Деца преживяха силата на различието през свои разкази
„Да си различен не значи, че имаш грешна гледна точка.“
Участник в клуба по дебати
Национално представително изследване за младежта посочено в Годишния доклад за младежта на ММС за 2019 г., очертава наличие на дискриминационни нагласи сред младите хора – почти половината от младите хора смятат, че би било проблем деца със специфични нужди (психически и физически) да учат в едно училище с останалите деца. Изследване на УНИЦЕФ (Изследване на насилието над деца в България, 2021) показва, че 13% от децата в училище са обект едновременно на физическо, емоционално и сексуално насилие. Тези деца съчетават множество уязвимости – увреждане, нисък икономически статус, различен етнически произход. Да бъдеш с различен етнически произход, дете със специални образователни потребности или би/хомосексуален е причина за често срещани практики на насилие, основано на пола, в училищата и в общността. Но и да си ученик в училище от краен квартал в столицата също е негласна причина за дискриминация, тъй като както кварталите така и училищата се стремят към разделение на елитарни и крайни (често със смесен в етническо отношение състав).
Млади хора говорят свободно на свой език
В отговор на съществуващите стигматизиращи нагласи спрямо различията, консултанти от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, съвместно със Сдружение „Рефлективно учене – България“, подкрепени от Столична община по проект „Европа 2022“, създадоха проекта „Разкази за силата на различието“. Целта беше да се отворят пространства в софийски училища, в които младите хора да говорят свободно и на своя език за трудни, същевременно актуални и жизнено важни за тях теми. За краткото време на своето протичане проектът провокира ученици и учители от три столични училища (97 СУ „Братя Миладинови“, 145 ОУ „Симеон Радев“ и 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“), под формата на неформално обучение в умения по водене на дебати и разказване на истории, да осмислят и формулират своите гледни точки по проблемите на различията и насилието.
Да влезеш в обувките на другия през разказването на истории
В рамките на проекта учениците се запознаха с метода „сторителинг“ – разказване на истории. „Сторителинг“ има милиони последователи в света. Той е подготвил много въздействащи разказвачи, които са променяли човешки съдби и история. За разказването на една история са необходими две страни – разказвач и слушател. Много често децата преживели насилие не могат да разкажат за преживяното от тях. Много често никой не иска да бъде слушател на истории за насилие и страдание. Подходът развива основни умения за атрактивно въвличане на слушателя в собствената или чужда история. Той също дава възможност, използвайки различни канали на получаване и обработка на информация, да разкажем на други дори за най-тежките периоди от нашия или нечий чужд живот. Така младежите успяха да „влязат в обувките на другия“, да преживеят опит, да създадат идеи за ненасилствено разрешаване на конфликти и за устояване на чужд натиск.
Ученици от 5, 6 и 7 клас споделяха, изследваха и разказваха за случаи на насилие, както спрямо тях самите, така и на които са били свидетели в и извън училище. Разказаха и за моменти на грубо и унизително отношение от страна на техни съученици, обиди и подигравки, тормоз от по-големи ученици, но също и за преодоляване на травмиращия ефект от тези преживявания, за възстановени взаимоотношения и конструктивно търсене на решения, въвеждане на езика за дискусия, който е разбиращ, толерантен и обединяващ. Вижте техните разкази тук.
Повишаване на чувствителността и преодоляване на езика на омразата
Проведените обучения и публично представената среща по дебати насърчиха ангажираността, участието и овластяването на участниците, способстваха за изграждането на толерантност и зачитането на правата на човека в борба с предразсъдъците, дискриминацията и различните форми на насилие сред децата и младите хора. Наблюдаваният от учителите резултат е: сплотяване на учениците, участващи в клубовете, в неформален ученически екип; повишаване броя на разговорите за това, как да не се разпространява психическото насилие (обиди, унижения и пр.) и повишаване на чувствителността, и на учители, и на ученици към темата за насилието.
Основен резултат от проекта беше създаването и заздравяването на устойчиви връзки между обучените учители и училищни психолози от трите софийски училища, преподаватели и студенти от Нов български университет и СУ „Кл. Охридски“ и младежи-активисти, обединени около каузата да отстояват демократичните ценности и правата на човека, преодоляването на езика на омразата, насилието основано на пола, дискриминацията и всички форми на насилие.
Необходими са повече инициативи, насърчаващи активното детско и младежко участие
Този подход показва, че учениците в столичните училища имат нужда да говорят свободно за насилието и да се учат как да се справят с него. Българското училище се нуждае от подобни проекти и инициативи, които да инвестират в ресурсите на училищата да предотвратяват и да се справят с трудни конфликтни ситуации. Въвеждането на подходящи за учениците иновативни методи с широко практическо приложение и ефект върху индивидуалното развитие и усъвършенстване на децата, подобряват емоционалната среда и отношенията в училище.
Инвестирането в инициативи, които изграждат връзки както между отделните училища, така и между училищата, университетите и неформални младежки активистки групи е наложително, за да се преодоляват дискриминационните практики между училищата и за да се насърчава активното детско и младежко участие. Както сподели участничка в клуба по дебати и разказване на истории от 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“: „Този проект беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало, защото можех сама да вземам решения“.