Лятна академия за социална справедливост и приобщаващо лидерство – едно вълнуващо преживяване

Как се преподава социална справедливост? Може ли разнообразието, равнопоставеността и приобщаването да бъдат разбрани единствено чрез понятия, теории и политики? Или е необходимо академичното знание да бъде срещнато с личния опит, с различната гледна точка и с онези ситуации, в които участниците сами трябва да разпознаят собствените си нагласи, позиции и възможности за действие?

Тези въпроси бяха в основата на Лятната академия за социална справедливост и приобщаващо лидерство, проведена от 3 до 5 септември 2026 г. в Нов български университет. Академията беше организирана от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца и Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Тридневната програма проследи подхода DEI (Diversity, Equity, Inclusion) през три взаимно свързани перспективи: между политиките, теорията и практиката; през практическото му приложение; и като гражданска позиция и активизъм. 

В Академията участваха 18 студенти от седем български университета, обучаващи се в бакалавърски и магистърски програми в областта на психологията, правото, педагогиката, социалната работа и подкрепата за деца и семейства.  Срещата на различни професионални перспективи се превърна в съществена част от самото обучение: социалната справедливост беше разглеждана не като въпрос на една професия или една институция, а като поле, което изисква диалог между различни знания, системи и човешки опит.

DEI не само като понятие, а като начин да видим различието

Още в началото на Академията разграничението между равенство и равнопоставеност беше въведено чрез познатия образ на хора с различна височина, които се опитват да погледнат отвъд една и съща ограда. Еднаквата подкрепа не води непременно до еднаква възможност. Понякога справедливостта предполага да разпознаем различните изходни позиции и да създадем различни условия, така че участието да стане действително възможно. 

Тази отправна точка зададе и една от важните линии на Академията: DEI не е абстрактен набор от принципи, а перспектива, през която могат да бъдат преосмисляни политики, институционални практики, професионални отношения и собственото ни поведение.

Примерите от системата за закрила на детето показаха колко голямо може да бъде разстоянието между формално гарантираното право и реално преживяната възможност. Липсата на услуги в определени населени места, физическата недостъпност, административните бариери, ограниченият обем на подкрепата и трудното взаимодействие между системите могат да превърнат равните права на хартия в неравни възможности в живота. 

Така разговорът за DEI постепенно премина от въпроса „Какво означава равнопоставеност?“ към много по-трудния въпрос: „Можем ли да разпознаем неравнопоставеността, когато тя е вградена в привидно обичайни правила, процедури и отношения?“

Да учиш чрез участие

Отличителна характеристика на Лятната академия беше начинът, по който беше организирано самото учене. Лекциите и дискусионните панели бяха съчетани с работа по казуси, групови задачи, уъркшопи, лични истории, психодрама и рефлексия. Програмата включваше „Дървото на живота“, целодневната Embracing Diversity, уъркшоп върху секс индустрията и стигмата, психодрамния уъркшоп „Изкушенията на справедливостта“, както и заключителната рефлективна сесия, по време на която беше събрана обратна връзка за преживяното и наученото от участниците.  

Тъкмо това редуване на академично знание и преживелищен опит превърна участниците от слушатели в активни създатели на собственото си разбиране.

В „Дървото на живота“ темата за идентичността например беше изследвана чрез личните истории на участниците.  При работата върху дискриминацията и активизма студентите анализираха практически казуси чрез последователността „Виж – назови – свържи – действай“: какво се е случило, кой е засегнат, чия норма се прилага, дали наблюдаваме отделен инцидент или системен проблем и как можем да действаме като съюзници. 

Подобен подход има особено значение при преподаването на Diversity, Equity и Inclusion. Разнообразието трудно може да бъде осмислено, ако различният опит остане само обект на теория. Равнопоставеността трудно се разбира, ако не бъдат видени конкретните бариери пред участието. А приобщаването не може да се научи единствено като дефиниция – то трябва да бъде практикувано в самата образователна среда.

От чуждата история към собствената позиция

Друг важен пласт на Академията беше въпросът кой има право да разказва и кой остава обект на чуждия разказ.

В лекцията за ромския дискурс участниците бяха насочени към критичен прочит на академичното знание и медийната реалност: кой говори, кого назовава, каква причина предлага за даден проблем, какво премълчава, какво действие оправдава и кой има възможност да възрази.  Тези въпроси изведоха разговора отвъд индивидуалните предразсъдъци към начина, по който обществените наративи могат да произвеждат и поддържат неравенства.

По различен път лекцията за литературата, правото и уязвимостта постави въпроса за правото на детето върху собствения му разказ – включително правото този разказ да не бъде подреден според очакванията на институциите и експертите. Литературата беше представена като възможност за развиване на „морално въображение“ – способността да видим онова, което формалната рамка сама по себе си може да пропусне. 

Уъркшопът за секс труда и стигмата от своя страна постави участниците пред сложността на понятия като избор, натиск, социално-икономическа несигурност и интерсекционалност – и пред необходимостта решенията на хората да бъдат разбирани в контекста, в който са направени. 

Общото между тези на пръв поглед различни теми беше отказът от лесни отговори. Академията създаде пространство, в което участниците можеха да останат при сложността, да проверяват собствените си допускания и да погледнат към познати социални проблеми от позицията на хората, които ги преживяват.

Университетът като пространство за знание, ценности и отношение

Тъкмо тук се откроява и ролята на Нов български университет като домакин на Академията. Още при откриването беше формулирана идеята за НБУ като университет, който не е място единствено за натрупване на знания, а и среда, в която се изграждат ценности и отношения, които впоследствие студентите пренасят в професионалната си практика. 

При теми като социалната справедливост тази функция на университета е особено важна. Академичната среда може да предостави не само безопасно пространство за среща с различни позиции, но и възможност тези позиции да бъдат изследвани критично – чрез теория, данни, професионален опит, лична рефлексия и диалог.

В този смисъл благоприятната приобщаваща среда не означава среда без несъгласие или трудни въпроси. Напротив – тя е среда, в която различието може да присъства, сложните теми могат да бъдат обсъждани, а участниците могат да поставят под въпрос собствените си предпоставки, без това да прекъсва диалога. Университетът се превръща в своеобразна „лаборатория“ за приобщаващо лидерство: място, в което отношението към различието не само се изучава, а се упражнява.

Преживяването остава след обучението

Най-ясното свидетелство за въздействието на този подход дойде от самите участници в заключителната рефлексия. Те посочиха, че Академията им е дала възможност да преосмислят ценности, нагласи и възприятия, да променят начина, по който гледат на хората, различни от тях, и да си зададат въпроса как лично могат да допринесат за повече социална справедливост. Сред възникналите въпроси беше и един особено важен за бъдещите професионалисти: как моделът на разнообразие, равнопоставеност и включване може реално да бъде приложен в класната стая?

Като най-важни резултати участниците откроиха по-широкото разбиране на различията, новите лични и професионални контакти, емпатията към хора с различна гледна точка, ново разбиране за социалната справедливост и активизма и осъзнаването, че малките индивидуални действия могат да доведат до значими групови резултати. 

Показателно е и какво според студентите трябва да присъства повече в собствените им университетски специалности: стереотипи и предразсъдъци, защита от дискриминация, преодоляване на неравнопоставеността, умения за приобщаващо образование, практически примери и изследователски проекти. Но сред предложенията им присъства нещо, което може би най-добре обобщава философията на Академията: преживелищен опит – интерактивни сесии и практикум. 

Именно тук е един от важните изводи от Лятната академия. Социалната справедливост не се преподава единствено чрез това, което знаем. Тя изисква да развием чувствителност към онова, което обичайно не забелязваме; способност да чуем опит, различен от нашия; готовност да проверяваме собствените си позиции и умение да превръщаме разбирането в действие.

Затова преживелищното образование не е просто по-интерактивна алтернатива на лекцията. При обучението по Diversity, Equity и Inclusion то е начин знанието да се превърне в отношение, отношението – в професионална чувствителност, а чувствителността – в способност за действие.

Лятната академия показа как университетът може да създава условия точно за този преход. Не само да говори за приобщаване, а да създава среда, в която то се преживява; не само да преподава социална справедливост, а да насърчава студентите да откриват собственото си място в нейното създаване.

Благодарим на изпълнителния директор на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ Сара Перин и на лекторите и фасилитаторите д-р Ева Жечева, Евгения Волен, Евгения Тонева, проф. Стоян Ставру, Огнян Исаев, Десислава Колева, Михаил Мишев, Капка Димова, д-р Цветелина Йосифова и д-р Антоанета Матеева.