Липсата на данни е бариера пред развитието на специалистите, работещи с деца и семейства

Автори: д-р Галина Маркова, Евгения Тонева

Този текст фокусира вниманието върху превенцията на раздялата на деца от семейства като едно поле на развитие на системата за закрила.

Често чуваме твърдението, че всяка година в България 2000 деца се разделят от семействата си. Това е тревожна цифрата, на която се повтаря отново и отново през последните 15 години. Затова екипът на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, правим усилия да изучим подходите на специалистите към превенция на раздялата, тъй като това е най-крайната и потенциално травмираща децата и родителите интервенция. 

Данни, които да оборят тази цифра, липсват. Самата система за закрила на детето, в чийто интерес е да разполага с данни, е ограничена в това да борави с конфиденциални данни за деца и семейства в риск. Непрекъснатите атаки срещу системата спират специалистите и институциите да обсъждат открито практиката и така да учат от успехите и неуспехите.

Отвъд горните ограничения, за да изучим раздялата и нейната превенция, са ни необходими дефиниции. Например, превенцията включва набор от интервенции, но някои практици определят превенцията като консултиране с детето, други – като едногодишни посещения и подкрепа на семейството. Разбира се, всеки случай е различен и изисква различен набор от професионални интервенции. И така се стига до следващия въпрос: как оценяваме риска от раздяла?

Какво е раздяла?

Изследванията на деца, живеещи в институции, изучават как физическото отделяне на детето от родител спира развитието му. Изучените рискове от това отделяне водят до глобалните усилия за закриване на домовете за деца: деинституционализацията. 

Учени и практици, които използват Теория на привързаността в работата си и инструментите, които теорията разработва,  продължават да изучават раздялата и отвъд нейната „видима“ страна: физическото отделяне. Те трупат данни за това, че има семейства, в които деца и родители не успяват да развият връзка на доверие.  Тази форма на раздяла е по-сложно да се оцени, тъй като създаването на връзка на доверие зависи от това дали родителят чува, разбира и отговаря на изразените от детето потребности. В практиката на специалистите в това отношение, най-често се оценяват най-изразените провали в този процес на създаване на доверие – тогава, когато системно се пренебрегват потребностите на детето: то не се храни, проси,  не ходи на училище, живее в драматична бедност. Използваме един до голяма степен технически термин „неглижиране“, но и той е дефиниран през видимите индикатори. 

За да е възможно да се направи превенция, пред социалните работници стои задачата да оценят рисковете и от двете форми на раздяла.

Какво е превенция?

Изследванията, образователната и приложна работа  на НХЦ в развиващото се  поле на социалната работа показват, че професионалистите имат нужда от инструменти за оценка на двете форми на раздяла (условно наречени тук физическа и емоционална), както и от дефиниции на интервенциите, които прилагат, за да  измерват ефективността на работата си.

За да разберем какво наистина стои зад случаите на раздели на деца и семейства и какво наричаме „превенция“ в тези случаи е важно да работим със задълбочена оценка. Тази оценка се отнася до всеки от отделните случаи на деца и семейства, но е необходим и обобщен анализ на нуждите от подкрепа на децата и семействата в България, който да стъпи на данни от отделните оценки по случаи, с които работят специалистите от системата за закрила.

Без такива задълбочени оценки и анализи, системата за закрила реагира само тогава, когато рисковете са станали очевидни, а случаите – „спешни“. 

Спешните настанявания извън семействата (това са разделите в голяма част от случаите) не ни предлагат знанието за това дали е оценено намерение за „изоставяне на детето“, как родителите са развивали отношенията на доверие с детето и каква и колко ефективна е била работата по превенция на рискове. От тези случаи не научаваме много нито за физическата, нито за емоционалната раздяла. Това, което знаем със сигурност, е че травматични преживявания съпътстват всеки случай.

Този текст е резюме на презентация, представена по време на онлайн форум „Предизвикателства пред публичните политики за подкрепа и за превенция на раздялата на семействата“, организиран през м. януари 2025 г. от Тръст за социална алтернатива.