Семинар „Как междусекторната супервизия помага за преодоляване на недоверието между секторите?“ (видео)
„Ако ние не приемем това предизвикателство, че като помагащи специалисти сме задължени по някакъв начин да преодолеем тази бариера (страха), е много трудно да участваме в един процес, който е помагащ, но и е граждански, защото работата по случай изисква да отстоиш една гражданска позиция, а тя е, че чрез помагането овластяваш хората да участват пълноценно в една общност, която е завладяна от страх.“
Д-р Галина Маркова
Темата за необходимостта от въвеждане на междусекторна супервизия събра заинтересовани страни в сферата на детската грижа и закрила
Социалната и образователна подкрепа на децата е голямо предизвикателство, особено когато те живеят при сложни и трудни обстоятелства. Затова Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца отново постави на фокус необходимостта от развиване на междусекторна супервизия, която да подпомага обучението и подкрепата на специалистите, и да съдейства за изграждането на по-ефективно сътрудничество в полето на детската грижа и закрила.
На 13 юни в „НБУ в центъра“ се проведе дискусионен семинар на тема „Как междусекторната супервизия помага за преодоляване на недоверието между секторите?” В събитието се включиха представители на МТСП, МЗ, РУО, социални услуги в общността, училищни кадри, неправителствени организации, изследователи и университетски преподаватели и др.
Семинарът беше третото поредно събитие от поредица, посветена на препоръките в политиката по Европейската гаранция за детето и свързването им с ефективната практическа работа на специалистите.
Акцентите, поставени от презентаторите бяха следните:
1. Супервизията може да е път към освобождаване от институционалния подход
Ефективната супервизия се нуждае от стандарти, но трябва да включва и творческа интерпретация според случая. Супервизията е ключова за натрупване на качествени знания и професионализъм.
Умението да се супервизора е сложно и комплексно. То включва мисленето едновременно и за супервизирания, и за детето и семейството, и за контекста на това кой какво прави. Това, че знанията и уменията на супервизора са ограничени означава, че всички участници в процеса на супервизиране са уязвими. За супервизирания той (супервизорът) трябва да преразгледа собствения си опит, защото той носи отговорност както за него, така и за клиента, когото всъщност не познава.
Супервизията все още е труден процес в България. В нашата култура се случва трансформация, но в професионалната култура на помагащите професии на много места все още продължава да доминира институционалният групов подход – преобладават проверките, дисциплинирането, спазването на административни правила и процедури. Но не това всъщност е, което времето, в което живеем в България, изисква. Необходимо е да познаваме теории, да разбираме отношенията в семейството, да разбираме какви са влиянията на факторите и на контекста върху начина, по който детето и семейството функционират. Ние трябва също да следим как разбираме основния проблем на клиента, което е свързано с формулировката и оценката на случая. Не на последно място трябва да работим така, че да овластяваме хората с които работим, което противоречи на институционалния подход. Намираме се в един специфичен преход и трябва да си дадем сметка, че във всеки един от нас съществува тази тенденция – да въвежда правила и да се възползва от властта, която има.
Презентация д-р Галина Маркова тук.
2. Университетските програми за помагащи професии трябва да включват провеждане на стаж под супервизия
Опитът на студенти от МП „Психо-социални интервенции с деца и семейства“ в НБУ показва полезността от провеждането на стажантски програми в различни служби – училища, социални услуги. Формулирането и анализирането на различни казуси от практиката в групова супервизия формира ценен опит за студентите, подкрепя тяхната увереност, същевременно ги окуражава да изпробват различни подходи в работата си, да бъдат по-креативни и изобретателни в събирането на данни по случаите и да се учат от своя опит и опита на свои колеги. Комбинирането на индивидуална с групова супервизия задава сигурна рамка за започващите професионалния си път в среда, в която често се случва „малко да те хвърлят да се оправяш сам и няма към кого да се обърнеш“. Това намалява и нивата на стрес за младите специалисти, снижавайки и риска от бързо професионално прегаряне на работното място.
Друга съществена полза, за която съобщават студентите с опит от супервизия е постигането на положителен ефект в работата по случаите. Наличието на пространство, в което супервизираните, привнасяйки своя разнообразен профил и професионален опит, могат спокойно да дискутират предизвикателствата, с които се сблъскват, създава култура на подкрепа и доверие. Тази нагласа на свой ред бива предадена и в директната работа със самите деца и родители.
Отговорност на университетите е да регламентират стажове, които да включват задължителен професионален стандарт за супервизия.
Презентацията на Ралица Илиева тук.
3. Рефлексията и търсенето на нови стратегии под супервизия адресират успешно нуждите на ученици в риск
Съвременното училище е изправено пред предизвикателството да мисли индивидуално за всяко дете в среда, в която има високи академични и социални очаквания за неговата роля. В този смисъл то не успява да се справи само, а пресата върху учителите расте и те често се сблъскват с критиката и недоволството на родителите. Същевременно съвкупността от разнообразните потребности на децата изисква участието на по-широк кръг от специалисти, които да работят в синхрон в предоставянето на подкрепа за децата и техните семейства. Обучителни затруднения, проблеми с психичното здраве (тревожност и паник атаки), поведенчески проблеми (емоционална регулация и др.), културни и езикови бариери, бедност, насилие в семейството, ранна бременност, са само някои от проблемите, за които е необходимо координирането на специален набор от финансови и кадрови ресурси.
В тази трудна за справяне среда, супервизията, от една страна, може да валидира усилията и успехите на училищните кадри и другите помагащите специалисти, от друга, чрез поддържане на професионалната рамка и създаване на възможност за рефлексия, да спомага за професионалното им развитие.
Презентация на Иван Пейчев тук.
4. Промяна на отношенията между секторите изисква пространства на диалог и работа с отношенията между специалистите
Фокусът на междусекторната супервизия, способстваща съвместната работа между представители на различните сектори, следва да е създаване на пространство, което позволява свободно изразяване, възможност на специалиста да изкаже всички свои трудности, без да се притеснява, че ще бъде санкциониран за това.
Работата с преживяванията и емоциите е част от ефективната супервизия. Тя предоставя възможности за лична емоционална връзка между участниците. Събирането заедно, разговорите, диалогът помежду ни, е ключът да се преодолее обичайната анонимност, административност и формализиране в подхода, които понастоящем доминират. Друга тенденция, която също е важно да се преодолее е твърде неформалният начин, по който „на кафе“ или по телефона се обсъждат неща по случаите на децата. Реалното въвеждане на екипно съвещание по случай между институциите е начин да се преодолеят тези две тенденции и да се въведат професионални граници и етика на професионалните роли.
По-нататък, работата с нагласите и ролите на всеки специалист, ученето от опит, културата на подкрепа, както и запознаването с правомощията на различните сектори, спомага за постигането на общ език и план за работа по случая на детето.
Презентация на д-р Антоанета Матеева тук.
5. НХЦ отново апелира за актуализация на нормативната рамка за междусекторна координация в подкрепа на децата
Предложената от НХЦ актуализация на „Алгоритъма за взаимодействие между системата на предучилищното и училищно образование и ДСП по отношение осигуряване на подкрепата за личностно развитие на децата и учениците“ предлага подобрена нормативна база за междусекторна координация. Създаден още през 2019 година, той определя практическото взаимодействие на училището с ДСП, ОЗД и социалните услуги в общността и предоставя възможност на училището и детските градини да бъдат водещи в Работата по случай. Друга задача, която си поставя този алгоритъм е да се уеднакви разбирането за екипите в образователната и социалната сфера относно правомощията на училището и социалните услуги, с какво могат да си бъдат полезни двете системи, и като професионален, и като финансов ресурс.
За съжаление обаче опитът на НХЦ показа, че Алгоритъмът не е познат и не се използва до този момент. Освен това, по време на междусекторна супервизия в инициативата „Всяко дете – пълноценен член на общността“ в област В Търново, съвместно с екипите на терен, се откриха и някои дефицити на зададената в Алгоритъма рамка. Липсва ключово важната роля на местната власт, предвид локалния характер на реалните взаимодействия между системите. Отсъства и ролята и партнирането с родителите, а те са ресурс, който е масово пренебрегван и недооценен.
НХЦ продължава застъпничеството си по отношение на актуализацията на Алгоритъма и необходимите промени в закона за училищното и предучилищното образование с цел въвеждане на супервизия в училищата.
Благодарим на всички, които ни изпратиха обратна връзка след проведеното събитие!