Родителският активизъм в България
Автор: д-р Галина Маркова
Изненадващо е съгласието между специалистите, работещи с деца, за „профила на днешния родител“. Той най-често е описван като неглижиращ детето си, като човек, който вменява собствените си отговорности на специалистите, отрича проблеми и не партнира в тяхното разрешаване. Подобни на тези нагласи споделят специалисти от всички сектори, ангажирани с децата: здравен, социален, образователен.
Изследване на родителския активизъм в България показва друго. „Днешният родител“ – като индивид, или като част от организация, кара специалистите да работят в екип, да развиват отношения с всяко дете поотделно, като включат в грижите си за него и неговото семейство. Формулирано на езика на политиките, „днешният родител“ индивидуализира грижата за децата и така прилага реформите в образованието, в медицинските и социални услуги. Със своите действия той застава на страната на онези, които прилагат демократичните идеи за ценността на индивида, които трудно преодоляват груповия, наследен от социализма, педагогически подход.
Проведено от екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, и консултирано от Дейвид Тобис и Анди Билсън, които изучават и развиват родителския активизъм във Великобритания и САЩ, изследването на родителския активизъм отговори на въпросите за това дали има такова явление в България, кой подкрепя активни родители, кои са целите и постиженията им и кои са бариерите пред тях.
Дефиницията на активизма, с който екипът работи е, че той „включва действия, които променят нагласи и отношения към хората, системи и процедури, социалната среда. Той изисква постоянство, механизми за овластяване на хората и организационна структура, която регулира отношенията между участващите. Активизмът може да започне като промяна в семейството, да прерасне в промяна на общността, да достигне политическо и национално нива.“
В цифри, резултатите от изследването са следните: според дефиницията за активизъм, в България работят 34 родителски организации, 5 неформални мрежи на родители, 50 родители – активисти. Те са подкрепяни от 40 организации и 22 лица, представители на общини, университети, НПО. Най-развит е родителският активизъм в полето на уврежданията, където неговото въздействие достига международно ниво. Активните в социалния сектор родители са най-често отделни индивиди, които се противопоставят на санкциониращи практики на системата. Неформалните мрежи от родители имат голямо въздействие, а в здравния сектор родителски организации работят вече екипно със здравни специалисти.
Бариери пред развитието на активизма са страха от публичност, маргинализиране на активни родители, управленски трудности в родителски организации. Основната бариера е, че преди изследването да се осъществи, активизмът не е бил разпозната област, която да обединява родителите в общи действия.
Изследването оборва вярванията за пасивността на родителите и твърди, че родителите са ресурс в индивидуализирането на грижата. Следват въпросите:
1/ Обща цел ли е индивидуализирането на грижата за родители и специалисти?
2/ Как да преодолеем недоверието между родители и специалисти?
3/ Кои са новите умения за работа в партньорство?
Това са въпроси към специалистите, защото тяхна е отговорността да превърнат „днешния родител“ в партньора, без който така или иначе, не могат да постигнат твърде много и с детето.
Изследването дава примери за това как много специалисти вече го правят. За родителите, изследователският екип създава инструменти, които измерват: степента на развитие на активизма, способността на организациите да овластяват членовете си, вътрешни и външни за активизма бариери и постижения. Създадена е карта на родителския активизъм – работен инструмент, който показва къде се развива активизмът. Поръчано от Фонд „Мечтата на Таня“, изследването цели да събере данни за ресурси, които социалната система може да използва за преодоляване на ненужните раздели на деца от родители.