Кръгла маса в НБУ постави на фокус ключови въпроси за преподаването на детските права във висшето образование

На 25-ти ноември 2024 г. се състоя кръгла маса на тема „Модерни тенденции при преподаването на правата на детето във висшето образование“, организирана по инициатива на УНИЦЕФ България, съвместно с департаментите „Право“ и „Политически науки“ и Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет. Събитието събра преподаватели от различни университети и дисциплини, а също и представители на граждански организации и студенти. То отбеляза 100 години от Женевската декларация за правата на детето и 35 години от ратификацията на Конвенцията за правата на детето на ООН. 

Целта на събитието беше:

• Подсилване на преподаването на детските права във висшето образование;
• Развиване на подкрепа за мрежата от преподаващите детски права;
• Назоваване на предизвикателствата и обмяна на опит;
• Насърчаване на изследователската работа в полето на детските права.

Кръглата маса беше открита от доц. д-р Деяна Марчева, департамент „Право“ в НБУ и Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. Те подчертаха необходимостта от утвърждаването да детските права като ценности в нашето общество. Затова, според тях е необходимо да се засили партньорството на международната организация с университетите – средища на откривателство и свободен дух, в които се обменя знание и се търсят нови идеи.

Председателят на Комитета  на ООН по правата на детето говори за съществуващите предразсъдъци относно правата на децата

Проф. Ан Скелтън, председател на Комитета на ООН по правата на детето, преподавател в Университета на Лайден, Нидерландия и в Университета на Претория, ЮАР беше специален гост лектор на кръглата маса. Тя представи целите и принципите на обучението по детски права, подчертавайки мултидисциплинарния им аспект. Проф. Скелтън разгледа правата на децата като подгрупа на човешките права, спирайки се накратко на тяхната история и приетите от нациите документи, утвърждаващи стандартите на човешките права. Акцент в нейната презентация бяха разнообразните национални контексти и предизвикателствата свързани с тях, както и ролята на Комитета по правата на детето за тяхното интерпретиране. Тя се спря и върху теми като съществуващите предразсъдъци относно правата на децата и трудността те да бъдат възприемани с необходимата тежест и като отделна дисциплина.

Правата на детето все още остават асоциирани приоритетно със закрилата, а детето – с уязвимостта

Последвалата дискусия беше водена от доц. д-р Ясен Захариев, НБУ, департамент „Философия и Социология”. В нея участва Евгения Тонева от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ. Тя се спря върху историческото развитие на отношението към детето и към детството в България и констатира, че в периода от приемането на Женевската декларация за правата на детето до днес, то се променя съществено няколко пъти във връзка с промените в политическия контекст и обществения живот. Така различни нагласи за статута на децата и начина, по който е редно да се отнасяме към тях, се наслагват у няколко поколения българи. Последната такава промяна се случва с приемането на съвременното законодателство за закрила на детето, което именно въвежда рамката на детските права. Смисловият център на това модерно за България законодателство е специфичната тема за нуждата на детето като уязвимо същество от закрилата. Затова и не е изненада, че в широкото публично пространство, и дори донякъде в професионалните среди, правата на детето остават асоциирани приоритетно със закрилата, а детето – с уязвимостта.

Детските права имат конкретни приложения

Рамката на детските права се възприема по-скоро като абстрактна мисловна конструкция, която е добра, но трудно може да бъде приложена на ежедневно ниво в практиката на професионалистите, които имат досег с живота на децата и семействата. Детските права обаче, както подчерта Евгения Тонева, имат съвсем конкретни приложения. Те могат да бъдат използвани като рамка за оценка на работа по случаи, интервенции, програми и дори политики от гледна точка на това дали отразяват наистина интересите на децата в отделните случаи, като определена група деца, с които работим, или изобщо като част от обществото. Стига да се познават добре и да бъдат приети от професионалистите, правата могат да бъдат ценен инструмент, който да използваме, когато се съмняваме кое решене действително би било в интерес на дадено дете или група деца.

Изказвания имаше и от доц. д-р Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Института за държавата и правото в БАН; доц. д-р Цветалина Петкова, НБУ, департамент „Право“; д-р Венелин Стойчев от УНСС и Института по философия и социология в БАН; доц. д-р Росица Симеонова от Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“. С въпроси се включиха д-р Галина Маркова, проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Румен Петров, д-р Радостина Антонова и други представители на академичната общност и неправителствените организации в България, които работят в сферата на образованието по правата на детето.

Кръглата маса постави на фокус развитието на баланс между закрилата и овластяването на децата в един всеобхватен подход, основан на техните права, както и други ключови въпроси относно разбирането, изучаването, по-задълбоченото проблематизиране и прилагане на детските права не само в университетите, но и във всички останали сфери.