Финансов анализ и оценка на услуги за деца от институции

Изследването е насочено към видовете услуги, предоставяни от ЦНСТ, както и към структурата на управление, финансовите ресурси, взаимоотношенията с общината и държавните институции. Основни източници на информация за изследването са отчетите на общинските бюджети през 2011 г.

ЦЕЛ НА ПРОЕКТА

Целта на изследването е да отговори на въпроса дали финансирането на услуги за деца от закритите домове в с. Могилино и с. Горна Козница осигурява тяхното качество.

МЕТОДОЛОГИЯ

Използван е метод на сравнителен финансов анализ на Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в градовете Варна, Русе, София, Кюстендил, Бобовдол, Две могили и Тетевен. Сравняват се: данни за финансиране на специализираните институции и за ЦНСТ; различия между ЦНСТ. По този начин обектът на анализа се сравнява със средните за дейността данни, както и със съпоставими данни за специализираните домове за деца.

В периода май-юни 2012 г. са проведени дълбочинни интервюта на място с ръководителите на ЦНСТ, на общини и на дирекциите за социално подпомагане в градовете Варна, Русе, София, Кюстендил, Бобовдол, Две могили и Тетевен.

ПАРТНЬОРИ

Изследването е реализирано от екип на “Икономика 2000”. В него са включени ръководители на институции и представители на дирекции за социално подпомагане в съответните региони в периода  май – юни 2012 г.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ

• Преходът от услуги за деца, живеещи в специализирани институции, към ползване на услуги в общността, изисква намаление на капацитета на доставчиците (брой места), а от друга страна – увеличаване на норматива, който определя съотношението между броя на персонала и броя на децата. Това означава условия значително намаляващи икономическата ефективност за сметка на качеството на услугата.
• Общият извод от изследването е, че децата, настанени в ЦНСТ, се обгрижват значително по-добре в сравнение с децата в специализирани институции.
• При сегашните финансови ресурси, усилията на доставчиците са съсредоточени към задоволяване на битовите потребности на децата. Не достигат средства за наемане на специалисти, които да оказват надграждащи услуги (образователни, социални, медицински и културни).
• В малките населени места не съществуват добри условия за функциониране на ЦНСТ, тъй като няма специалисти и организации, оказващи необходимите допълнителни услуги на децата. Населението също не е благоразположено към обитателите на ЦНСТ.
• Дофинансиране получават само ЦНСТ, които са общински структури. Външните доставчици получават дарения. Това означава, че общините се дистанцират от дейността, когато я прехвърлят на външен доставчик. За сметка на това, външните доставчици са много по-активни при търсенето на дарители, докато общинските звена чакат средства единствено от общината. Добро изключение е ЦНСТ във Варна, където ръководството много активно търси дарители.
• Недостатъчното финансиране на услугите на ЦНСТ ще рефлектира върху стимулите и желанието на общините да разкриват тази услуга, което реално застрашава реформата към деинституционализация на грижите за децата в неравностойно положение. Това налага да се обоснове по-адекватно на потребностите финансиране на тази услуга.
• Направените изчисления показват, че разходният стандарт на едно дете трябва да бъде в размер на 9135 лева, което е увеличение с 25.9% спрямо сегашното равнище.

ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

2011 – 2012 г.