Как да изработваме умения у децата за устояване на ефектите от тормоз и насилие на сексуална основа?

Голяма част от децата и младежите, живеещи в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), са преживели на много ранна възраст различни форми на насилие и злоупотреба. Те са се сблъсквали с „невидими“ форми на насилие като неглижиране, живот в бедност и силно стресова (семейна) среда, стигматизиращо и дискриминиращо отношение, липса на контрол върху това, което се случва с тях и върху решенията за собствения им живот и благополучие. Израствайки по този начин, децата не се научават да различават насилието като безусловно недопустимо поведение, а също така и не намират в обкръжението си други форми на приемливо ненасилствено поведение. 

„Нормата“ насилие

Това са част от причините преживяното насилие да се възпроизвежда в ежедневието и тези младежи да стават отново обект или причинители на насилие и експлоатация (вкл. сексуална) към и от страна на връстници и възрастни. Съзнателното причиняване на болка и страдание, злоупотребата и злонамерената манипулация стават постоянна част от взаимоотношенията им с другите и така насилието започва да се възприема като нормално. Много малка част от децата и подрастващите в ЦНСТ са работили с подготвени специалисти целенасочено за преодоляване на емоционалните травми, за осмисляне на собствения опит, за разбиране и зачитане на емоционалния свят на другия.

Работещите в ЦНСТ изпитват затруднения

Често работещите в ЦНСТ изпитват затруднения да говорят по темите за насилието, сексуалните и интимни отношения, емоции. Като цяло липсват знания за разпознаване на видове насилие, пътища за въвличане в трафик и сексуална експлоатация, кибер тормоза; или умения за изслушване, за съветване по един щадящ чувствата без-оценъчен начин.

Какво си поставихме за цел?

Проект „А дали е така … (разкази за силата и насилието)“ цели да помогне на децата, живеещи в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), да различават видовете насилие, да ги разпознават в чуждото и собственото поведение, да изработват умения за устояване на срещано в ежедневието насилие и експлоатация, както и да създадат един смислен и положителен за тяхното самочувствие и развитие разказ за преживяна травма. Един от основните стремежи е и това да се стимулира дискусия в по-широка част от обществото относно уязвимостта на децата без родителска грижа по отношение на сексуалната злоупотреба и експлоатация. 

Материал,  обобщаващ опита на екипа професионалисти от различни сфери, които се обединиха около задачата да подкрепят младежи, лишени от родителска грижа, в разпознаването и преодоляването на насилието в ежедневието и преодоляването на риска от него, можете да прочетете тук.

Как гласът на децата може да достигне до по-широка аудитория?

„Когато травмата бива неизговорена, неизказана, неизразена, тя разрушава целият ти живот в бъдеще……Важно е да създаваме култура на нетолерантност към формите на насилие в цялото общество.

Д-р Антоанета Матеева, НХЦ, НБУ

Проектът помага на децата, преживели насилие и сексуална експлоатация, да намерят думи и глас да говорят за преживяното. Както и да подпомогне професионалистите да работят по-добре с тези деца. Разказите на децата могат да бъдат претворени в подходяща арт форма, която да достигне до по-широка аудитория. Арт-формите са едни от най-успешните подходи за промяна на обществени нагласи, тъй като те се базират на реални житейски истории, в които всеки един човек може да разпознае себе си и емоционално и интимно да съпреживее трагедията на другия. 

„Силата на общата ни работа ще бъде ако намерим начин театърът да достига до училища, до образованието….Когато работим по проект сме обречени на краткотрайност, затова политиките са много важни. При нас има липсващо звено… липсва театърът за тийнейджъри и младежи.“

Василена Радева, Паник бутон театър

В заключителна среща за представяне на методите, използвани от „Паник бутон театър“ в работата с младежите на 3.6.2021г. се включи и доцент Възкресия Вихърова, инициатор на петгодишна кампания срещу насилието на Нов български университет, фондация „Платформата Не“ и платформа „Артисти за Ненасилие“.

А тук можете да чуете запис от дискусията за това, как научните изследвания, директната обучителна работа с децата и изкуството с кауза се съчетават в обща цел – преодоляване на сексуалното насилие и експлоатация на деца: (запис от срещата на 3 юни) 

За проекта „А дали е така … (разкази за силата и насилието)“

Работата ни с децата и служителите в ЦНСТ беше организирана и реализирана в рамките на проект „А дали е така … (разкази за силата и насилието)“ на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов Български Университет в партньорство с Асоциация „Деметра“ и независима театрална компания „Паник бутон театър“. Проектът е част от една по-голяма инициатива – Партньорството за учене и действие.

Партньорството за учене и действие е мрежа за обмен на идеи и реализиране на добри практики, която работи за превенцията на сексуалната експлоатация на деца и обединява заинтересовани лица, организации и институции с опит в дейностите за предотвратяване на насилие, експлоатация и посегателства. Проектът е финансиран в рамките на проекта „Умението да променяш: Партньорство за учене и действие за превенция на сексуална експлоатация и сексуални посегателства над деца и подрастващи“ (2019–2021), подкрепяни от фондация „Оук“.

Свързани статии:

https://knowhowcentre.nbu.bg/za-roliata-na-teatralnoto-izkustvo/

https://knowhowcentre.nbu.bg/programa-za-prevencia-na-nasille-predstaviane/