От фрагментация към свързаност: работещи модели показаха как превенцията може да укрепва семействата и общностите

Снимка: ESN

Как социалните услуги могат да достигат до семействата по-рано, по-близо до ежедневието им и по начин, който изгражда доверие вместо зависимост от системата? Този въпрос беше във фокуса на международната кръгла маса на European Social Network (ESN), проведена в София на 23–24 април. Събитието беше открито от Надежда Бачева, заместник-кмет по социални дейности и здравеопазване на Столична община и Алфонсо Лара Монтеро, главен изпълнителен директор на ESN. Участваха специалисти от НХЦ, представители на социални услуги, експерти и професионалисти от различни европейски държави за обмяна на опит в областта на превенцията и ранната интервенция.

Събитието беше част от работната група на ESN по превенция и ранна интервенция и постави специален акцент върху подкрепата за деца и семейства. В основата на дискусиите стоеше разбирането, че социалните системи твърде често реагират едва когато проблемите вече са се задълбочили, вместо да разпознават и адресират рисковете по-рано. Участниците обсъдиха как превенцията може да се премести от периферията към центъра на социалната политика и практика.

Една от водещите теми беше необходимостта от преодоляване на фрагментирания подход към работата със семейства. Представените практики показаха, че трудностите в живота на децата рядко са резултат от един отделен фактор. Бедността, социалната изолация, проблемите с психичното здраве, насилието, липсата на достъпни услуги и разпокъсаните отношения в общностите често се преплитат и изискват координирани решения между различни системи и професионалисти.

Особено внимание беше отделено на значението на отношенията и доверието като основа на превенцията. Каролина Хелберт от Администрацията по социални въпроси на Стокхолм, Швеция, представи програмата за разширена патронажни грижа, която комбинира работата на здравни и социални специалисти с родители на малки деца. Подходът включва дългосрочна подкрепа, активно включване и на двамата родители и целенасочено изграждане на увереност в родителската роля. Практиката показва, че устойчивите резултати не се постигат единствено чрез предоставяне на услуги, а чрез създаване на отношения, основани на доверие и уважение.

Сходен акцент постави и опитът от Белгия, представен от Лауренс Дебоне от Обществения център за социално благосъстояние на Брюж (OCMW Brugge), където социалните услуги работят за укрепване на неформалните мрежи за подкрепа в уязвими квартали. Чрез безплатни седмични дейности за родители и деца се създават възможности за изграждане на социални връзки, взаимопомощ и солидарност в общността. Представените примери показаха, че когато семействата разполагат със силна социална мрежа около себе си, те по-лесно преодоляват кризи и по-рядко достигат до необходимост от реактивни интервенции. Както подчертаха участниците, инвестициите в социален капитал са също толкова важни, колкото и инвестициите в услуги.

Сред обсъдените практики бяха и мултидисциплинарните модели за работа със семейства в Латвия, подкрепата за семейства на деца с увреждания в Малта, системите за ранно идентифициране на уязвимост в Румъния и междуинституционалните механизми за подкрепа на деца отпадащи от детски градини и училища в Дания.

По време на срещата Диърдре Конъли представи и „Национално ръководство за добра комуникация в здравните и социалните грижи: използване на ясен и разбираем език“, разработено от Ирландският орган за информация и качество в здравеопазването (Health Information and Quality Authority – HIQA) . Документът подчертава, че добрата комуникация е ключов елемент на качествената, безопасна и ориентирана към човека грижа и че ясният и достъпен език подпомага хората да участват активно във вземането на решения за собствената си подкрепа. Специално внимание е отделено на здравната и дигиталната грамотност, както и на необходимостта информацията да бъде разбираема за хора с различни възможности, възраст, езикови и комуникационни потребности.

Участниците обърнаха специално внимание на ролята на професионалистите и необходимостта от промяна в начина, по който системите подкрепят тяхната работа. Беше подчертано, че често говорим за това какво трябва да се промени в семействата, но по-рядко обсъждаме какво трябва да се промени в самите системи и в условията, при които работят специалистите. Недостигът на кадри, високото натоварване и административният фокус върху управлението на риска ограничават възможностите за изграждане на смислени отношения с децата и семействата.

Сред основните изводи от срещата беше необходимостта работата по случаи да се отдалечи от изцяло рисковия и процедурен модел и да се основава в по-голяма степен на силните страни и ресурсите на децата, семействата и общностите. Вместо фокус единствено върху закрилата на детето, все по-силно се откроява необходимостта от изграждане на връзки, доверие и принадлежност – фактори, които сами по себе си имат превантивна сила.