За цялостна екосистема за ранно детство

Проведената в София на 23-24 октомври 2024 г. конференция на Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ се състоя под надслов „Необходима е екосистема за ранно детство, за да могат всички малки деца да се развиват пълноценно“. Конференцията предложи широка платформа за изследване на съвременни, основани на доказателства подходи в ранната детска грижа и образование.

Програмата на конференцията включи изключително богата гама от теми в областта на раното детско развитие, които бяха разгледани през мултидисциплинарни семинари, панелни дискусии и интерактивни сесии. Представени бяха световноизвестни лектори, които споделиха новаторски идеи. Беше отключен творчески потенциал, катализиран от автентичното обединение между академичните теории, изследователските данни, практическата работа и дизайна на политики.

Насърчени и вдъхновени от споделеното разбиране за нуждата от системни иновации при справянето с предизвикателствата пред пълноценното развитие на всички деца от най-ранна възраст, професионалисти от региона и отвъд обмениха опит и знания и направиха критичен анализ на политики и практики, като в процеса създадоха и много нови партньорства.

Семействата като двигатели на системни промени

Освен че взе активно участие в програмата от дискусии, семинари и работни сесии, екипът на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ) допринесе и в работата по темите за родителския активизъм и раздялата на децата и семействата като представи свои изследователски данни.

В рамките на пред-конферентния ден се състоя специалното събитие „Семействата като двигатели на системни промени: семейният активизъм и значението на житейския опит при изготвянето на социални политики“, организирано от Тръст за социална алтернатива и Фонд „Мечтата на Таня“. Събитието беше модерирано от д-р Радостина Антонова и в него взеха участие д-р Анди Билсън, съпредседател на Мрежата за родители, семейства и съюзници (https://www.pfan.uk/), който говори за смисъла на участието и застъпничеството на родителите за създаването на по-добра грижа и защита на децата, и Талиа Дреяк, изследовател в Университета в Кеймбридж и родител активист, която заяви, че ако искаме да създадем работещи решения, трябва да се вслушваме в тези, които преживяват предизвикателствата.

Родителски активизъм в България

Д-р Галина Маркова представи скорошното изследване на НХЦ за родителския активизъм в България. Д-р Маркова отбеляза, че изследването разкрива наличния потенциал на родителския активизъм като неизползван ресурс в подкрепа на работата на специалистите. Страхът, който е основната бариера пред развитието на активизма, може да бъде преодолян чрез създаването на подкрепена мрежа от активисти. Родители, които са активни за промяна на социалния сектор, включително тези, които се борят против отнемането на децата им, е важно да бъдат интегрирани в общността на активистите, за да се преодолее тяхната изолация и да се повиши ефективността на действията им. Презентацията на д-р Маркова е достъпна тук.

Кое е най-важното за задържането на децата в семействата?

През първия ден от конференцията в рамките на панела „Кое е най-важното за задържането на децата в семействата?“ Евгения Тонева от екипа на НХЦ представи проучване на опита на организациите от Коалиция „Детство 2025“, в директната работа по случаи на превенцията и реинтеграция, чиято цел е да открие и опише факторите за раздяла на децата и родителите в България. Проведеното изследване стъпва върху констатацията, че официалните данни за работата на системата за закрила на детето не предоставят конкретна информация за причините за предприемане на мерки за закрила на детето. Някои от представените на конференцията изводи от изследователската работа са:

• Бедността и дискриминацията сериозно подкопават капацитета на родителите за адекватно задоволяване на нуждите на децата от сигурност, основни грижи, стимулиране на развитието и подкрепа. Въпреки това, системата за закрила не отчита публично бедността и маргинализация като фактори за раздяла на децата от семействата им и пренебрегва свързаните с тях често дискриминационни и изключващи нагласи.
• Системата за закрила реагира на кризи в режим на „спешност“ без да оценява и планира мерки с оглед на трайните, устойчиви и системни проблеми, с които се сблъскват децата и родителите.
• Когато в ситуация на криза на родителите им липсва или изгубят естествената подкрепа на близките и общностите около себе си, институциите и обществото не се справят да компенсират тази липса, и това често води до раздяла с децата.

Препоръките от изследването на  Коалиция „Детство 2025“ включват:

• Настояването управляващите и професионалната общност в България да започнат да дефинират проблеми и решения чрез данни.
• Нуждата от задълбочен размисъл върху мисията и визията на закрилата на детето: за какво всъщност работим, от какво всъщност спасяваме децата и как?
• Необходимостта да инвестираме повече в общностите чрез подобряване на жизнената среда, социалния статус и социалната мобилност, реален достъп до качествено образование без сегрегация, промяна на ценностите и нагласите по отношение на бедността и уязвимите групи и др.

С презентацията на Евгения Тонева можете да се запознаете тук.