Как продължава Деинституционализацията в България?

Третата фаза на изследването „Деинституционализация: Случаят България“ започна през март 2020 г. До момента екипът продължава да включва активно нови участници, които са готови да мислят с нас, да поставят въпроси и да правят препоръки за това как да продължи реформата на детската грижа в България.

Настоящото и трето поред изследване на Деинституционализацията в България, което Ноу-хау центърът провежда, започна през март 2020 г. Избрахме силен екип от изследователи, направихме задълбочен литературен преглед, и стартирахме изследователския процес в 4 региона. Времето, в което се прави изследване е важно – предстои закриването на последните 4 институции за деца в България.

Методологията, която използваме е Action Research, според която в процеса на изследване включваме нови участници, които внасят в него нови данни, анализират събраните до този момент такива и предлагат нови фокуси за изучаване. Този разширен екип мисли с нас и прави препоръки за това как да продължи реформата.

Общият брой на участниците до този момент е над 150, от които: представители на националното и местно управление, професионалисти от ОЗД и социални услуги за деца, представители на академичната общност, приемни родители, както и 41 деца, които в момента живеят в специализирани институции и резидентни услуги и 7 млади хора, които вече са напуснали грижата. Половината от всички участници са в ролята на съ-изследователи.

Oбщността на реформаторите на детската грижа, част от която участва в международната конференция „Деинституционализация на грижата за деца: как инвестираме в промяната?“, проведена през ноември 2019 г. в София, формулира основни въпроси към изследването. Обещанието, което направихме по време на конференцията беше, че ще продължим да обсъждаме реформата заедно.

Припомняме ви основните въпроси към ДеИ, които конференцията формулира:

В каква степен крайната цел на ДеИ – гарантирането на благополучен живот в сигурна семейна среда е постигната?
Придобиват ли децата умения за независимост и самостоятелен живот чрез съществуващите услуги в общността?
Промени ли реформата по ДеИ нагласите, водещи до социално изключване?
Промени ли ДеИ отношенията между децата, специалистите и родителите?
Какво е влиянието на финансирането върху реформата?
В каква степен се разви капацитетът на специалистите, които работят директно с деца и семейства?

Всеки наш читател, би могъл да заяви участие в изследването като предложи:

гледни точки към формулираните въпроси и находки (публикувани по-долу),
въпроси, които да интегрираме в изследователската работа,
своя история или опит, върху който да мислим заедно,
свои изводи или препоръки към реформата за ДеИ,
потенциални участници, с които да ни свърже, или препоръки към протичането на изследването.

След получаване на заявката, ние ще изпратим допълнително документите, които чрез които да договорим етиката на участието в изследването и да го планираме заедно.

Изследването продължава до юли 2021, след което ще започне процес на публикуване на резултатите, по които ще събираме допълнителни обратни връзки и предложения.

Предварителни данни от изследването

Следващите теми и въпроси са идентифицирани от екипа на изследването като ключови до момента. Някои от тях вече са формулирани като работни тези, които предстои да проверим, а други – като изследователски въпроси, по които ще събираме допълнително данни.

Ключова тема 1: Деинституционализацията – същност на промяната. Какви са реалните последиците от реформата и как изглежда тя в момента?

Възможно обяснение за крайните и разнопосочните оценки на реформата е липсата на индикатори за ДеИ. Вместо договорени критерии за това какво би означавало успех, хората обичайно ползват за оценка на промяната собствените си представи, очаквания и опит.
В полето на ДeИ съществуват различни, често дори противоречащи си схващания, теории и концепции. Липсата на споделено разбиране за логиката и характера на подкрепата за семействата и интеграцията на институционализираните деца създава конфликти и травматични преживявания. За ДеИ често се говори през идеите за „социална интеграция“ и „независим живот“, но изглежда все още най-предпочитаното от системата решение за подкрепа е резидентната грижа? Как разсъждават професионалистите, но и хората, които сами предпочитат пред консултативна или материална подкрепа резидентната грижа за своите роднини, вкл. децата?
Децата и родителите не са активно включени в оценяването на промяната, свързана с ДеИ. Не познаваме и специфичната гледна точка на уязвими групи и общности, които са преки ползватели на реформата. Колко далече достига ДеИ? Защо все още е толкова трудно да се чуват различните гласове?

Ключова тема 2: Децата и родителите. Каква е ситуацията на децата в алтернативна грижа и техните семейства? Защо броят на тези деца в България не намалява?

Много от децата, които живеят в услугите днес, не познават изобщо институциите. Това би трябвало да означава, че те и техните родители са посрещнати от деинституционализирана система и приети в деинституциоализирана среда. Какъв е профилът на тези деца? Какви са характеристиките на грижата, която получават?
В услугите живеят деца, които имат семейства и общуват с тях. Познаваме ли актуално причините и характера на раздялата на децата и семействата? Чии деца отглежда държавата днес?
Социалната система е обезверена по темата за работата с родителите. Това мислене е резултат от наследени нагласи, но и от липса на професионални умения. То е значима бариера пред използването на семейството като ресурс на ДеИ.

Ключова тема 3. Професионалистите. Каква е степента на професионализация на деинституционализираната реалност на социалната система сега?

В общуването си с професионалистите децата и младите хора често се усещат като неразбрани, нечути, но и подведени, заблудени или дори лъгани.
Професионалистите се намират между децата и родителите им, но сякаш трудно осмислят ролята и отговорността си в тази връзка. Когато професионалната подготовка е недостатъчна, те не знаят и не умеят да партнират на „трудните“ деца и семейства, нито да поискат помощ.
Служителите на услугите всеки ден са в много и различни роли, свързани с грижата за децата. Понякога трудно ги съчетават, а очакванията са високи. Какви умения и квалификация са адекватни на тази мултифункционалност?
Кога професионалистите се чувстват автори на промяната за едно дете? Кой и какво подкрепя усилията им да вземат най-добрите решения по случаите?

Каним ви, ако желаете, да изпратите свои въпроси и теми към изследването до 19.3.2021г. на galina.markova.khc@gmail.com.