключова тема 2: Децата и родителите. Каква е ситуацията на децата в алтернативна грижа и техните семейства? Защо броят на тези деца в България не намалява?

  • Много от децата, които живеят в услугите днес, не познават изобщо институциите. Това би трябвало да означава, че те и техните родители са посрещнати от деинституционализирана система и приети в деинституциоализирана среда. Какъв е профилът на тези деца? Какви са характеристиките на грижата, която получават?
  • В услугите живеят деца, които имат семейства и общуват с тях. Познаваме ли актуално причините и характера на раздялата на децата и семействата? Чии деца отглежда държавата днес?
  • Социалната система е обезверена по темата за работата с родителите. Това мислене е резултат от наследени нагласи, но и от липса на професионални умения. То е значима бариера пред използването на семейството като ресурс на ДеИ.  

Ключова тема 3. Професионалистите. Каква е степента на професионализация на деинституционализираната реалност на социалната система сега?

  • В общуването си с професионалистите децата и младите хора често се усещат като неразбрани, нечути, но и подведени, заблудени или дори лъгани.
  • Професионалистите се намират между децата и родителите им, но сякаш трудно осмислят ролята и отговорността си в тази връзка. Когато професионалната подготовка е недостатъчна, те не знаят и не умеят да партнират на „трудните“ деца и семейства, нито да поискат помощ.
  • Служителите на услугите всеки ден са в много и различни роли, свързани с грижата за децата. Понякога трудно ги съчетават, а очакванията са високи. Какви умения и квалификация са адекватни на тази мултифункционалност? 
  • Кога професионалистите се чувстват автори на промяната за едно дете? Кой и какво подкрепя усилията им да вземат най-добрите решения по случаите?

Каним ви, ако желаете, да изпратите свои въпроси и теми към изследването до 19.3.2021г. на galina.markova.khc@gmail.com.

Translate »