Видео запис: Дискусионен семинар за по-ефективна работа с родители в конфликт

На 29-ти септември Ноу-хау център бе домакин на дикусионен семинар за професионалисти на тема „Как да работим с родители в конфликт?“. В него се включиха над 50 представители на държавни и образователни институции и социални услуги, неправителствени организации и академичните среди. Представени бяха редица теми от административно-правен характер, психологически и психически аспекти на последствията от въвличането на децата в родителски конфликти, предизвикателства във воденето на случаите на такива деца, възможностите на фамилната терапия и съдебната медиация.

Случаите на родителски конфликти натоварват работата на ОЗД, социалните услуги и системата на образованието

Организирането на този семинар беше в отговор на идентифицираната в изследователската работа на НХЦ устойчива тенденция от последните години случаите на родителски конфликти да ангажират все по-значителна част от вниманието и ресурсите на служителите на отделите за закрила на детето, до степен те самите да се смятат за „свръхнатоварени“ с тези случаи и съпътстващите ги юридически процеси. Семинарът разкри, че случаите на родителски конфликти вече влияят по значим начин не само на работата на ОЗД, но и на тази на социалните услуги и на звената от системата на образованието. Въвлечени в случаите на родителски конфликти, специалистите се сблъскват с редица специфични трудности.

Социалните работници срещат трудности в прилагането на своите прaвомощия

Като основни проблеми в дискусията бяха откроени необходимостта от повишаването на уменията на работещите в системата за закрила на детето и социалните услуги и ефективното включване на родителите в интервенционни програми. Социалните работници срещат трудности да използват в практиката си наличните нормативни документи. Те нямат необходимите правомощия за работа с несътрудничещите родители: предписанията към тези родители, издавани от ОЗД за ползване на услуга, на този етап нямат задължителен характер и съществуващите санкциониращи мерки във вид на глоби не се прилагат. Други проблеми са: злоупотребите със закона за защита от домашно насилие в хода на съдебните дела за родителски права; манипулирането на детето от страна на единия родител, което нерядко води до т. нар. „синдром на родителско отчуждение“; работата по решаване на конфликта в случаите на насилие, в които медиация невинаги е подходяща интервенция; необходимостта от защита на социалните работници от атакуващи ги родители и др.

Акцентите в презентациите:

Необходимост от подобряване на методическата подкрепа за работа по случаи на родителски конфликти от страна на държавните институции

Екип на ДАЗД, съвместно с междуинституционална работна група, е разработил механизъм за междусекторна координация за работа по случаи на деца в риск при родителски конфликти. Работата на групата е приключила със становище за приемане на документа от всички отговорни институции. Очаква се официалното му публикуване в най-кратки срокове. В МТСП се разработва план за изпълнение на Детската гаранция, който ще включва мерки за повишаване на капацитета на системата за работа с родителски конфликти. Планира се разработване на оперативни двугодишни планове за актуализация и подобряване на сътрудничеството на системите, в които е предвидено да участват всички заинтересовани страни.

Риск от дълготрайни последици върху психичното здраве на децата, въвлечени в родителски конфликти

Семейните конфликти травмират децата, които все още се развиват физически и емоционално. Децата имат нужда да се чувстват в безопасност, за да придобият необходимия сигурен стил на привързаност и здравословни емоционални реакции. Ако едно дете не живее в безопасна среда, мозъкът му се развива по различен начин, карайки го да бъде постоянно нащрек, да изпитва тревожност или депресия. Въвличането на децата в конфликтите на родителите се свързва с проявата на редица краткосрочни и дългосрочни интернализирани и екстернализирани проблеми в поведението. Изследвания показват между 34% и 53% по-висока склонност у деца, преживели тежко раздялата на родителите си или участвали в родителски конфликт, да докладват за депресия, злоупотреба с психо-активни вещества и суицидни намерения и мисли. Последствията включват и пост-травматично стресово разстройство, агресивно поведение, смущения в настроенията, здравословни проблеми (екземи, астма, диабет), трудности в адаптацията и взаимоотношенията. Най-значим признак при жертви на родителско отчуждение е отсъствието на амбивалентност, абсурдни рационализации, липса на вина, враждебност, феномен на личното мнение и др.

Прилагане на индикатори за родителско отчуждение в работата по случаи при спор за родителски права

Индикаторите, с които се работи при риск от родителско отчуждение, до голяма степен се припокриват с общите индикатори за грижа и благосъстояние при оценка на дете в риск, като акцентите са върху елементите от най-добрия интерес на детето, имащи водеща роля в динамиката на ситуацията на семейството, родителите и детето. Те покриват следните области:

Здравословна емоционална връзка
Родителски капацитет
Ценности и морал
Способност на родителя да бъде на разположение на детето си
Съпричастност към образованието на детето
Грижа за физическото и душевното здраве на детето
Оценяване ролята на другия родител при отглеждането на детето
Родителско сътрудничество
Комуникативност
Физическо здраве на всеки родител
Психическо здраве на всеки един родител
Разбиране на опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт
Съпричастност към душевното обогатяване на детето
Разширено семейно присъствие
Включване на приятелите на детето
Предпочитание на детето

Повече информация за индикаторите можете да намерите тук: https://knowhowcentre.nbu.bg/wp-content/uploads/2022/10/Родителски-конфликти.pdf

Използване на холистичния подход във фамилната терапия за преодоляване на родителски конфликти

Фамилната терапия използва системния подход, който стъпва върху разбирането, че семейството е едно цяло, в което всяко поведение на даден член от семейството повлиява останалите членове. Смята се, че работата с всички членове на семейството е много по-ефективна, отколкото индивидуалната детска терапия. При работа със семейни конфликти е важно да се вникне в смисъла на конфликта и неговите причини. Затова фамилният терапевт не бърза да разреши конфликта, защото ако той няма разбирането защо конфликтът се случва, работата по него няма да бъде трайна и ефективна. Необходимо е да се разшири разбирането за самия конфликт и как той се отразява на семейната двойка и на самото родителстване. Това става с помощта и на разширеното семейство. В контекста на взаимната свързаност на всички членове, децата също участват в тези конфликти и е необходимо да се види точно по какъв начин те участват, за да могат родителите да си дадат сметка за процесите, които се случват в тяхното семейство. Децата могат да участват несъзнавано и дори да предизвикват конфликти, надявайки се да обединят семейството. Родителите често остават блокирани в конфликт, защото изпитват трудност или неспособност да преминат към нов етап от своя живот.

Нови възможности за семейна медиация в окръжните съдилища

Висшият съдебен съвет е обявил началото на проект за въвеждане на задължителна съдебна медиация. Проектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, чието реализиране е финансирано от Европейския съюз. В него се предвижда до края на 2024 г. да бъдат създадени 128 центрове за медиация към всички окръжни и районни съдилища. Министерство на правосъдието е изготвило проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс и на Закона за медиацията по отношение на следните видове дела: развод; разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му; изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права; разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения и др. В рамките на тези изменения се предвижда да бъде въведена задължителна медиация по семейни дела.

Във връзка с предвидените промени от ключово значение е развиването на компетентността на професионалните медиатори по отношение на спазването на най-добрия интерес на детето в процес, при който медиаторът не е неутрален, а спазвайки правната рамка, променя дискурса, като се фокусира върху изграждането на план за предоставяне на родителска грижа, отразяващ нуждите на детето от адаптация, насочвайки вниманието на родителите към детето и неговия интерес. Промените в закона биха дали и нови възможности за въвеждане на т.н. „включваща детето медиация“, която се прилага в други държави и е изключително ефективна за подобряването на отношенията между родителите, контакта на детето и с двамата родители, и изграждането на работещ план за споделена грижа, пряко отразяваща нуждите на детето.

Предложения и идеи в хода на дискусията за подобряване на работата със семейства в конфликт

Мултидисциплинарен механизъм за решаване на семейни конфликти и съвместна работа между експерти от различни институции с паралелно протичаща медиационна процедура;
Механизъм за проследяване на динамиката на продължителни спорове;
Въвеждане на системен подход;
Въвеждане на италианския модел на задължителна първа среща с медиатор;
Допълнителна квалификация за медиаторите;
Създаване на унифицирани критерии за най-добър детски интерес.

Сред добрите практики, които бяха споделени, беше услугата Детски контактен център за разделени семейства, в който се предлага уреждане на споразумения за контролиран/подкрепен/супервизиран контакт в приятелска и подкрепяща среда за децата и техните семейства. В случаите на заподозряно насилие над децата и/или домашно насилие се предлага специален режим на контакт в защитена среда. Друг пример за ефективно разрешаване на родителски конфликти е наскоро създадения Център за извънсъдебно решаване на семейни конфликти, в който на място или дистанционно се предлагат услуги по медиация при развод и родителски конфликти.

Благодарим на презентаторите: Камелия Николова, Главна дирекция „Контрол по правата на детето”, ДАЗД, Даниела Кичевa, oтдел „Политики за социално включване, децата и семейството”, дирекция „Социално включване”, МТСП, Антон Петров, ИСДП, Дияна Видева, Асоциация „Деметра”, Валентина Димитрова, фамилен терапевт, Юлия Раданова, Институт по медиация и управление на спорове „ИМЕУС”, Георги Еленков, Мрежа за правна помощ, НМД.

Полезни линкове и използвана литература

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7136
Практически насоки за работещите в образователната система за подкрепа на детето в ситуации на раздяла и конфликт между родители, ДАЗД, 2016, https://sacp.government.bg/sites/default/files/regulatorybase/prakticheskinasokizaobrazovatelniinstituc.pdf
Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение, ДАЗД, https://sacp.government.bg/sites/default/files/regulatorybase/metodichesko-ukazanie.pdf
Детски контактен център: https://demetra-bg.org/contacts/
Център за извънсъдебно решаване на семейни конфликти: https://semeistva.com/
Мрежа за правна помощ на НМД: https://nmd.bg/campaigns/mrezha-za-pravna-pomosht/
Галя Вълкова, Анета Атанасова, Elena Mihaylova, Svetla Staykova, Отчуждение на детето от неотглеждащия го родител – понятие, специфики и подходи за преодоляването му, 2020г. https://www.researchgate.net/publication/338825308_OTCUZDENIETO_NA_DETETO_OT_NEOTGLEZDASIA_GO_RODITEL_-_PONATIE_SPECIFIKI_I_KONSTRUKTIVNI_PODHODI_ZA_PREODOLAVANETO_MU
Проф. д-р Волфганг Кленер – Сценарии на отчуждението в процеса на раздяла на родителите (Проект за концепция за действие за превенция и интервенция)
Kelly, J. B., Children’s adjustment in conflicted marriage and divorce: A decade review of research. – AmericanAcademy of Child and Adolescent Psychiatry, 2000.
Paloma Miralles, Carmen Godoy & María D. Hidalgo– Long-term emotional consequences of parental alienation exposure in children of divorced parents: A systematic review, Springer , 2021
Jennifer J. HarmanaSadieLeder-Elderb ZeynepBiringenc – Prevalence of adults who are the targets of parental alienating behaviors and their impact. Children and Youth Services Review , Volume 106, November 2019,
Leo Sher, Parental alienation: the impact on men’s mental health, National library of medicine, 2015
T.M.Marques I.Narciso L.C.Ferreira – Empirical research on parental alienation: A descriptive literature review
Richard A. Gardner, Parental Alienation Syndrome vs. Parental Alienation: Which Diagnosis Should Evaluators Use in Child-Custody Disputes?, The American Journal of Family Therapy, 30(2):93-115, (2002).