НХЦ обсъди системни проблеми за детската грижа с делегати от ЕП
На 7 януари делегация на Европейския парламент (ЕП) от Комисията по заетост и социални въпроси, в която участваха Естел Кьолеманс (С&Д, Белгия), Христо Петров (Renew, България) и Валери Дево (Renew, Франция), посети България, за да оцени напредъка на реформата в системата за грижи за децата, закрилата на детето и прилагането на Европейската гаранция за детето.
Делегацията проведе срещи с представители на органите на държавната администрация, неправителствени организации и УНИЦЕФ и посети центрове за социални услуги и временно настаняване за млади хора. Основната цел на посещението беше да се оцени процесът на деинституционализация и постигнатия напредък, както и да се идентифицират актуалните предизвикателства. Членовете на ЕП подчертаха важността на постоянната подкрепа от ЕС, засиления мониторинг и надлежното използване на европейските фондове.
Интегрираният подход е превантивна мярка
В срещата взеха участие и Евгения Тонева и Елица Лингорски, които споделиха изследователския си опит. Те се позоваха на изследванията на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, поставяйки фокус върху необходимостта от развиването на интегриран подход като превантивна мярка при грижата за децата с комплексни потребности.
Тази група деца са особено уязвими и често преминават през различни системи (здравна, образователна, социална, правна), което изисква висока степен на междусекторна координация. За съжаления тя често липсва и това води до неефективни интервенции и ескалиране на проблемите до кризи. Това означава, че трудните случаи са пряк резултат от липсата на отзивчивост и професионално сътрудничество между системите още в началните етапи, когато най-често образователната или здравната система се натъкват на проблеми.
Бедност, хронични или остри здравни и психично-здравни проблеми, домашно насилие
Друго сериозно предизвикателство е, че родителите често са изключени от процесите на оценка на техния проблем и планирането на подходящи интервенции, което допълнително усложнява ситуацията. Изследванията също така показват, че трансгенерационната бедност, различни заболявания, психично-здравните проблеми и домашно насилие са сред основните и/или съпътстващи фактори, водещи до раздяла на деца със семействата им.
Стандарти, стандарти, стандарти..
Данните от полето на социалната работа показват и липса на стандарти, включително в образованието, продължаващото обучение и квалификация, влизането в професията, кариерното развитие и супервизията. Липсват и стандарти и прозрачни процедури за събиране на данни за ефекта на интервенциите. Надеждни дефиниции и разбиране за основни понятия като „раздяла“, „превенция“ и „деинституционализация“ не се споделят еднакво между професионалистите от различни сектори, между специалисти с различен профил и държавната администрация. В България политики, програми и проекти на национално, регионално и местно ниво обикновено се планират „на сляпо“, без измерване на реалното въздействие върху живота на децата и семействата.
Това означава, че инвестициите в социалния сектор трябва да се правят при изисквания за независим мониторинг и измерване на техния ефект и ефикасност, по утвърдени стандарти за професионална практика и наличието на доказателства за сътрудничество между социалния сектор, други важни сектори (образование, здравеопазване, правораздаване, регионално развитие), гражданските организации и самите потребители на услуги. Това ще ни помогне да престанем да гледаме на данните като на лукс или източник на страх, а като продуктивна основа за диалог между всички заинтересовани страни.
Полезни връзки:
Картографиране на родителския активизъм