Инвестиции за преминаване от реактивен към проактивен модел на детска закрила

Анализ в контекста на Европейската гаранция за детето

Д-р Антоанета Матеева, Елица Лингорски

Раздялата на деца в риск с техните семейства представлява една от най-дълбоките и потенциално травматични интервенции на държавата в личния и семейния живот. Тя има дългосрочни последици за психичното здраве, образователната реализация, социалната интеграция и икономическите перспективи на децата. Въпреки това, макар в законодателствата на европейските държави, включително България, извеждането от семейството да е дефинирано като крайна мярка, практиката показва, че в значителна част от случаите то е резултат от натрупани социално-икономически дефицити, а не от доказано тежко насилие или умишлено неглижиране (Коалиция „Детство 2025“, 2024 г.).

Нарастващият обем от международни изследвания и политически анализи ясно показва, че инвестициите в превенция – особено в ранна детска възраст и в подкрепа на семейството – са не само по-хуманни, но и по-ефективни и икономически обосновани в сравнение с реактивните интервенции (Olds, 2006; National Children’s Bureau, 2022; Guevara, 2021). В този контекст Европейската гаранция за детето (ЕГД) се утвърждава като ключова рамка за системна превенция на раздялата между деца и семейства чрез адресиране на структурните причини за риска.

Превенцията като основен принцип в детската закрила

Преход от реактивен към проактивен модел

Традиционните системи за детска закрила в Европа исторически са изградени около реактивен модел – идентифициране на риск, разследване и предприемане на мерки за закрила след настъпване на кризата. Този подход често води до закъсняла намеса, когато възможностите за подкрепа на семейството вече са ограничени, а раздялата изглежда като единствено решение.

Превенцията предлага алтернативна логика: вместо да се реагира на последствията, политиките и услугите се насочват към ранно идентифициране и намаляване на факторите, които увеличават рисковете за детето. Редица анализи през последните десетилетия показват, че достъпът до финансова и директна подкрепа – доходи, жилище, здравеопазване, грижи за децата – е пряко свързан с по-ниски нива на намеса на системата за закрила (Chapin Hall, 2025).

Социално-икономически детерминанти на риска

Натрупаните международни и европейски доказателства показват, че бедността и материалната несигурност са сред най-силните и устойчиви предхождащи фактори за намесата на системата за закрила на детето (Webb et al., 2022; National Children’s Bureau, 2022). Тези фактори следва да бъдат разглеждани не като индивидуални дефицити, а като структурни детерминанти, които систематично увеличават вероятността от институционална намеса. В този смисъл рискът за детето е в значителна степен структурно обусловен, а не резултат единствено от индивидуален родителски провал.

Бедността оказва комплексно въздействие върху функционирането на семейството, като едновременно ограничава достъпа до базови ресурси (храна, жилище, здравеопазване) и повишава нивата на стрес и психично напрежение сред родителите. Изследванията показват, че при натрупване на материални затруднения рискът от сигнали за неглижиране и насилие нараства, независимо от наличния родителски капацитет или желанието на родителите да откликват на нуждите на децата им (Chapin Hall, 2025). В значителна част от случаите практиките, обозначавани като „неглижиране“, отразяват неподкрепени основни нужди, а не съзнателен отказ от родителска грижа, което създава риск от санкциониране на бедността чрез мерки за закрила.

Тази динамика е особено релевантна за България, където делът на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, остава сред най-високите в Европейския съюз. Регионалните неравенства, ограничените възможности за заетост, жилищната несигурност и неравномерният достъп до здравеопазване и образование създават среда на системна уязвимост, в която отделите за закрила на детето често функционират като заместител на по-широки социални политики.

Българските емпирични данни потвърждават този структурен характер на риска. Национално изследване показва, че бедността и безработицата са водещите причини за раздяла, като тя рядко е резултат от единичен фактор, а от натрупване на взаимосвързани социално-икономически трудности (Коалиция „Детство 2025“, 2024). „Ниският родителски капацитет“ рядко се посочва като самостоятелна причина за намеса на системата за закрила. Той обикновено се комбинира с бедност, социална изолация, дискриминация и липса на услуги.

Тези изводи подчертават необходимостта от интегриран и междусекторен превантивен подход за стабилизиране на семейната среда, включващ политики за адекватни доходи, заетост, жилищно настаняване, здравни грижи и образование. В този смисъл Европейската гаранция за детето предоставя рамка за преосмисляне на риска като социално обусловен и за преминаване от логика на санкция към логика на подкрепа и социална инвестиция.

Европейската гаранция за детето: концепция и цели

Произход и философия на ЕГД

Европейската гаранция за детето е приета от Европейската комисия през 2021 г. като един от водещите инструменти на Европейския съюз за борба с детската бедност и социалното изключване. Тя е разработена на базата на разбирането, че децата представляват една от най-уязвимите социални групи и че тяхното благосъстояние и развитие са ключова инвестиция в бъдещето на Европа (European Commission, 2021).

Основната цел на Гаранцията е да осигури ефективен достъп за всички деца в уязвимо положение до пет ключови области:

1. образование и грижи в ранна детска възраст;

2. образование (начално и средно);

3. здравеопазване;

4. адекватно и здравословно хранене;

5. достойни и сигурни жилищни условия.

Философията на тази политика е ясно превантивна и интердисциплинарна: чрез универсален и целеви достъп до основни услуги се цели предотвратяване на натрупването на социални рискове, които водят до маргинализация, раздяла на децата от техните семейства и продължаваща институционализация. Документът изрично подчертава необходимостта от ранна интервенция и интегриран подход, включващ публичните институции, местните власти, гражданското общество и международните организации.

ЕГД като инструмент за превенция на раздялата в българския контекст

Ефективният достъп до ключови услуги и подкрепа, гарантирани от ЕГД, адресира именно онези социално-икономически детерминанти, които изследванията последователно идентифицират като основни фактори за намеса на системата за закрила на детето.

Например, достъпът до качествени грижи и образование в ранна детска възраст има доказан двоен превантивен ефект. От една страна, той подпомага когнитивното, социалното и емоционалното развитие на детето. От друга страна, стабилизира икономическото положение на семейството, като позволява на родителите – особено на майките – участие на пазара на труда и по-устойчиви доходи (Guevara, 2021). По сходен начин достъпът до здравеопазване, включително услуги за майчино и детско здраве, намалява риска от здравни кризи, които често действат като катализатор за социална намеса и извеждане на деца от семейството (Olds, 2006).

За съжаление обаче, в българския контекст прилагането на ЕГД разкрива както нейния потенциал, така и все още непреодолени сериозни дефицити. Включените в пилотната фаза интервенции съответстват на международно признати доказателствени модели за превенция. Въпреки това, анализ показва, че реалното въздействие на ЕГД върху едни от най-уязвимите групи остава силно ограничено (Integro Association., 2026). Ангажиментът поет в рамките на Националния план за действие за прилагане на ЕГД до 2030 г. за намаляване на броя на децата в риск от бедност и социално изключване с над 196 000 е от ключово значение, тъй като редуцирането на бедността и подобряването на достъпа до основни услуги директно адресират първопричините за намеса на системата за закрила на детето. Реализацията на този потенциал обаче изисква по-силно ангажиране на потенциала на местните общности, целево финансиране и прозрачни механизми за отчетност, каквито анализите показват, че към момента липсват.

Икономически аргументи в подкрепа на превенцията

Възвръщаемост на инвестициите

Натрупаните изследвания в областта на ранното детско развитие последователно показват, че навременните инвестиции в превенция носят значителна дългосрочна икономическа и социална възвръщаемост. Анализите на международни организации като UNESCO и Световната банка изчисляват средна възвръщаемост от около 13% за инвестициите в образование и грижи в ранна детска възраст, като тези ефекти се проявяват чрез подобрено здраве, по-добри образователни постижения и по-висока икономическа активност в зряла възраст.

Икономическата логика на превенцията се основава на разбирането, че ранната подкрепа предотвратява натрупването на рискове, които в по-късен етап изискват значително по-скъпи коригиращи интервенции. Инвестициите в грижи за деца и предучилищно образование водят до намаляване на бъдещите разходи за здравеопазване, правоприлагане, наказателно правосъдие и социални помощи (Guevara,2021). В този смисъл превенцията представлява не само социално ориентирана, но и фискално отговорна публична политика, която съчетава защита на правата на детето с ефективно управление на публичните ресурси.

От гледна точка на публичните финанси, превантивните инвестиции имат и стабилизиращ ефект върху системите за социална защита, като намаляват натиска върху тях и позволяват по-добро планиране и разпределение на ресурсите в дългосрочен план.

Разходи на бездействието

За разлика от това, реактивните интервенции и настаняването на децата извън семейната среда, често са свързани с високи преки и непреки разходи и с ограничена или дори отрицателна социална възвръщаемост. Данни от САЩ показват, че всеки долар, изразходван за грижи извън семейството, може да генерира до 9,5 долара допълнителни обществени разходи в дългосрочен план, свързани с по-ниски образователни постижения, по-висока безработица, влошено здраве и повишена вероятност от контакт с наказателната система (Chapin Hall, 2025).

Макар точните стойности за България да не са изчислени, сходната структура на социалните рискове и на системите за закрила предполага аналогични тенденции. Липсата на навременна подкрепа води до ескалация на проблемите и до необходимост от все по-интензивни и скъпи интервенции, които често адресират последствията, но не и първопричините на риска. В този смисъл бездействието или отлагането на превенцията следва да се разглеждат като активен източник на бъдещи публични разходи, а не като неутрална опция.

ЕГД може да действа като катализатор за съществена реформа

Инвестициите в превантивни грижи и подкрепа в семейна среда представляват мощна, основана на доказателства стратегия, която създава по-здрави деца, по-силни и по-проспериращи семейства и по-сигурни общности, като същевременно намалява рисковете от раздяла на деца от техните семейства. ЕГД предоставя уникална възможност за систематизиране на тези инвестиции и за преминаване от реактивен към проактивен модел на детска закрила, основан на права, доказателства и социална справедливост.

В българския контекст ЕГД може да действа като катализатор за реформа, която поставя подкрепата на семейството в центъра на политиките за детско благосъстояние и значително намалява необходимостта от драстични интервенции, каквато е раздялата на децата от техните семейства.

За да може обаче ЕГД да изпълни потенциала си на реален катализатор за реформа, инвестициите, реализирани в нейния рамков обхват, следва да бъдат системно ръководени от надеждни и релевантни данни. Това предполага развитие на интегрирани механизми за събиране, анализ и използване на информация за потребностите на децата и семействата, за факторите, водещи до риск и институционална намеса, както и за ефекта от предприетите интервенции. Само чрез ориентиране на ресурсите към реално идентифицираните уязвимости и чрез последователна оценка на въздействието на политиките е възможно ЕГД да се утвърди като инструмент за устойчиво преструктуриране на системата за детска закрила от реактивна към проактивна.

—

Цитирана литература

Коалиция „Детство 2025“ (2024). Причини за раздяла на децата и семействата.

Chapin Hall (2025). Инвестиции в превенция и намаляване на раздялата на деца от семействата им.

Guevara, H. (2021). Child Care and Pre-K are Strategic Economic Investments: Impact on Public Safety. First Five Years Fund.

Integro Association. (2026). The European Child Guarantee: Local Dimensions and Realities for Roma Children.

National Children’s Bureau. (2022). Independent Review of Children’s Social Care: Final Report.

Olds, D. L. (2006). The nurse–family partnership: An evidence-based preventive intervention. Infant Mental Health Journal.

Webb, C., et al. (2022). Impact of investing in prevention on demand for statutory children’s social care. National Children’s Bureau, UK.