Новини

Създаване на стратегия за развитие на човешките ресурси в социалния сектор препоръчва Омбудсманът в своя доклад за 2021 г.

Професионализирането и специализацията на социалните работници е една от основните препоръки, изведени и като резултат от националното изследване на процеса на деинституционализация, проведено от Ноу-хау център в периода 2020-2021 г. Представяме ви някои акценти от актуалния годишен доклад на Омбудсмана, които считаме за ключови по отношение на препоръките за подобряване на секторните политики в системата за закрила на детето.

Уязвимите групи деца и техните семейства са били най-засегнати от кризата, причинена от Covid-19

Институцията на омбудсмана посочва в доклад редица проблеми в следствие на кризата причинена от Covid-19. През 2021 г. жалбите, свързани с децата и нарушаването на техните права, са се увеличили спрямо предходната година със 17%. Според доклада причината е коронавирусната пандемия, по време на която уязвимите групи деца и техните семейства са били най-засегнати. Имало е редица жалби относно забраната за напускане на услугите от резидентен тип, както и относно промените във функционирането на социалните услуги в общността, затварянето на които е поставило много семейства пред изпитания. Това е повлияло особено негативно на децата с увреждания. Също, поради риска от непропорционален ефект върху правата на децата, настанени в институции от затворен тип (ВУИ, СПИ), Омбудсманът обръща внимание, че държавата е длъжна да гарантира човешките права на всяко лишено от свобода дете изцяло да се зачитат, защитават и изпълняват.

Липсват реформи в областта на детското правосъдие и закрилата на децата от насилие

Особено притеснителна е липсата на реформи в областта на детското правосъдие и закрилата на децата от насилие. Установенно е, че все още няма процедури достатъчно чувствителни към децата – жертви и свидетели на насилие и престъпления и че правата им не са гарантирани, достъпът им до специализирани услуги, както и до консултации, психосоциална подкрепа и обезщетение, е ограничен. Увеличили са се случаите на домашно насилие над деца, както и постъпилите сигнали от родители, че в детската градина или в яслите детето им е станало жертва на насилие – шамари, блъскане, наказания, като дори заключване в изолирани помещения или са използвани методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Родители и близки на деца с увреждания и хронични заболявания споделят, че децата продължават да са нежелани в яслите и детските градини. Персоналът на детските заведения често не познава нормативната уредба за закрила на детето, което води до неспазването ѝ. Не се подават сигнали за дете, жертва на насилие, което задължение произтича от Закона за закрила на детето. Няма чувствителност към различните форми на насилие, липсват специализирани обучения на екипите, особено в детските ясли. Нарушен е диалогът между родителите и тези, които се грижат за децата. Липсват стандарти за грижа за децата в детските ясли и методики за работа.

Наблюдавана е тенденция за увеличаване на риска от изоставяне на деца

През 2021 г. е била наблюдавана тенденция за увеличаване на риска от изоставяне на деца и поради това често се е налагало тяхното настаняване в социални услуги от резидентен тип. Отчетена е ролята на влошеното социално-икономическо положение на семействата, паралелно с липсата на адекватна семейна подкрепа и индивидуално отношение към родители, изпаднали в трудна ситуация. Омбудсманът отбелязва липсата на целева семейна политика и ефективност на социалните плащания специфично по отношение на  бедни и маргинализирани ромски общности. Достъпът до социални помощи често пъти е затруднен за ромските семейства поради липса на знания и информация, тежки административни бариери, ограничаващи условия и дирекционни разпоредби. Дискриминационни обществени нагласи, стигма и неравно третиране на уязвимите групи деца водят до допълнителното им изключване. Подчертава се, че всяко извеждане на детето от семейството и настаняване в алтернативна грижа трябва да се разглежда през най-добрия интерес на детето и през принципите, включени в Насоките на ООН за алтернативна грижа, а именно принципът на необходимостта и принципът на уместността.

Налице са били особени затруднения във функционирането на социалните услуги за деца с увреждания

Налице са били и сериозни промени във функционирането на социалните услуги, особено затрудняващи грижите за деца с увреждания. Имало е множество сигнали за напълно физическо затваряне на децата и младите хора с увреждания в ЦНСТ, а затварянето на дневните центрове за деца с увреждания и Центровете за специална образователна подкрепа и ограничен достъп до рехабилитация е довело до регрес в развитието на голяма група деца с увреждания. Все още не са преодолени рисковете при тези деца от евентуална раздяла със семейството. Голяма част от децата с увреждания остават извън детските градини и ясли. Здравеопазването, образованието и адекватни социални мерки за подкрепа са сред основните предизвикателства и са сфери, в които децата с увреждания и техните семейства продължават да срещат редица затруднения. Отбелязани са и проблемите, свързани със закриването на ДМСГД и спешното преместване, без подготовка на децата и без подкрепа на персонала. Отчетено е и незадоволителното наблюдение и мониторинг на новите услуги.

Системата за закрила на детето не се развива и не се адаптира адекватно

В доклада се споделя особената чувствителност, с която се отнасят родители и граждани към работата на системата за закрила, най-вече към отделите за закрила на детето, които са в структурата на дирекциите „Социално подпомагане“. От доклада става ясно, че системата за закрила не се развива и адаптира адекватно и почти всяка втора жалба касае работата на социалните работници и некоординираността в действията им. Отправени са следните конкретни препоръки към системата за закрила:

  1. Повишаване капацитета на професионалистите, работещи с деца, с цел изграждане на по-добра система за ранно предупреждение при наличие на рискови фактори;
  2. Задължително междуинституционално сътрудничество и координация при работата по случаите;
  3. Развитие на интегрирани услуги за деца и за подкрепа на семействата;
  4. В критериите за заемане на длъжността социален работник да се включи изискването за подходящо висше образование или професионален опит;
  5. Разработване на Методика за оценка на работното натоварване на социалните работници, която да включва критерии за оценка на района, в който работят;
  6. Да бъде разписана Стратегия за развитие на човешките ресурси в социалния сектор, която да гарантира професионализирането и специализацията на социалните работници – възможностите за кариерно развитие, за усъвършенстване, квалификация, планиране и на промяна в заплащането на работещите в социалната сфера.

Прочетете пълния доклад тук: https://www.ombudsman.bg/pictures/REPORT%202021-ANNUAL%20FINAL-BG.pdf

Translate »