Европейската детска гаранция срещу бедността и рисковете за разделянето на уязвими семейства
Приетият наскоро План за действие в изпълнение на препоръката на Съвета на Европейския Съюз за създаване на Европейска гаранция за детето има амбицията да промени динамиката на хроничните социални неравенства в България, касаещи децата. Документът включва водещите мерки за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на тяхното социално включване. Приоритет в изпълнението на плана е намаляването на броя на децата в риск от бедност или социално изключване до 2030г.
В документа са заложени дейности за осигуряване на безплатно образование, здравеопазване и детски грижи, както и за достъп до подходящо жилище и пълноценно хранене. Въпреки това редица експерти и изследователи остават скептични, че реалното изпълнение на мерките ще успее да спре дългогодишните процеси на натрупване на многопластовите социални, икономически и законови фактори, водещи към устойчиво задълбочаване на трансгенерационната бедност.
Във връзка с този проблем на еднодневна конференция „Детството – право или привилегия“, организирана от Агенция Purpose съвместно с Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в НБУ, Сдружение „Лекари на света“ и Асоциация „Интегро“ , бяха представени актуални данни, касаещи детската бедност в България. Сред панелистите бяха Илона Томова и Алексей Пампоров от БАН, адв. Даниела Михайлова от СНЦ „Инициатива за равни възможности, Боян Захариев от Институт Отворено общество – София, Росица Кратункова от Лекари на света, Минчо Бенов от Хабитат България, Евгения Тонева от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца и Лилия Макавеева, Асоциация Интегро, национален ръководител на Програма РОМАКТ.
Порочният кръг на детската бедност
Нарастващия в България проблем на детската бедност беше разгледан през редица гледни точки, започвайки от демографията на бедността, географски дефинирана в така наречените джобове на бедност – обособени зони с концентрация на лоши жилищни условия, ниски легални доходи, ниско образование, влошен достъп до здравеопазване, лошо качество на околната среда, отсъствие на подкрепящи социални услуги. В зоните с концентрация на бедност има „джобове“, микрозони, с изключителни нива на депривация, по отношение на които има нужда от спешни муждусекторни политики, за да се преодолее порочния кръг на културата на бедността. Всички тези фактори водят до нейното унаследяване и до порочен кръг, в който децата, отглеждани в нечовешки условия на живот, не могат да имат добри образователни постижения. Такива деца, когато станат възрастни, не могат да се реализират пълноценно на пазара на труда, в резултат на което остават обречени на бедност. Разгледан беше и така неречния мит за „безплатното образование“, което по същество далеч не е безплатно, защото под внимание рядко се взимат разходите за храна, транспорт, облекло, учебни помагала и пособия.
Необходимо е проблемите, които произтичат от комплексния характер на бедността да бъдат осмислени
Евгения Тонева (Ноу-хау център) представи проблематиката на разделянето на деца от семейства в България поради бедност и свързаните с нея рискови фактори (https://knowhowcentre.nbu.bg/institucionalno-otnoshenie-bednost-alternativni-grizhi/), които социалната система определя с термина „неглижиране“. И докато неглижирането е форма на насилие, бедността поставя родителите в невъзможност да осигурят на децата си онова, което при други обстоятелства биха им осигурили. Следователно, за да може на практика да бъде осъществявана ефективна превенция на разделянето на деца от родители и подкрепа на семействата в уязвими ситуации, е необходимо проблемите, които произтичат от комплексния характер на бедността, с която системата за закрила на детето е принудена да работи, да бъдат признати, осмислени и отразени в практиките и политиките.
Други теми, косвено обусловени от бедността и свързани с трудните житейски обстоятелства на уязвимите семействата, са:
- липсващите жилищни политики за уязвими семейства;
- увеличаващия се брой на лицата без право на лични карти, водещ до тяхната пълна социална и икономическа изолация;
- децата на трудовите мигранти и липсващите механизми за тяхната подкрепа и защита.
Проблемът с детската бедност в България се нуждае от системни реформи
Участниците, които бяха представители на държани институции и неправителствени организации, се обединиха около мнението, че проблемът с детската бедност в България се нуждае от системни реформи, за които отдавна имаме достатъчно данни и експертиза. Това, от което има нужда на практика, е цялостно преразглеждане на политиките, касаещи уязвимите семейства. Намаляването на детската бедност и повишаването на благосъстоянието на децата са невъзможни без прекъсване на цикъла на бедността на поколенията. Този процес трябва да включва участие на родителите в пазара на труда и осигуряването на различни услуги, които да подкрепят семействата, както и преосмисляне на системата за социално подпомагане. Междувременно, очакванията са държавните институции да осигурят ефективното и целесъобразно използване на средствата по предвидените мерки в Европейската детска гаранция така, че да бъдат поне отчасти неутрализирани ефектите на детската бедност в България през следващите осем години.