Психологът Димитър Цветков: необходим е индивидуализиран подход към всеки случай на насилие над дете (видео)
Интервюто с психолога Димитър Цветков е част от дейностите по проекта „ПРОТЕКТ: Изграждане на мултидисциплинарен капацитет за превенция и защита на децата от насилие“. Партньори по проекта са Фондация „За Нашите Деца“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и Държавната агенция за закрила на детето.
Дейностите, предвидени в ПРОТЕКТ, са ориентирани към подсилване на знанията и уменията на професионалистите за ранно разпознаване и ефективна реакция при случаи на насилие над деца. Ключова дейност е адаптирането и прилагането на програмата ERICA – разработена от седем европейски университета като инструмент за обучение и подкрепа на специалисти.
Димитър Цветков, който е национален консултант и обучител по програма ERICA, поставя фокус върху практическите предизвикателства пред професионалистите, работещи по темата за насилието над деца.
В разговора се открояват няколко ключови теми: необходимостта от изграждане на мултидисциплинарен капацитет и обща основа за разбиране на насилието между различните професионални общности; значението на сензитивността към ранните сигнали, особено при по-трудно разпознаваемите форми като емоционалното насилие и хроничното неглижиране; както и влиянието на културните нагласи и социални стереотипи върху възприятието за насилие в българския контекст.
Развитие на професионална чувствителност и способност за преценка в сложни ситуации
Според Димитър Цветков най-важното за прилагането на програмата ERICA е не просто усвояването на знания, а развитието на професионална чувствителност и способност за преценка в сложни ситуации. Той подчертава необходимостта от индивидуализиран подход към всеки случай, който да избягва както подценяването на риска, така и прекомерно интензивната намеса, която може да доведе до допълнителна травма за детето.
Сред основните трудности, пред които се изправят специалистите, са колебанието дали да предприемат действие или да премълчат, липсата на усещане за подкрепа в професионалната среда, както и влиянието на културно обусловени нагласи, които могат да нормализират определени форми на насилие. Особено предизвикателство представлява и изграждането на доверие – както между професионалистите, така и между тях и семействата, които понякога възприемат намесата като външна заплаха.
В този контекст интервюто подчертава значението на обученията и супервизиите като пространство за подкрепа на специалистите, както и ролята на мултисекторното сътрудничество за постигане на по-ефективна и координирана защита на децата.