Как сбъдваме (не)възможните мечти?

Започна обучението по проект „Сбъдване на (не)възможните мечти“ на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, насочен към изграждането на капацитет на професионалисти, работещи за и с деца в областта на закрилата на детето и осигуряващи държавна грижа за деца, лишени от родителски грижи и деца мигранти. Обучението се осъществява основно чрез: (1) устойчиви методологични инструменти за работа с децата и младежите, които да помогнат на младия човек да направи своя „Личен проект за живота след напускане на държавната грижа“ и (2) създаване на модел и механизъм за координация между институциите като 3-компонентна подкрепяща мрежа за деца и младежи, напускащи институциите в трите важни за младия човек сфери – образование, заетост и подкрепящи социални услуги.


Валентина Симеонова
Ръководител проект „Сбъдване на (не)възможните мечти“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ
„Приемам нашата задача като голямо предизвикателство, защото съществува проблем, за който се говори от много години, а именно, че младежите напускащи резидентна грижа не са подготвени за живота. Искрено се надявам, че чрез този проект, ще успеем да разчупим един омагьосан кръг.“


Продължаващо образование за специалистите

Основна цел е, след като преминат през конкретните обучения, екипите да бъдат подкрепяни чрез супервизия и местни обучители в пряката работа с младежите. Ключово е, най напред, хората, които работят с деца в резидентна грижа, да повярват, че нещо може да се промени, да усетят потребността от повече умения и знания за самите себе си като професионалисти, за да могат по-успешно да работят с младежите.


Веселина Ботева
Директор дирекция „Социална политика“, община Пловдив
„За да повярват в себе си, децата, които имат трудни съдби, имат нужда от много търпение от страна на професионалистите, защото трудно изграждат доверие. Добрите примери са много важни. Трябва да има по-чести срещи с успелите младежи, за да могат децата да се мотивират да завършат образованието си и да започнат работа.“


Бъдеще и отговорност

Необходимо е, още докато са в специализираната резидентната услуга, децата да започнат да формират адекватни възгледи за живота и да разсъждават за това какво искат да се случва с тях занапред. В рамките на проекта целим да ги провокираме да започнат да поемат отговорност за собствения си живот, през идеята за изготвяне на техен личен план и проект за бъдещето им.


Иван Каменов
Директор на два центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, София
„Ние трябва да помогнем на децата от много по-ранна възраст, още от навършването на 14-15 години, да започнат да мислят накъде ще се ориентират, какви умения могат да развиват и каква професия ще упражняват.“


Успеваемост в средното образование

Изключително важно е да ориентираме децата към успешното завършване на средно училище, тъй като 45% от тези младежи все още остават само с основно и начално образование. Това е една много притеснителна статистика, която прави почти всеки втори младеж неконкурентно-способен на пазара на труда.


Десислава Стоянова
Студент, магистърска програма „Психология на развитието“, НБУ, София
„Според мен най-важното условие за сбъдването на мечтите на един млад човек е да се научи да може да се приспособява към промяната, да бъде гъвкав. Мисля, че младежите, независимо дали започват самостоятелен живот, напускайки родното си семейство или прага на ЦНСТ, трябва да знаят, че от тях зависи по какъв път ще тръгнат в живота, и че решенията, които взимат и примера, който следват ще им помогне да открият себе си.“


Професия и умения за живота

Освен това, не на последно място, акцентираме и върху други ценни фактори за самостоятелност и независимост, като способности и умения за справяне с общите житейски условия – намиране на жилище, дългосрочна и удовлетворяваща работа, финансова самостоятелност и стабилност, семейно планиране и бюджет – теми, които са ключово важни за всеки млад човек.


Светлана Карагьозова
Експерт „Уязвима група“, „Държавна агенция за бежанците“, Харманли
„Времето на престой на непридружените младежи в България е много кратко и затова комуникацията с тях, с цел подкрепа и формулиране на план за бъдещето им, е изключително трудно“.