Д-р Галина Маркова и Евгения Тонева в „Бележник 2026“: защо системата за закрила на детето се нуждае от нова визия за превенция

Изображения: Бележник 2026

„Бележник 2026“ на Национална мрежа за децата е утвърден инструмент за независим граждански мониторинг на политиките за деца в България. Вече 15 поредни години изданието проследява законодателни промени, стратегически документи и тяхното прилагане в системите за закрила, образование, здравеопазване и правосъдие за деца.

Анализите се изготвят от експерти от академичните среди и гражданския сектор, които работят пряко с деца и семейства и могат да оценят ефекта от политиките. „Бележникът“ включва и мнения на деца и родители, както и конкретни препоръки към институциите. Така изданието изпълнява важна обществена функция – да поставя правата на детето и качеството на грижата във фокуса на публичния дебат и да насърчава отчетността на държавата.

В юбилейното 15-о издание темата за семейната среда и алтернативните грижи заема централно място. Със свои текстове участват д-р Галина Маркова и Евгения Тонева – дългогодишни експерти от Ноу-хау центъра в сферата на закрилата на детето, деинституционализацията и развитието на услуги в подкрепа на семействата.

Сред техните ключови препоръки в раздела „Семейна среда и алтернативни грижи“ са:

• изследване на причините на конфликта между националната политика за ограничаване на резидентната грижа и местните тенденции за увеличаване на капацитета ѝ,
• инвестиции в ранна интервенция, специализация на услугите и подкрепа за професионалистите чрез обучения,
• засилване на партньорството между държавата, общините, НПО и общностите, както и развитие на политики, основани на правата на детето и социалното включване,
• системно събиране и използване на надеждни данни за планиране, оценка и подобряване на политиките и услугите.

Евгения Тонева: системата остава реактивна, а превенцията – недостатъчна

В своите анализи Евгения Тонева поставя акцент върху един от най-сериозните дефицити на системата – нейния преобладаващо реактивен характер. Вместо да работи за ранно идентифициране на риска и навременна подкрепа на семействата, системата често се намесва едва когато кризата вече е ескалирала. Така извеждането на детето започва да изглежда като „най-лесното“ решение.

През последните 15 години в България се наблюдава важна промяна в разбирането за превенция – от „превенция на изоставянето“ към „превенция на раздялата“ между децата и техните семейства. Въпреки отчетения напредък обаче, системата все още често се намесва твърде късно – когато проблемите вече са ескалирали до сериозен риск.

Особено сериозен проблем е, че бедността, жилищната несигурност, здравословните проблеми, зависимостите, домашното насилие и липсата на достъп до услуги често се натрупват и водят до криза. Вместо тези фактори да бъдат адресирани като структурни проблеми, те нерядко се тълкуват като „нисък родителски капацитет“. Това подкопава доверието между семействата и институциите и затруднява навременното търсене на помощ.

Друг тревожен извод е, че спешното настаняване извън семейството, замислено като изключителна мярка при непосредствена опасност за живота или здравето на детето, на практика често се превръща в основен вход към алтернативната грижа. При него раздялата предхожда детайлното проучване на случая, което създава риск от травматични решения без достатъчна предварителна подкрепа.

Липсата на официални данни за спешните настанявания и за това дали семействата са получили адекватна подкрепа преди раздялата затруднява оценката на системата. Невидими остават и специфични групи деца, например тези с родители, живеещи трайно в чужбина.

Общият извод е, че превенцията на раздялата е ключова за окончателното преодоляване на институционалния модел. За да бъде ефективна, тя трябва да бъде навременна, достъпна и интегрирана. Необходими са по-силни услуги в общността, мобилна социална работа, устойчиво финансиране, междусекторно сътрудничество и национална стратегическа рамка, която да постави подкрепата за семейството в центъра на политиките за детето.

Д-р Галина Маркова: рискът от възпроизвеждане на институционалния модел остава

В своя анализ д-р Галина Маркова проследява развитието на резидентната грижа в България след началото на процеса на деинституционализация. Текстът предупреждава, че въпреки закриването на специализираните институции и развитието на услуги, базирани в общността, рискът от възпроизвеждане на институционални практики остава реален. Налице са системни проблеми, свързани с качеството на грижата в резидентните услуги. В тях има висок риск от насилие, дискриминация и социално изключване (характеристика на институциите), който се повишава и поради настаняването на деца с различни потребности и поведение. Насилието се насочва и към персонала, който няма добра подготовка, натоварен е физически и емоционално, и е ниско заплатен. Резултат от това са професионално прегаряне и текучество. Допълнително напрежение създава и влошената комуникация с родителите, като отказът от работа със семействата постепенно се нормализира. Тези нерешени в годините проблеми пречат за постигането на основните цели на Деинституционализацията:  индивидуализиране на грижата и връзка с родителите. 

Спешните настанявания на деца поставят екипи пред невъзможната задача да работят без да имат необходимата информация и оценка на потребностите. Тази липса е бариера и пред междусекторното сътрудничество, а това особено остро засяга децата и младежите с увреждания, за които тези услуги се превръщат в място за подслон. 

Липсата на достатъчно политики за подготовка на младежите за самостоятелен живот след напускане на грижата е също продължение на институционалното мислене: след навършване на пълнолетие хората нямат нужда от подкрепа в интегрирането им в общността чрез намиране на работа и жилище, развитие на социални и финансови умения, психо-социални услуги.

Без решаването на тези проблеми, увеличаването на броя на резидентните услуги ще увеличи броя на млади хора, които са лишени от възможностите за развитие, които политиките искат да гарантират. Какво се случва в пространството между политики и практика е въпрос, който търси отговор на базата на достоверни данни за ефекта от работата ни върху живота на деца и родители в България. 

Посланието на анализите в „Бележник 2026“ по темата за семейната среда и алтернативните грижи е ясно: реформата в грижата за децата не приключва със закриването на институциите. Необходима е нова визия за устойчива система, която поставя детето и неговото семейство в центъра на всяка политика и инвестира в ранна подкрепа, превенция и услуги в общността.

Пълното издание на Бележник 2026 – Национална мрежа за децата: може да бъде прочетено ТУК: