Какво е въздействието на детското участие?
Информация за изследването
Това изследване е проведено в първата половина на 2022 г. от изследователски екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ по покана на Фонд „Мечтата на Таня“. То търси отговор на въпроса: какви дейности и инициативи за участие на децата в обществения и политически живот съществуват в България в момента и кои са децата и възрастните, свързани с тях?
Изследователският екип откри и обработи информация за над 170 организации и структури, които предлагат възможности за социално-значимо участие на деца по различни теми. Беше изработена национална карта на детското участие и активизъм, в която са включени 140 фондации и сдружения, общини, младежки групи и движения, училища, медии и онлайн платформи, държавни институции и бизнес клубове. Представители на 62 от включените в картата организации и структури участват директно в изследването чрез попълнени въпросници и/или интервюта.
Задълбочени интервюта са проведени с 16 деца и младежи, които допринасят значително и/или развиват собствени идеи в полето на активизма. В интервютата те разказват за своя опит и споделят мнението си затова какво е реално се случва с децата, които искат да участват в обществения живот, какво им помага и какво им пречи. (Повече за изследването можете да откриете в ПЪРВА ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)
Най-важното от анализа Ноу-хау център представя в поредица от публикации, в които се спираме на основите теми, откроени в доклада. (Всички публикации можете да откриете в раздел „Детски активизъм“ на сайта на Ноу-хау център.)
Kакво e актуалното въздействие на детското участие и активизъм в България?
Краткият отговор на този въпрос е: не може да се каже с точност. Основната причина това да е така е разминаването между това, което различните заинтересовани страни искат да видят и усетят като ефект и това, което реално се измерва в полето на детското участие.
Как се мери въздействието на детското участие?
Децата и младите хора най-често измерват въздействието през осезаемостта на резултатите от действията си. По тази причина по-често избират да реализират инициативи, които предполагат видими резултати, напр. такива за облагородяване на градската среда.
Организациите и професионалистите, които работят директно с децата, най-често измерват въздействието на работа си през брой реализирани инициативи и брой деца и млади хора, ангажирани по тях. Едва ли е изненадващо защо е така. Просто такива са стандартните количествени маркери за ефект, които се използват в отчитането на проекти, които пък на свои ред са основен източник на финансиране в полето на детското участие, а оттам – и на организиране на самата работа. Повечето професионалисти от тези организации смятат, че осезаема социална промяна отвъд повече и повече деца и дейности е възможна, но се постига и е измерима в по-голям от давания в проектното финансиране отрязък от време.
Как се комуникира въздействието в полето на детското участие?
За децата и младежите е лесно да посочат видимите резултати от своята дейност и те с охота и гордост го правят, когато става дума за събрани дарения, организирани акции, боядисани пейки или друго. По-рядко децата и младите хора осъзнават, че могат да разказват за успехите си и през промените в историите на хора, чиито житейски обстоятелства са се променили, дори през собствените си истории за това как самите те са променили начина, по който мислят по една или друга тема в хода на някакви събития. Такъв вид ефекти от детското участие рядко се разпознават като значим резултат и затова се пренебрегват в комуникирането на въздействието.
Организациите също срещат трудности при комуникирането на резултатите от работата си с децата. За широката публика явно често изглежда, че организациите правят детско участие заради самото правене на детско участие, което доброжелателно се тълкува като „уплътняване на свободното време на децата“, а недоброжелателно – като едва ли не някаква тяхна собствена, користна цел, в която въвличат нищо неподозиращи деца. За да избегнат тези реакции, организациите също често избират да залагат на непосредствено видимото при комуникацията, вместо да инвестират усилия да обясняват смисъла и значението на детското участие и активизъм. Така голяма част от постигнатото въздействие се губи „между редовете“.
А какво въздействие всъщност бихме искали да постигнем?
В крайна сметка за активните деца и млади хора е важно да виждат как каузите, зад които застават, получават отзвук и водят до реална промяна в света тук и сега.
Пътят към възможността това да се случи за отделните каузи на отделните деца и младежи обаче минава през социалната промяна, в която съзнателно се целят голяма част (но съвсем не всички!) от организациите в полето на детското участие, а именно: промяна на твърдата йерархия в отношенията между децата и възрастните, промяна на нагласите към децата и младите хора в обществото, и в крайна сметка до овластяване на тези групи в най-широк смисъл. Въпросът доколко акумулирането на детска енергия по различни проекти и инициативи и самото тяхно реализиране допринася за тази промяна е отворен.
(Повече за характеристиките и пътя на младия активист можете да откриете във ВТОРА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)