Българските приемни родители и парите: стратегии, работа с идентичността и отношения с детето

д-р Радостина Антонова и д-р Гергана Ненова

Тази статия е част от броя „Парите в приемната грижа: Социални проблеми на платеното родителство“, редактиран от Малин Окерстрьом (Университет Лунд) и Сузане Боетиус (Университет Лунд), с напълно отворен достъп на https://doi.org/10.17645/si.i526

Статията Bulgarian Foster Parents and Money: Strategies, Identity Work, and Relations With the Child анализира връзката между финансовите аспекти на приемната грижа и идентичността на приемните родители в България, като поставя акцент върху структурните и културните противоречия, произтичащи от т.нар. „платено родителство“. Авторките изследват как тези противоречия влияят върху мотивацията на приемните родители, върху отношенията им с децата и върху обществените нагласи към приемната грижа.

Теоретичната рамка на изследването се основава на социологическите дебати за напрежението, противопоставящо грижа и пари, както и на концепцията за „работа с идентичността“. Приемната грижа заема структурно амбивалентна позиция, тъй като въвежда икономически елемент в отношения, които културно се възприемат като морални, емоционални и неикономически. Това противоречие е особено изразено в България, където приемната грижа е сравнително нова социална услуга, слабо професионализирана и често обект на негативни обществени интерпретации. В медийния и публичния дискурс приемните родители често са представяни като хора, мотивирани от финансови облаги, символично наречени „деца банкомати“.

Професия или кауза?

Статията се основава на качествено изследване, проведено през 2025 г., включващо дълбочинни интервюта с приемни родители и експерт от Националната асоциация за приемна грижа. Повечето участници имат дългогодишен опит и са над 50-годишна възраст — факт, който авторките свързват с несигурните договорни условия, липсата на социални и трудови права и относително ниското заплащане, които възпрепятстват навлизането на по-млади семейства в системата.

Основен извод на изследването е, че приемните родители в България рядко възприемат дейността си като професия. Вместо това те я описват като „мисия“, „кауза“ или „спасяване на човешки животи“. Тази идентичностна стратегия функционира като механизъм за справяне с емоционалното натоварване, обществената стигматизация и липсата на институционално признание. Финансовите въпроси играят ключова роля в тази идентичностна работа: от една страна, приемните родители съзнателно минимизират значението на възнаграждението, за да се дистанцират от обвиненията в корист; от друга страна, те подчертават, че държавната подкрепа е недостатъчна и често не покрива реалните разходи за отглеждане на децата, особено при деца с увреждания или специфични здравни и психологически потребности.

Статията разглежда и сложната роля на парите в отношенията между приемни родители и деца. Докато при настанявания на деца в по-ранна възраст, финансовите въпроси рядко влияят върху емоционалната връзка, при по-големите деца темата за парите често се използва като средство за тестване на доверие и сигурност. В заключение авторките подчертават, че негативните обществени нагласи към приемните родители са тясно свързани със стигмата към самите деца — често от ромски произход или идващи от среда на крайна бедност — което превръща приемните родители във „видими посредници“ между маргинализираните деца и обществото. Въпреки това, чрез колективни форми на солидарност и активизъм, приемните родители постепенно изграждат професионална идентичност и настояват за по-ясни стандарти и по-справедливо финансиране.

Пълният текст може да бъде свален на английски тук: https://www.cogitatiopress.com/socialinclusion/article/view/10616