Защо социална работа в училище?

На 13-ти февруари 2020 г. се състоя месечната дискусия на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца по темата за социалната работа в училище. Модератор на дискусията беше д-р Антоанета Матеева.

Дискутантите Анет Маринова, Катерина Дончева и Иван Пейчев имаха за цел да споделят своя практически и изследователски опит от полето на приобщаващото образование, децата в риск и децата с трудности в поведението. В светлината на обсъденото, те очертаха области в процеса на обучението на децата, които показват смисъла и мястото на социалната работа в училище, както и необходимостта от прилагането на подходи, основани на сътрудничество и взаимодействие между всички ангажирани участници — вътре в училище и в по-широката общност извън него.

Беше изтъкната нуждата от развиване на социалната работа в училище поради ключовото място, което то заема в живота на децата.

„Налице са територии на социална изолация на семействата. На много места образователната система е единствената система, която стига до семействата със социални проблеми — трайна безработица, бедност, липса на семейни модели, разрушени семейни роли. Децата показват наличие на семеен дефицит през поведението си и това е потвърждение на нуждата от социален работник в училище.“

Ивайло Миланов, социален работник

Според Анет Маринова училището трябва да предоставя среда на осъзнато и оповестено партниране и приемане на децата. Темпото на децата с различие може да бъде по-бавно, и трябва да се научим да ценим малките стъпки на напредък. Как оценяваме постиженията на децата със сложна социална история или комплексни образователни потребности през формалната образователна система? Има деца, които полагат двойно повече усилия за покриване на нормата. Как останалите деца говорят за спреведливостта в полето на интеграцията и приобщаващото образование? Важно е да се разпознава личното преживяване на всяко едно дете и да се дава възможност за разпознаване на съществуващата стигма.

Освен това детето трябва да участва по достоен начин в двупосочни взаимоотношения със съучениците си, учителите и другите родители. Анет Маринова постави и въпроса: как продължаваме да подпомагаме децата в училище в процеса на деинституционализация с едно общо мислене, с участието на детето, с участието на учителите и на родителите?

„Благоденствието на детето е свързано не толкова с академичните му резултати, тоест дали ще бъде отличник, а е много по-важно какви социални компетентности е изградило за да бъде успешен възрастен, за да се реализира добре в обществото.“

Иван Пейчев, зам.-директор, НУ „Цани Гинчев“ – град Лясковец

Д-р Катерина Дончева продължи темата за това, че системите съществуват отделно и паралелно, но училището е мястото, където те се събират: образование, социална работа, здраве. Тя постави наново въпроса за необходимостта от интегриране и ситемност на отделните елементи, свързани с бъдещето на децата. В момента е налице напрежение, поради липсата на информация, взаимодействие и доверие между тях. Например как се справяме с противоречията между класно-урочната система на училището и индивидуалния подход на социалната работа? Познават ли учителите естеството на социалната работа и обратното. Трябва да има интегриран подход между отделните научни направления и на макро-ниво. Тя подчерта нуждата от изследвания, в които са включени всички системи, за необходимостта от това науката да бъде в услуга на политиката.

Информация за дискутантите:

Анет Маринова

Анет Маринова има дългогодишна психо-социална практика за приобщаващо образование и правата на детето в полето на образованието. Участвала е в създаването на новия Закон за предучилищно и училищно образование, както и в други нормативни документи и национални политики за децата и техните семейства. Има опит като член на екипа за управление на два от първите пилотни проекти на МОН – „Включващо обучение“ (2012-2015) и „Подкрепа за равен достъп и образование“ (2015-2017), насочени към подкрепата в обучението на децата в детските градини и училищата. Член е на Българско общество за лаканианска психоанализа, Сдружение „Дете и пространство“ и на Българска асоциация по психотерапия. Преподава Психология на образованието в магистърската програма Психология на развитието към НБУ. Към момента е докторант в Института за изследване на населението и човека към БАН. Продължава да работи в 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“ в София.

В дискусията ще участва със споделяне на опит от професионалната си практиката, която се ориентира от образованието й по клинична социална работа и по-нататъшното надграждане в клинични умения за работа с деца в сложния контекст на училището. 

Катерина Иванова Златкова-Дончева

Катерина Иванова Златкова-Дончева е доктор по педагогика (2016), преподавател в катедра „Педагогика”, Педагогически факултет, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Научните ѝ интереси са свързани с изследвания за менторството, социална работа с деца в риск, приобщаващо образование, емоционално-поведенчески нарушения в детска възраст, социална работа в училище.Автор е на 25 научни публикации на български и английски език в национални и международни издания, както и на  научна монография, доказваща ефекта от индивидуалния менторски подход в социалната сфера (Менторството и децата в риск. Бургас: Либра Скорп, 2018).

Обществена дейност: председател на УС на две НПО, доставчици на социални услуги за деца в риск; член на  Областен координационен механизъм по деинституционализация – област Велико Търново; Областен съвет по изготвяне на Областна стратегия за развитие на социалните услуги 2016 – 2020 година за област Велико Търново;  Местна комисия за закрила на детето към Община Горна Оряховица; член на  Обществен съвет за социални услуги към Община Горна Оряховица. От 2006 година е ръководител и координатор на над 150 социални и образователни проекта, свързани с подкрепата на деца в риск и деца със специални образователни потребности. В професионалното си развитие има опит и като заместник-директор в училище  (2014-2016 г.).

Иван Пейчев

Иван Пейчев е експерт и иноватор в сферата на социалната и педагогическата психология в България. Кариерното му развитие е започнало от младши експерт в РУО и преминава през длъжностите: педагогически съветник, училищен психолог и от 01.09.2017 година е заместник-директор на НУ „Цани Гинчев“ – град Лясковец. От няколко години работи със сдружение „ЗОВ България“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Велико Търново в посока апробиране на социалната работа в училище. Има богат опит в работата с учители, ученици и родители. Професионалните му интереси са насочени към приобщаващото образование. Мотото му е, че само заедно (родители, ученици и учители) можем да успеем. С вирусния си оптимизъм гледа да зарази всички.

https://knowhowcentre.nbu.bg/event/february-monthly-discussion/