Среда, бедност и бъдеще
Статията „Среда, бедност и бъдеще“ е публикувана в изданието „Критика и хуманизъм“, 59(2), 109-128, автор д-р Радостина Антонова
Бедността в България най-често се асоциира с ромските общности, особено с маргинализираните и отхвърлени от самите роми части от градските квартали с компактно ромско население, т. нар. гето-в-гетото или „джобове на бедността“ (Фондация „Здраве и социално развитие“, 20141). В кв. „Факултета“ в гр. София такъв район е т. нар. Главева махала. Околната среда, схващана и като човешки взаимоотношения, и като източник на стимули, и като екологичен хабитат, който дава защита на уязвимостта, формира общностни норми и йерархия, които допълнително възпроизвеждат бедността, поддържат границите твърди и непропускливи.
Статията „Среда, бедност и бъдеще“ представя резултатите от партиципативно наблюдение, качествено проучване и количествено анкетно проучване, проведено с цел да покаже как най-бедната част, гранична между кварталите с предимно ромско и тези с предимно българско население, се променя през периода 2002–2023 г.; как живеещите в бедност осмислят бедността и как животът в бедност повлиява жизнените планове на младите хора (14-25 годишни) в Главева махала.
Авторката свързва резултатите от изследването с два модела на мислене за бедността: формите на градска маргиналност (Waquant, 20082) и деветизмерния модел за обяснение на бедността (Bray et al., 20193). Депривираната откъм стимули за развитие на детския мозък среда и предаваната през поколенията неграмотност, в съчетание с токсичността, идваща от живота до сметище, без подходяща инфраструктура и канализация, повлияват развитието (физическо, социо-емоционално и когнитивно) на децата от ранна детска възраст. За да може семейството да се прехранва, децата рядко посещават училище и работят рисков за здравето им труд. Непосещаването на училище не им позволява да се възползват от възможностите за целеполагане и постигане на по-пригодени към големия социум цели. И децата, и младежите, и възрастните имат малко и неудовлетворяващи възможности за избор както на работа, така и на местоживеене и среда за развитие, различна от общностната.
Изследователката наблюдава две основни причини за липсата на избор, които взаимно си влияят. От една страна, има дискриминация към хората в бедност – те страдат едновременно и от расова, и от териториална стигма. А от друга, общността чрез своите норми и идентичност е направила „големите“ избори в живота на индивида предварително. Придържането към традиционните ценности може да се разгледа и като отговор на повишената несигурност и тревожност у живеещите в бедност и маргиналност хора. Те заменят свободата да решават самостоятелно за сигурността на зависимостта, в която друг да определя настоящето, отношенията и бъдещето им.
Пълният текст на статията е достъпен тук.
——
Д-р Радостина Антонова е член на екипа на Ноу-хау центъра от 2016 г. Тя има дългогодишен опит в работа с труднодостъпни групи, в индивидуална и групова консултативна дейност и изследователска дейност. Радостина е доктор по социология към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Психология на развитието, културата и образованието“, „Клинична и консултативна психология“ и „Социална психология” към Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
1. [Фондация „Здраве и социално развитие“ (2014) Джобовете на бедността. Сравнително изследване. Проект „Спиране на маргинализиране на ромите в Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността”, финансиран от фондация „Велукс“. (архив)1]↩
2. [Wacquant, L. (2008) Urban Outcasts: A Comparative Sociology of Advanced Marginality. Cambridge, UK: Polity Press.2]↩
3. [Bray. R., De Laat, M., Godinot, X., Ugarte, A. and Walker, R. (2019) The Hidden Dimensions of Poverty. Montreuil: Fourth World Publications.3]↩