Могат ли родителите и системата за закрила на детето да се борят с бедността заедно?

Рисунка: Emmanuelle Jaffres, BUILDING A FUTURE WITHOUT POVERTY FOR CHILDREN: PARENTS AND SOCIETY TOGETHER, ATD Fourth World

През юни 2024г. френската неправителствена организация „АТД Четвърти свят“ публикува финалния доклад от своята изследователска инициатива „Да построим бъдеще без бедност за децата: родителите и обществото заедно“. Докладът представя резултатите от 5-годишен изследователски проект, който използва методологията „Изследване в хода на действието“. Изследването събира заедно родители от Франция, Белгия, Великобритания, Полша, Нидерландия и Испания с представители на академичната общност от различни дисциплини, за да обедини знанията им в търсене на пресечните точки между живота в бедност, доброто родителство и работата на системите за закрила на детето. То е движено от желанието на родителите, които организацията подкрепя, да променят положението на семействата и децата си, но и положението на други родители и деца, които преживяват бедност и раздяла.

Изследователската работа и анализът на опита на родителите водят до конкретни предложения за промяна в полето на закрилата на детето. Тези предложения бяха представени и обсъдени на онлайн събитие в края на юни 2024 г. В събитието участва Евгения Тонева от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, която говори за това как предложенията се отнасят до ситуацията на децата и родителите в България. Ето какво разказа тя пред участниците накратко:

Ситуацията в България е различна, защото контекстът е различен, но основните принципи, с които работи системата за закрила на детето, са същите като тези, на които е основана работата на системите за закрила в западно-европейските страни, в които е проведено изследването. И в България, както и в тези държави, ние виждаме как макар системите да имат за мисия и цел да осигуряват подкрепа и справедливост, на практика често се получава така, че дори при най-добри намерения техните действия нанасят вреда върху уязвими деца и семейства. Тази вреда трябва и може да бъде намалена значително.

Находките от изследването и препоръките за промяна са организирани в две основни групи: проблеми с невидимостта на бедността и проблеми с правната рамка и институционалните практики на системите за закрила за детето.

Бедността не е достатъчно видима в полето на закрилата на детето и това трябва да се промени. Най-новото изследване на Ноу-хау центъра за факторите за раздялата на децата и семействата в България показва, че системата за закрила работи изключително с бедността и маргинализацията като социални феномени. Значителен брой от случаите, с които българските отдели за закрила на детето са ангажирани, са случаи на семейства, които живеят в тежка бедност и социално изключване. Анализът на случаи от практиката на подкрепящите услуги в страната показва, че когато различни фактори се комбинират, за да доведат до раздяла на детето и родителите, факторът с най-голяма тежест е дали семейството живее в несигурни и нестабилни условия поради бедност. В тези случаи, системата често се намесва, за да спаси детето, като го изведе от тази рискова среда и го настани в алтернативна грижа. При това положение, в България липсват официални данни за броя на децата, настанени в услуги за алтернативна грижа поради бедност. Липсват и каквито и да било официални данни относно социалното и икономическо положение, както и етническия произход на родителите, чиито деца се озовават в грижи. Тази липса на данни е една от причините бедността като фактор за раздяла да е невидима.

Повече по темата невидима ли бедността за системата за закрила на детето в България можете да прочетете в статията на Евгения Тонева, наскоро публикувана и разпространена от „АТД Четвърти свят“. В нея авторката прави паралел между интервенциите на системата за закрила на детето в западно-европейските страни и у нас. Оказва се, че както за родителите от тези държави, така и за българските родители, които срещат трудности с отглеждането на децата си, търсенето и приемането на помощ не е естествен и безпроблемен процес. Родителите се страхуват да не бъдат разбрани погрешно, а техните слабости и неудачи да бъдат използвани срещу тях при вземането на решения в рамките на системата за закрила.

Институционалните практики отслабват връзките между децата, по отношение на които се прилагат мерки за закрила, и техните родители, и това също трябва да се промени. Пътят към тази промяна минава през нови нормативни регламенти, но и през преосмисляне на работата на системата за закрила и услугите за алтернативна грижа и интегриране на нови знания и умения в нея. От данните от изследвания, знаем, че в България след като едно дете бъде настанено в алтернативна грижа, отношенията му с членовете на семейството не се насърчават особено. По-скоро обратното: смята се, че веднъж спасено от средата у дома, детето получава шанс за по-добър живот и социална интеграция, което често включва скъсване с родителите и техния начин на живот (а това най-често е: животът в бедност и маргинализация, както вече стана дума). Историята на детето често се губи в папки и файлове, а гледната точка на родителите в тази история напълно липсва. Тези проблеми могат да бъдат решени чрез работа с нагласите, развитие на професионални умения и въвеждането на различни изисквания към воденето на случаите и документацията по тях.

Изключително необходими са специални формати на обучения за родителите, с които работи системата за закрила. На тях родителите трябва да получават коректна информация за това как работи система за закрила и какви са техните права и отговорности. Но родителите също могат да обучават системата. Опитът на „АТД Четвърти свят“ показва, че хора, живеещи в бедност, могат да бъдат обучители в програми за социални работници и други служители на системата и услугите. Това, в което те обучават е как изглежда животът в бедност, което води до преодоляване на предразсъдъците и погрешните нагласи и подобряване на комуникацията и ефективността на действията, които засягат и двете страни в това взаимодействие.

Докладът от изследването на „АТД Четвърти свят“ е достъпен на английски език тук.