Българското училище и ромската общност

Януарската дискусионна среща за 2020 г бе на тема „Съвременното българско училище и ромската общност – точки на пресичане и влияние“.

Присъстваха социални работници от сектора на НПО, представители на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, докторанти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представители на Студентско общество за развитие на междуетническия диалог, специалисти по образователна интеграция, педагогически съветници в училище, психолози, представители на Сдружение за споделено учене „Ела“ (Център за приобщаващо образование) и др.

Говорители на срещата бяха:

Майя Димитрова Грековa

Майя Димитрова Грекова е доктор на социологическите науки (2002), професор по социология (2004), дългогодишен преподавател в Катедра Социология на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси са фокусирани върху проблемите на човешките отношения, малцинствата, ромите в България. Основни публикации: Аз и другият (Измерения на чуждостта в посттоталитарното общество). София: изд. на Софийски университет, 1996; (Малцинство: социално конструиране и преживяване. София: Критика и хуманизъм, 2001); Общност с другия (лекции по социология на социалните общности). София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2017; Какво е сбъркано с политиките на „интеграция на ромите в България“?. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2019.

Людмила Петрова Живкова-Балашикова

Людмила Петрова Живкова-Балашикова произхожда от известна ромска фамилия музиканти. Има магистърска степен по специалността «Кино и телевизиона режисура» към ЮЗУ «Неофит Рилски». От 2000 г. е инициатор и участник на повече от сто проекта, свързани с развитието на ромската общност в България, нейната история, култура и образование. Основател е на Студентско ромско общество за междуетнически диалог, чиято цел е развитието на висшето образование сред ромските младежи. Кандидат-докторант към Института по етнология и фолклористика на БАН.

Радостина Антонова

Радостина Антонова има магистърска степен по психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и към момента e докторант към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Социология“. Работи като изследовател и координатор на проекти в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет. Тя има повече от 18-годишен професионален опит в директна работа сред, разработване, внедряване и оценка на различни методи за превенция и интервенция и терапевтична работа сред уязвими групи като ромски общности, проституиращи жени и мъже, LGBTQIA общност и хора с интелектуални затруднения. Автор е на над 20 научни публикации в български и международни списания, между които и British Medical Journal.

Българското общество полага българския етнос и българския език като национално конституиращ

Темата предизвика оживена дискусия. Беше изразено общото разбиране, че съществуват дълбоко вкоренени предпоставки за разделение между различни етноси и за доминирането на българския етнос в държавното устройство. Българското общество полага българския етнос и българския език като национално конституиращ и на този етап не успява да се освободи от „етническото“ на държавата. Налице е формализирането на политиките и изпълнението им е само на книга. Съществува традиционното разбиране, че голяма част от ромите от край време, по необходимост и с мълчаливото съгласие на управляващите, заема най-низшите отрасли в пазара на труда, за които не се изисква качествено образование.

Някои от въпросите, които бяха дискутирани бяха:

Имаме ли разбирането, че интеграцията всъщност е асимилация? Как доминирането на българския език се отразява върху степента за успех на децата в училище? Къде е мястото на интеркултурното образование? Защо в млаките градове ромските младежи са по-успешни отколкото в големите градове? Възможно ли е, въпреки недостига на учители, да се работи индивидуално с всяко дете, защото децата са различни, но еднакво ценни? Можем ли, като общество, да се научим да ценим другите етноси и да уважаваме техния език?

Дискусията завърши с всеобщо съгласие за продължаване на разговора по темата на следваща среща.