Как стигаме до дехуманизиране на „другия“ в затворени институции?
Рубрика: От изследователския терен
Третата фаза на изследването на процеса на Деинституционализация в България, което Ноу-хау центърът провеждa, започна през март 2020 г. Месец преди края на теренната работа разговаряме с д-р Галина Маркова за метода „Изследване в хода на действието“ и някои от находките от изследователския терен.
Е: Постепенно приключва събирането на данни и обсъждането им със съ-изследователите. Можем ли вече за започнем да съобщаваме някои изводи от изследването „Деинституционализация Случаят България – част 3“?
Г: По принцип, методологията на изследването в хода на действието не само позволява, но и изисква непрекъснат анализ на наученото от терените. Това позволява да се изучават процесите в тяхното развитие и да се правят необходими промени веднага в практиката.
Е: Дай пример с това изследване.
Г: Започнахме да се срещаме с група младежи, които ще напуснат една резидентна услуга. Някои по-скоро, други – догодина. Заедно с тях мислим по какъв начин това напускане да стане по-плавно, с подкрепа от работодатели, с осигурено жилище и т.н. оказа се твърде сложна задача. Така, от една страна, научаваме големите предизвикателства пред напускането на услугите, но и създаваме екип от хора, които да мислят заедно с тях. Този екип търси възможности за такава работа, която да предлага обучение и жилища. Много често за младежите се мисли като за способни да се ориентират. Но, не напразно в ЕС младежката възраст се увеличи до 35 години, защото младите хора , като цяло, имат нужда от повече време и повече подкрепа да избират поле, в което да се обучават и развиват. Да се организира подкрепа за излизащите от системата за детски права е важна задача и тя е важна не само тук, в България, но и приоритет за ЕС.
Е: Т.е. търсите в този екип възможности за по-сполучлива адаптация на напускащите.
Г: Да, търсим и в същото време учим от процеса, за да можем да предложим промени.
Е: В кой от терените се случва това?
Г: Това е конфиденциална информация.
Е: Кое за теб е най-важното, което това изследване открива?
Г: Насилието срещу деца и млади хора – момчета и момичета. А то е в такива размери, че започва да се нормализира.
Е: Какво значи това, дай пример?
Г: След чудовищно физическо насилие в семейството, едно момиче се настанява в ДДЛРГ. Там „специалистите“ го наричат „гадна циганка“, „проститутка“, „уличница“ а в самата институция тя няма никаква закрила и бива изнасилена от външни хора, които безпрепятствено влизат там. Добре е, че тази история, която е норма, не е изключение, се случва когато ДДЛРГ още съществува. Днес тази институция е закрита, което, обаче, не означава, че в ЦНСТ няма опасност от такова насилие. Като да е пропита системата с насилие и да е изключение то да отсъства. Това трябва да се обсъжда и да се вземат много системни мерки.
Е: Говориш за такова насилие спрямо роми, или спрямо всички деца и младежи.
Г: Както знаеш, ромските деца, са най-уязвими по отношение на всякакъв вид насилие от страна на мнозинството – психическо, физическо, сексуално. Но, по принцип, както знаем и от международната литература, навсякъде в институции има насилие. В този терен се говори за насилие между децата, не от възрастни, работещи в услугите.
Е: Аз като че ли не очаквам да се говори за насилие или дискриминация изобщо, или открито.
Г: Така е, затова историята, която споменах се разказва в минало време и за вече затворена институция. В ЦНСТ видимостта е по-голяма, по малко анонимни са отношенията. Затова, очаквам, насилието от страна на специалистите да е намаляло.
Е: В обобщение…
Г: Четейки и преподавайки за дискриминация, винаги съм се чудела какво точно означава тя да стигне такива нива, че да се случи дехуманизиране на другия, срещу когото се упражнява. Мисля, че дискриминацията в затворени институции води до дехуманизиране на „другия“. Да кажеш на едно дете, че ще стане проститутка за мен е отвъд всякакви фантазии за насилие.
изображение: Pixabay