Ефекти на домашното насилие над деца

За да се развият децата и да станат пълноценни личности със здрава психика, те трябва да израснат в безопасна среда, където са посрещнати всичките им потребности, включително физическите и емоционалните им нужди.

Физическите нужди включват: жилище, храна, дрехи и почивка.

Емоционалните нужди включват: грижа, любов, уют, уважение, търпение, ясни правила, стабилност, безопасност, стимулиране и насърчаване.

Може да става дума за пренебрегване или неглижиране на детето

Когато основните нужди на децата не се посрещат (необходимостта от безопасност и стабилност, например), може да става дума за пренебрегване или неглижиране на детето. Много родители смятат, че могат да държат насилието скрито от децата си. Това обаче е почти невъзможно, защото стресът, свързан с насилието, рядко се изплъзва от полезрението на деца.

Проучванията показват, че дори когато самите деца не са жертви на насилие, то може да окаже сериозно въздействие върху тях. Децата преживяват насилието непряко, когато чуват какво се случва в съседната стая, когато видят резултата от насилието у дома или усещат стреса и страданието на родителите си. Децата, изложени на насилие, могат да проявяват признаци като:

Тревожност, страх и общо чувство за нещастие

Често деца не са достатъчно зрели, за да разберат какво се случва. Атмосферата в дома е потискаща и те се чувстват несигурни. Това оказва лошо влияние върху тях, тъй като те не знаят как да реагират и тогава се чувстват изплашени и безпомощни. В този случай е важно да не забравяте, че за децата може да е трудно да изразят чувствата си и много често показват безпокойството си, като се оплакват от физическа болка като главоболие и/или стомашни болки. Децата също могат да страдат от нарушения в съня, кошмари или загуба на апетит или преяждане.

Чувство за вина и отговорност

Децата, които живеят в дом, в който често има домашното насилие, много често обвиняват себе си. Те имат чувството, че по някакъв начин са отговорни. Опитват се да бъдат тихи и се притесняват да не причинят допълнителни спорове и насилие. Понякога дори имат чувството, че са предали родителя си, като не са били в състояние да предотвратят насилието.

Децата, живеещи с домашно насилие, са принудени да се справят с проблемите на големите от ранна възраст. Те стават „големи“ в определени ситуации и следователно нямат възможност да се развиват с нормални темпове. Започват да поставят нереалистични изисквания към себе си и поемат домашни отговорности, за да помогнат на своите „разбити“ родители. Също така е добре известно, че децата играят родителската роля и поемат грижата и защитата на по-малките си братя и сестри по време на трудни моменти.

Отново деца

Когато децата са уплашени и тревожни, те са склонни да се държат като по-малки деца. Те могат да започнат отново да подмокрят леглото, да смучат палеца си, да се тръшкат или да се страхуват от непознати. По-големите деца, които вече са независими и които са се чувствали сигурни преди да преживеят насилие в дома, често започват да се застояват вкъщи повече от преди.

Проблеми с поведението на децата

Децата, живеещи в домове с насилие, могат да страдат от най-различни поведенчески или характерови проблеми, които да направят връзката им с възрастните и с други деца по-трудна. Те могат да станат много шумни и груби или обратното – сковани и пасивни. Тъй като не са в състояние да разрешат конфликтите около себе си, те могат да станат агресивни или пък да не могат да се защитават. Понякога агресивното им поведението и проблемите, които създават, са техният начин да се справят със ситуацията у дома.

Признаци, за които да следите в различните възрасти:

Какви са нуждите на децата, живеещи с домашно насилие?

• Прекратяване на домашното насилие.
• Да получат подходящо за възрастта си обяснение за това, което се случва в дома им (насилие, конфликт, спор).
• Те трябва да знаят, че насилието не се случва по тяхна вина.
• Да получат валидиране за техните чувства и помощ, за да осъзнаят, че мислите и чувствата им са нормални, след като са станали свидетели на домашно насилие.
• Нужно е да им бъде казано, че насилието не трябва да бъде пазено в тайна и те не трябва да се срамуват.
• Да се възползваме от възможността да обсъждаме трудни ситуации, свързани с насилието вкъщи, но само когато децата са готови за това и само спазвайки техните условия.
• Децата трябва да научат, че насилието никога не е решение на проблемите и че винаги може да бъде намерен изход и позитивна развръзка без използването на насилие.
• Необходимо е те да поддържат ежедневните си навици като време за хранене, за лягане и за училище.
• Нужно е да прекарват повече и по-качествено време с членовете на семейството си. Децата, преживели или станали свидетели на домашно насилие трябва да бъдат прегръщани, възрастните да играят с тях и да им позволяват да си лягат в леглото на родителите, ако децата не искат да спят сами.

Кога е подходящо да се потърси професионална помощ?

Важно е да се вземе предвид честотата и тежестта на насилието. Ако детето се почувства застрашено за собствения си живот или за живота на свой родител, това ще повлияе на начина, по който то реагира и ще има трайни последици за неговия бъдещ живот. За децата е по-трудно, когато са свидетели на домашно насилие между родителите или от страна на някой, с когото са свързани емоционално, отколкото ако насилникът е някой, когото не познават.

Децата, които са преживели трудни ситуации, като например развод на родители, загуба на близък роднина или преместване на ново място, вероятно ще имат повече трудности за обработване на случващото се и справяне с него, ако след това са станали свидетели на домашно насилие. Новата травма от преживяното домашно насилие може да ги накара да преживеят чувствата и мислите, свързани с предишните травматични събития отново и да направят ситуацията по-сложна и трудна за тях.

Членовете на семейството или родителят (който не е извършител), са най-добрата подкрепа и помощ за децата в тази ситуация. Разговорите и изслушването на детето с доброта и уважение му дава възможност да изрази чувствата си.

В някои случаи може да бъде полезно да потърсите професионална помощ за детето. Професионалистите могат да предложат неутрална и безопасна среда, която понякога може да улесни децата да изразят чувствата си и да споделят как насилието ги е засегнало.

Препоръчва се да се потърси професионална помощ в следните случаи:

• Налице са поведенчески проблеми, промени в характера и сериозни промени в настроението.
• Детето се затвори, не общува с други деца и стане асоциално.
• Ако детето има повтарящи се кошмари и трудности със съня.
• В случай, че детето избягва определени предмети или места, които му напомнят за насилието.
• Ако детето има физически симптоми като гадене, болки в стомаха, главоболие или замаяност.
• При сериозни проблеми с концентрацията и работата в училище.
• Ако се наблюдават значителни промени в хранителните навици – твърде оскъдно хранене или напротив – преяждане.
• Търсенето на професионална помощ не е признак на слабост или знак, че нещо е много зле. Понякога децата просто се нуждаят от допълнителна помощ, за да преживеят трудната ситуация. Търсенето на помощ е нормално нещо и не означава, че сте се провалили като родител. Напротив, то означава, че сте отговорни и внимателни в ролята си на родител.

Можете да видите оригиналния материал на английски и исландски тук – How Domestic Violence Affects Children

информацията е разработена от Общината на гр. Рейкявик, Исландия

Автори на текста: Inga Huld Hermóðsdóttir and Reynir Harðarson