5 извода за работата с трудни случаи на деца с комплексни потребности

Автор: Елица Лингорски

„За да ми намалее работата с децата, започнах да работя с учителите.“ Училищен психолог

Децата и младежите с комплексни потребности по всяка вероятност ще се нуждаят от набор от услуги през целия си живот¹. Някои изследователи² дори ги наричат „ползватели на множество услуги“. Те често влизат в контакт с различни системи, например за образователна подкрепа, правосъдие за непълнолетни, системата за закрила на детето и др.³ Tова изисква координирана грижа и сътрудничество между различните сектори⁴, с акцент върху грижата и за детското психично здраве. Такива нужди и проблеми са индивидуално определени и следователно представляват предизвикателство за това системите да реагират на тях ефективно.

От друга страна, това че децата и младежите с комплексни потребности са ползватели на множество услуги, създава хипотезата, че част от проблема може да се състои в начина, по който са организирани самите услуги. Възможно е тази организация да се мисли през сложността на системата, а не през индивидуалните потребности на всяко дете или младеж. Следователно комплексните потребности може да са предопределени от сложността на начина, по който е организирана системата за грижи и услуги, а не от самия млад човек, който се нуждае от помощ!

>>

Степента на нуждите на децата с комплексни потребности често надвишава капацитета (експертиза и ресурси) на съществуващите услуги. Може да се получи така, че низ от непоследователни интервенции да доведат до накъсване (спорадичност) на предоставянето на подкрепа. Като такива, съществуващите услуги не винаги отговарят адекватно на нуждите на децата и техните семейства. Необходимо е предоставянето на междусекторна, интегрирана и устойчива подкрепа за подобряване на тяхното благосъстояние, развитие и социална интеграция. В противен случай е много вероятно да се стигне до прахосване на публични средства поради нецелесъобразно използване на здравната, социалната и правосъдната система, както и до потенциален компромис с образователните постижения на такива деца и младежи. Като следствие от недостатъчни ресурси и капацитет, както и лоша интеграция и индивидуализация на услугите, те придобиват дълги и фрагментирани траектории в получаването на помощ, страдат от недостатъчно координирани и непоследователни действия или паралелни интервенции от различни услуги.

>>

При трудните случаи обикновено практикуващите специалисти имат преживяване за непредсказуемост и променливост, което води до необходимостта от работа в екип по много направления: по посока на отношенията, в процеса на оценка, в целеполагането и провеждането на интервенции и по отношение на евентуални рискове. Някои от изводите до които се достига в тези случаи могат да изглеждат така:

сложността затруднява практикуващите да разберат причината и следствието, да предскажат резултатите и да контролират хода на събитията;
за да управлява трудностите, екипът около детето може да се наложи да работи по-скоро около стратегии, а не с набор от тактически интервенции;
когато сложните случаи „забуксуват“, мрежата от професионалнисти може да се нуждае от допълнителна подкрепа и консултация от специализирани услуги⁵.

>>

Българският опит по отношение на тази проблематика е сходен с опита на международната практикуваща общност. Поради съществуващите трудности в разбирането за това какво представлява трудният случай и как да бъде управляван той, значително се усложнява ефективното предоставяне на мултисекторни услуги за тази специфична група деца и младежи. Затова екип на Ноу-хау център се зае със задачата да формулира дефиниция на трудния случай.

>>

В този процес, който ангажира различни професионалисти във фокус групи, стана ясно, че в повечето случаи съществува тенденция към формулиране на тясно дефинирани рамки, описващи проблемите на децата и младежите само от един конкретен професионален възглед, вместо да се наблюдават естеството и контекста на взаимодействащите си променливи фактори, които причиняват кумулативна вреда. Непродуктивно е и съсредоточването върху симптомите, вместо да се подходи с холистична оценка и перспектива. Тези трудности по отношение на формулировката допринасят за това, което наричаме „трудни“ случаи.

Ето някои от изводите, които направихме в нашия екип, които считаме за полезни за намиране на по-добри решения за подкрепа на децата:

⇒№1

Търсенето на помощ от колеги със сходни нагласи и споделена кауза помага на специалистите да се справят с трудните случаи.

Подкрепата от колеги, неформалните мрежи, личните контакти с други хора водени от споделена обща кауза всъщност са много ключови за поддържане на мотивацията и устойчивостта на специалистите. Полагането на усилие да намериш решение в зависимост от спецификата на отделния случай и проявяването на творчество в подхода, е нещо, което се разглежда като градивно и конструктивно поведение, което дава резултат. Активното усилие за разбиране на цялата ситуация и всички гледни точки и емоционалната подкрепа между колеги – това да могат да се събират и да говорят, да обменят опит – помага на работата на екипите.

⇒№2

Неформалните контакти със специалисти от „другите“ системи са спасителния пояс за придвижване на случая в конструктивна посока.

Неформалните контакти се определят от участниците във фокус групите като много важни, защото обикновено официалният канал на институционална комуникация не може да гарантира професионален контакт, основан на доверие. Държавните институции се описват като такива, които не се ползват с доверието на хората. Затова съществуват две паралелни системи, между които може да се появи конфликт. Понякога неформалното справяне с професионалния казус може да доведе до добро решение, понякога не, защото рано или късно може да се появи опасност от двоен стандарт.

⇒№3

Трудният случай може да създаде конфликти и изисква работа с тях.

Трудният случай може да създаде междуличностни конфликти и изисква работа с тях, а от друга страна самите конфликти могат да се превърнат в допълнителен източник на трудности. Тези конфликти могат да се проявят както между представители на отделните системи, така и между системите, децата и семействата. Това изисква активна работа с взаимоотношенията между различните специалисти, между специалисти и родители. Междусекторната супервизия може да предостави такава роля.

„Абсолютно всеки има нужда от помощ. Няма такава супервизия. Ние си я плащаме, ако искаме такава, за да ни помогнат за даден случай.“ Училищен психолог

⇒№4

Случаите на децата с комплексни потребности са лакмус за нивото на междусекторна координация.

Трудните случаи събират в себе си цялата проблематика на една развиваща се и търсеща решения система на закрила у нас. Неефективността на използваните ресурси, липсата на координираност между различните все още затворени системи, липсата на дефиниции за професионалните рамки и регламент за правата и задълженията на отделните специалисти и институциите, които те представляват – всичко това създава сериозни бариери по отношение на благоприятното развитие на трудните случаи.

⇒№5

Променящите се изисквания към професионалистите създават сериозни предизвикателства за системите.

Осмислянето на отделните роли като част от мултидисциплинарното и междуинституционално сътрудничество предполага един нов стил на управление, основан на споделената отговорност, приемащото, включващо и подкрепящо отношение, а не на санкции и авторитарно налагане на бързи „решения“. Взаимодействието на професионалистите с клиентите на системите, които в повечето случаи са немотивирани за работа, дори съпротивляващи се родители и деца, не може да не се основава на една по-гъвкава динамика на взаимоотношения.

^{1. [Liebenberg, Linda & Ungar, Michael & Ikeda, Janice, 2012; Dodge et al., 2009; Garland et al., 2001]↩}
^{2. [Ungar, Liebenberg & Ikeda, 2014]↩}
^{3. [Malmgren & Meisel, 2002]↩}
^{4. [Thirsa Van Dongen, Bernard Sabbe, Inge Glazemakers, 2020]↩}
^{5. [Hood, 2014]↩}

——-

Използвана литература

Liebenberg L., Ungar M., Ikeda j., Young People with Complex Needs: Designing Coordinated Interventions to Promote Resilience across Child Welfare, Juvenile Corrections, Mental Health and Education Services. British Journal of Social Work, 2012, 44(3):675-693.

Dodge KA, Malone PS, Lansford JE, Miller S, Pettit GS, Bates JE. A dynamic cascade model of the development of substance-use onset. Monogr Soc Res Child Dev. 2009;74(3):vii-119. doi: 10.1111/j.1540-5834.2009.00528.x. PMID: 19930521; PMCID: PMC3857111.

Garland A.F.;, Hough R.L., Mccabe K. M., Yeh M., Wood P. A., Aarons G.A. Prevalence of Psychiatric Disorders in Youths Across Five Sectors of Care. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, VOLUME 40, ISSUE 4, P409-418, APRIL 2001.

Malmgren, K.W., Meisel, S.M. Characteristics and Service Trajectories of Youth with Serious Emotional Disturbance in Multiple Service Systems. Journal of Child and Family Studies 11, 217–229 (2002). https://doi.org/10.1023/A:1015181710291

Van Dongen T, Sabbe B, Glazemakers I. Collaboration for children with complex needs: What adolescents, parents, and practitioners tell us. Journal of Child Health Care. 2020;24(1):19-32. doi:10.1177/1367493518823906

Hood R. How Professionals Experience Complexity: An Interpretative Phenomenological Analysis. Child Abuse Review. December 2014, Volume24, Issue2,March/April 2015, P 140-152.

Нашата работа