Деинституционализация и предизвикателно поведение (бр. 12)
Агресия, предизвикателно поведение, себедеструктивно поведение, клатене… С подобни думи и дефиниции се описва поведението на децата и младите хора, които са в процес на деинституционализация. Докато те живееха в институции, темите за поведението им и неговото овладяване не са били обсъждани в публичното пространство. Това означава, че целта на деинституционализацията започва да се постига – съдбата на деца и млади хора в риск излиза извън стените на домовете и става достояние до широката публика.
Как, обаче, това поведение се овладява?
Този брой на бюлетина на Ноу-хау центъра предлага материали по темата. Част от тях са посветени на разбирането на проблема. Откриването на смисъл на едно поведение води до неговото разрешаване, тъй като отговорът на него показва на „агресивния“, че е разбран. Втората група от материали предлагат и интервенции, които организации, работили в деинституционализацията, са разработили или открили.
С публикуваните материали не отговаряме на всички въпроси, които помагат на професионалистите да се справят с предизвикателното поведение. Отваряме темата и оставаме във връзка с нови и стари колеги, за да открием добри практики.
Втората голяма тема, която повдигаме чрез материалите, е връзката между секторите здраве (и най-вече психично здраве) и детско благополучие. В България няма добро сътрудничество между двете сфери. Без такова сътрудничество ще продължаваме да бъдем използвани от институциите, вместо да се случва обратното, защото грижата към нас се базира върху интегриране на потребностите ни, които не могат да се разделят на здравни, социални и психологични. Когато ни боли глава, не можем да учим и да общуваме пълноценно с другите. Това мислене трябва да се разпространи и към групи в общността, към които съществуват сериозни предразсъдъци. Трудно е, но вече е необходимо да си представим, че затвореното в дом дете (с увреждане или не) не иска да се подчинява на правила, които не разбира и не желае да живее без да има кого да обича.