Как младежи от ЦНСТ разпознават насилието в ежедневието?

Насилието се случва всеки ден. Насилието се случва неочаквано. Насилието е невидима част от ежедневното общуване, но то оставя своите видими белези върху всеки. Видими, но често маскирани и необичайни. Като една синя брада например … 

Има ли насилие в ежедневното общуване?

Сила ли е насилието? Как да се разпознава насилието в ежедневното общуване? Как да се противопоставяме на това насилие без да го възпроизвеждаме? Как момичетата да различават под милите думи и обещанията за безоблачно бъдеще възможната заплаха от домашно насилие и сексуална експлоатация? Как различните деца да устояват на кибер тормоза? Как да разберем, защо брадата е синя? 

За тези въпроси и много други младежи, живеещи в ЦНСТ в гр. Бургас, разговаряха с режисьора Василена Радева и актрисите Богдана Котарева и Елена Димитрова от Паник Бутон театър. Постановката „Синята брада – брак без приказка“, части от която бяха представени по време на срещата, е създадена по разкази на жени, преживели домашно насилие. Важен въпрос, който младежите си задаваха и мислеха заедно с актьорите бяха: защо жертвата остава при своя насилник; как всеки от нас може да помогне на приятел, попаднал в подобна ситуация? 

Децата, които израстват без родители, са особено уязвими

Макар и силно емоционална, тази тема обединява през последните 3 месеца участващите младежи и хората в ЦНСТ, които се грижат за тях, тъй като те се включиха в проекта на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ „А дали е така? – разкази за силата и насилието“. Съвместно с професионалисти от Асоциация „Деметра“ те изследват проявите на видовете насилие, учат се да ги разпознават и да предотвратяват опасността за себе си и приятелите си от попадане в ситуация на сексуална злоупотреба и експлоатация.

Насилието живее най-добре в мълчанието

Децата, които израстват без родители, са особено уязвими по отношение именно на сексуална експлоатация, тъй като тя често бива маскирана под обещания за любов, по-добър живот, бързи доходи, по-добро бъдеще. Често възрастните, които се грижат за тях, не са обучени как да говорят с младежите за тези рискове. Избягването на темата и нейното табуизиране допълнително увеличават опасността. А насилието живее най-добре в мълчанието…

Проект „А дали е така? – разкази за силата и насилието“ е финансиран от Фондация „Oук“ в рамките на мрежата Партньорство за учене и действие.