Какво трябва да имаме предвид, когато говорим за превенция на раздялата?

Д-р Антоанета Матеева, Елица Лингорски

Превенцията представлява предварителни действия или мерки, предприети за предотвратяване на възникването на нещо нежелано. Това е целенасочен процес за намаляване на риска и предпазване от бъдещи проблеми. Превенцията може да се отнася до области и явления в различни обществени системи, например здравеопазване, правораздаване, образование и др.

Превенцията е част от управлението на бъдещия риск. Тъй като абсолютната превенция рядко е възможна, обществата определят различни нива на допустим риск – например, отпадането от училище може да се приеме като социален индикатор за повишен риск, който изисква намеса, но не винаги е възможно напълно да се предотврати.

Кое е специфичното при превенцията на раздялата на деца от техните семейства?

Под специфичния термин „превенция на раздялата на деца от техните семейства“ се разбира комплекс от мерки и интервенции, предприети своевременно, за да се предотвратят потенциални или повторни рискове, които биха могли да задействат мерки за закрила на децата извън семейна среда, както и за да се възпрепятства тяхното развитие и задълбочаване. Те са насочени към подкрепа на семейството, така че децата да могат да растат в собствената си семейна среда, без да се налага настаняване в резидентна грижа или приемни семейства. Превенцията включва целенасочена работа за разпознаване и заобикаляне на скрити или потенциални опасности и уязвимости, свързани с различни аспекти от живота на детето – като достъп до храна, подходящо облекло, здравни грижи, образование и други.

Как превенцията е свързана на реформата?

Концепцията за превенция на раздялата е тясно свързана с реформата за детска грижа и закрила и е ключов елемент на деинституционализацията, наред с реинтеграцията, разработването на алтернативни форми на грижи в семейна среда и преход от институционални грижи към грижа в общността. Същевременно превенцията като философия на грижата за децата отива отвъд предотвратяването на настаняването им в алтернативни грижи. Тя е тясно свързана с ранната интервенция и включва интегриран подход за цялостно (холистично) благополучие на семействата и децата, като касае областта на социалните и здравните политики, както и политиките във всички останали сектори, свързани с развитието и благополучието на човека през целия му живот.

В международната практика превенцията е елемент от Системата за закрила на детето, която е дефинирана като „набор от закони, политики, регламенти и услуги, необходими във всички социални сектори – особено в социалното подпомагане, образованието, здравеопазването, сигурността и правосъдието – за подкрепа на превенцията и реагирането на рискове, свързани със закрилата на детето“ (UNICEF Europe and Central Asia Regional Office 2023).

Българският Закон за закрила на детето (ЗЗД) и свързаните с него подзаконови актове насърчават създаването и изпълнението на общински програми за закрила на детето, които включват планиране на социални услуги, насочени към всички семейства, които се нуждаят от подкрепа, а не само към тези в риск. Акцентът е върху предотвратяването на проблеми, преди те да ескалират. Основната цел е да се запази семейната среда, като се осигури помощ на родителите да преодолеят трудностите си. Превенцията, разглеждана в този контекст, е не просто инструмент за намаляване на риска, а философия на съвместна грижа и отговорност – между държавата, общността и самото семейство.

Дейностите по превенция на раздялата в световната практика и у нас се основават на разнообразни научни теории, като например теорията за социалното учене, системната теория, екологичната теория и теорията за привързаността.

Основни понятия, свързани с превенцията

1. Дете в риск

Тъй като превенцията е насочена към предотвратяване на рисковете за децата, системата за закрила на детето борави с понятието „дете в риск“ “. Например ЗЗД дефинира децата в риск като деца, които са лишени от родителски грижи поради разнообразни причини (смърт, неизвестност, ограничаване или лишаване от родителски права), както и деца, които са жертви на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание, а също и деца, които са в опасност от увреждане на развитието или от отпадане от училище.

Рисковите фактори могат да произтичат както от характеристиките на самото дете (възраст, пол, увреждане, етническа принадлежност), така и от външната среда – бедност, липса на подкрепа, семейно насилие, социална изолация.

2. Степени на риск

Нормативните документи използват термина „дете в риск“ в контекста на оценката на различни рискове в процеса на работа по случай, без да посочват конкретни степени на риск, като постановяват как следва да се случва оценяването на риска за детето, както и на наличните ресурси за справяне с него. В текстовете обаче не се среща експлицитно дефиниране на различни степени на риск, въпреки очакването в хода на работата по случай да бъдат проучени обстоятелствата в живота на детето, като презумпцията е, че оценката трябва да определи степента на рисковете. В случаите, когато не се установяват непосредствени рискове за живота и сигурността на детето, а други по-ниски степени на риск, се предприемат конкретни мерки за закрила в семейна среда в зависимост от възможностите на семейството и потребностите на детето. Предприемат се и конкретни дейности за подкрепа на семейството.

Три степени на риск, които могат да бъдат определени от вида и интензивността на необходимите мерки за подкрепа

2.1 Деца с нисък риск (деца в потенциален риск)

Това са деца, при които има предпоставки за възникване на трудности или проблеми, но все още няма конкретна заплаха за тяхната безопасност или развитие. Обикновено това са деца от семейства с финансови затруднения, преживяващи временна безработица, конфликт между родители, деца с леки поведенчески проблеми. При такива деца следва прилагане на първична превенция – насочена към подкрепа, информираност, достъп до услуги, родителско консултиране.

2.2 Деца в риск (идентифициран риск)

Това са деца, при които вече са налице видими признаци, като напр. пренебрегване, насилие, емоционална нестабилност или други проблеми, които могат да доведат до значителна вреда, ако не бъдат предприети необходимите мерки. Категорията обхваща деца, живеещи в среда на домашно насилие; деца, които често отсъстват от училище без причина; деца с родители със зависимости и др. Подходът в такива случаи следва да бъде вторична превенция – активна намеса от страна на съответния отдел за закрила, социални услуги, педагогически съветници, психолози и др.

2.3 Деца във висока степен на риск (деца, жертви на физическо насилие или тежко пренебрегване)

Това са деца, при които вече е настъпила сериозна вреда – физическа, емоционална или сексуална, или има непосредствена опасност за живота и здравето им. Примерите за такива случаи включват физическо насилие, сексуално посегателство, изоставяне, крайна бедност без адекватни грижи. Тук следва да бъде приложена третична превенция – незабавни мерки за закрила, включително временно настаняване в алтернативни грижи, осигуряване на кризисно настаняване, рехабилитация и др.

3. Нива на превенция

За да разграничим нивата на превенция можем да използваме т.н. Модел за обществено здраве (Бромфийлд & Холцер, 2008г.), който категоризира интервенциите за защита на децата на три нива.

3.1 Първична (обща) превенция

Насочена към всички деца и семейства, без значение дали има индикации за риск. Целта е да се укрепят защитните фактори и да се предотвратят проблемите още преди появата им.
Примери: родителски обучения за позитивно възпитание; програми за ранно детско развитие и подкрепа на родителството; кампании за осведомяване относно детските права и здравословния начин на живот; общностни инициативи, насърчаващи взаимопомощ и социална свързаност.

3.2 Вторична (специфична) превенция

Насочена към деца и семейства, идентифицирани като изложени на риск, с цел предотвратяване на влошаване на ситуацията.
Примери: консултативни услуги за родители с поведенчески или икономически затруднения; домашни посещения от социални работници; програми за подкрепа на самотни родители или родители с зависимости; посредничество при училищни конфликти и превенция на отпадането от училище.

3.3 Третична (реактивна) превенция

Отнася се до случаи, в които вече е настъпила вреда – например насилие, неглижиране или разделяне на семейството. Целта е предотвратяване на повторна вреда и подпомагане на възстановяването.
Примери: рехабилитационни програми за деца, преживели насилие; семейна терапия и социална рехабилитация; мерки за реинтеграция на деца и др.

4. Механизми за превенция

Съществуват редица механизми под формата на добри практики, които се прилагат от социалните услуги – например ранно идентифициране на риска чрез домашни посещения и наблюдение; психологическа и материална подкрепа за семействата; застъпничество пред институции; програми за родителско консултиране и семейно планиране; включване на родителите във вземането на решения и планиране на стъпките за подкрепа и промяна.

Въпреки това, трябва да имаме предвид, че в България тези практики не са гарантирани като стандартен подход за работа в системата за детски грижи и закрила. Раздяла на децата от семействата им и тяхното настаняване в алтернативни грижи все още често се случва по спешност, без достатъчна работа по превенция и не след като всички други форми на подкрепа бъдат изчерпани. Следователно, на практика липсва устойчива нагласа сред институциите и професионалистите да работят по нея. Много специалисти признават, че превенцията не се свежда до системни мерки за запазване на семейството. Това води до поредица от реинтеграции и повторни извеждания, което засилва травмите при децата.

Основните бариери пред устойчивата превенция на раздялата са недостатъчната координация между институциите (ОЗД, училища, здравеопазване), претоварването на социалните работници, липсата на стандарти и общи дефиниции за оценка на риска, дискриминационните нагласи към бедността и етническите малцинства.

5. Стратегии за превенция

Превенцията влиза като стратегически фокус в редица международни документи с насоки за закрила на детето (УНИЦЕФ 2021-2030). Основна цел в тях е да се разширят доказателствените подходи за превенция на ниво население – не само в основните сектори за закрила на детето, като социално подпомагане и правосъдие, но и в образованието, здравеопазването, социалната закрила и други сектори, със силни и ясни отговорности за постигане на резултати. Следователно стратегиите трябва да се основават на координираността между различни институции, защото рисковете за децата са комплексни.

Това означава, че ефективната превенция надхвърля рамките на социалната система. Тя включва справедливи пътища към благополучие; подобряване на достъпа до образование; насърчаване на положителен климат в училищата; създаване на среда, в която семействата процъфтяват чрез взаимна свързаност, солидарност и подкрепа. Ефективните стратегии стъпват върху:

Системност – превенцията не е еднократна мярка, а дългосрочен процес на наблюдение и подкрепа.
Междусекторност – ангажиране на всички институции, имащи отношение към детето: училища, детски градини, здравни заведения, социални служби, полиция, общини, неправителствени организации.
Насоченост към семейството – приоритет в запазването на семейството като естествена среда за развитие. Раздялата да се допуска само когато всички други възможности за подкрепа са изчерпани.
Изграждане на защитни фактори – доверие, емоционална стабилност, социална свързаност.
Ранна интервенция – идентифициране на рисковете възможно най-рано, за да се предотврати задълбочаването на проблема.
Равенство и включване – всички семейства да имат достъп до подкрепа, без допускане на дискриминация на етническа или друга основа.
Устойчивост на общностите – насърчаване на способността им да се адаптират и да подкрепят членовете си при кризи.
Иновативност – създаване на нов вид система, фокусирана върху благосъстоянието на децата и ефективната превенция.

Библиография

Доклад от изследване: „Причини за раздялата на децата и семействата в България“, Коалиция „Детство 2025“, 2024г.

Закон за закрила на детето

Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция, 2024г.

Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето, 2023г.

Стратегията за закрила на детето на УНИЦЕФ за периода 2021-2030г.

Bromfield L, Prue Holzer P., , National Child Protection Clearinghouse, Australian Institute of Family Studies, 2008

Common European Guidelines on the Transition from Institutional to Community-Based Care, European Expert Group on the Transition from Institutional to Community-based Care, November 2012

Early intervention and prevention in family and parenting support, Eurochild, 2012

Multi-country Programme Evaluation Synthesis Report of the Childcare and Deinstitutionalisation Reforms from 2009 to 2022, REGIONAL REPORT, Coram International & UNICEF

Rollins, K., Anderson, C., Grewal-Kök, Y., Widding, J., Thomas, K., Heaton, L., & Landes, H. (2024). Meeting family needs: A multi-system framework for child and family well-being. Chapin Hall at the University of Chicago.

Toohey, М., Blancato L, Lawyer К. The Journey to a Well-Being-Oriented System, A model for leaders in child welfare, Harvard Kennedy School, 2023

Willi, R. and Arisi, C. (2024). Global Report on Children’s Care and Protection: Understanding and Preventing the Separation of Children from their Families. SOS Children’s Villages International

Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в НБУ инициира широк експертен разговор по темата за превенцията на раздялата на децата и семействата в България. В рамките на този разговор осъществяваме поредица от публикации и събития, чрез които разглеждаме темата от различни гледни точки: като научно-изследователско поле, като предмет на политики и като професионална практика. С тяхна помощ, заедно с партньори и съмишленици, целим да уточним ключови понятия, да съберем и представим доказателства за ефективните подходи в превенцията, както и да очертаем възможните пътища към прилагането на работещи решения. По този начин се стремим да подпомогнем обединяването на усилията в тази област и да допринесем за по-доброто бъдеще на децата и техните семейства в България.