Здравословни, социални и емоционално-поведенчески проблеми при деца, преживяващи раздяла с родителите си

Според данни в проведеното изследване на причините за раздяла на деца от техните семейства на Коалиция „Детство 2025“ децата преживяват бурно налагането на мярката за закрила, която ги отделя от техните родители. Това преживяване е травматично, като най-често мярката не се разпознава нито от децата, нито от техните родители като форма на необходима и конструктивна подкрепа, а като санкция.

Често децата са завладени от силно и крайно по своя характер страдание. Част от реакциите им са свързани с очакване родителите им да разрешат проблема и да си ги върнат вкъщи. В редица случаи децата търсят вина в себе си, в родителите си или в институциите:

„Аз съм виновен”, „Защо не ми се обаждат?“, „Тук съм за малко“, „Мразя ги“..

Видни са негативните последици върху емоционалното състояние на децата под формата на шок, разстроеност, отхвърляне, плач, търсене на родителите, гняв, тъга, агресия и провокативно поведение, вина, обвиняване на персонала или родителите, загуба на доверие към възрастните.

⚠️Те много плачат и трудно се успокояват; чувстват притеснение, мъка.

⚠️ Ядосани са, изпитват силен страх и гняв.

⚠️ Преминават от затваряне в себе си до бунтарско поведение, особено при по-големите.

⚠️ Някои деца се затварят и не споделят.

⚠️ Изпитват чувство за вина, пораждащо поведенчески проблеми и агресия.

⚠️ Понякога спират да се хранят за известно време.

Дългосрочните последици от преживяната травма се наблюдават под формата на различни здравословни, емоционално-поведенчески проблеми, социални неблагополучия, намалена способност за учене.

Жертвите на насилие, при добра алтернативна семейна среда, е много вероятно да преодолеят травмата от раздялата и да се справят чудесно в новата среда. Те свикват и се развиват много добре. Успокояват се и приемат ситуацията, въпреки че тъгуват за родителите си.

Но при случаите на раздяла невинаги има данни за непосредствен висок риск за здравето и сигурността на децата, а по-скоро трудности в осигуряването на стабилна и подкрепяща семейна среда и децата очакват родителите им да предприемат действия за поправяне на ситуацията. 

При контактите с родителите си, те ги питат кога ще ги вземат у дома и дали са променили нещо – намерили ли са жилище, дали пият още, имат ли работа. А една трета от децата споделят, че не знаят защо са отделени от родителите си.

За да бъдат максимално защитени децата от негативните последствия при раздяла, системата за закрила трябва да:

⚠️ Осъзнае сериозните последствия от раздялата върху децата;

⚠️ Събира данни относно ефективността на интервенциите;

⚠️ Преодолее разпокъсаността на секторите;

⚠️ Актуализира инструментите и процедурите;

⚠️ Осигури необходимите умения за работа с децата и семействата в риск, включително да подобри междуличностната комуникация;

⚠️ Започне да обмисля по-добре предприеманите мерки.

Повече информация за въздействието на раздялата върху децата е налична ТУК.