Нашата работа

,

5 поуки от обучителната програма за промяна на системата на децата и семействата в България

Изображение: Нексиал Системс

Теорията за системите има почти 100 годишна история, която започва през 30-те години на 20-ти век. С корените си в биологията, системната философия на Лудвиг фон Берталанфи, въведена през 1937 г. в Чикагския университет, има за цел да идентифицира универсални принципи, които се прилагат за всички видове системи, независимо дали са физически, биологични или социални.

Системното мислене и проблематиката, разглеждаща възможностите за промяна на личностно, организационно и системно ниво, обаче, все още не са особено познати и прилагани в българския контекст. На местна почва идеята все още попада по-скоро в графата „авангардно мислене“, считайки се за едно от уменията на бъдещето. Тя се свързва в много по-висока степен със сферите на бизнеса, икономиката и климата, нежели със социалните иновации и устройството на системата за закрила на детето.

Затова, непосредствено преди представяне на обучението за системна промяна с интерактивната карта „Децата в семейства“, като фасилитатори на обучението, ние от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца имахме известни тревоги и опасения. Може би нямаше да успеем да предизвикаме достатъчно интерес. Опасявахме се, че е доста вероятно професионалистите, и без друго претоварени с ежедневните си работни задачи, да не откликнат на покана да се включат в дейност на толкова „абстрактна“ тема. Политическата несигурност също пораждаше всеобщо безпокойство, което вероятно щеше да блокира размисъла и ученето.

От друга страна, имахме силното желание да създадем многосекторна основа за колаборация и обмяна на идеи. И въпреки че не бяхме сигурни доколко темата за превенция на раздялата на децата и семействата щеше да бъде разпозната отвъд професионалните граници на посветените в нея, искахме да привлечем възможно най-разнородна група хора способни да произведат промяна. Тази група включваше професионалисти, ангажирани в системата за детски грижи и закрила и родители с опит, но също и политически деятели, икономисти и специалисти от сферата на финансите, чиято ангажираност счетохме за важна за постигането на по-комплексна и устойчива промяна.

Някои от опасенията ни се оправдаха и действително не можахме да ангажираме толкова широка аудитория с толкова разностранни интереси, колкото се надявахме. От друга страна постигнатото въздействие сред включилите се заинтересовани страни беше осезаемо. Изкристализираха и някои ценни поуки, които вдъхват оптимизъм по отношение на бъдещите ни действия в полето на системната промяна.

Поука №1. 

Темата за превенция на раздялата не е добре разпозната извън тесния кръг от специалисти, работещи директно с децата и семействата.

Темата остана като цяло неразпозната извън основната група хора, ангажирани директно с грижите за децата и тяхната закрила. Това е общност от изследователи в академичните среди, студенти, доставчици на социални услуги, граждански правозащитни организации, активисти и родители, която често се среща и работи заедно. От друга страна, в този по-тесен кръг темата предизвика значителен интерес: От общо 258-те души достигнати с информация относно програмата за системна промяна, 97 бяха заинтересовани от представянето на картата (да присъстват на живо и/или да получат запис от представянето), а 130 проявиха интерес към обучението (да присъстват на живо и/или да получат запис от обученията). Значителен беше ефектът на снежната топка – 37% от записалите се за обучителната програма споделиха, че са разбрали за нея от колега.

Поука №2.

Картата на децата в семейства е силна опорна точка за иницииране на промяна.

Картата беше възприета като ценен ресурс и заинтересованите страни веднага започнаха да намират различни приложения за нея. Забелязахме промяна от типичното досега наблюдаване на системата отвън като странични наблюдатели. Вместо влизането в обичайната роля на критици на процеси и явления, видяхме участниците в обучителната програма да придобиват усещане за това, че са част от системата, и че могат да търсят и намират възможности да ѝ въздействат.

Поука №3.

Ролята на знанието и медията за промяна на системата не е добре разпозната от ангажираните пряко с детски грижи и закрила.

По време на дискусиите и упражненията не веднъж чухме за трудната комуникацията с медиите. Специалистите обикновено предпочитат да не се ангажират с тях. Те сякаш се обединяват около тезата, че журналистите не могат да бъдат добри партньори на социалните служби и системата за закрила на детето. 

Данните също не са „популярна“ тема. Според участниците в обучителната програма, нито проследяването на въздействието, нито научните изследвания, нито анализът на статистически данни се имат предвид в достатъчна степен при взимането на решения относно ефекта от провежданите програми и интервенции.

Поука №4.

Хората са склонни да подценяват потенциала си да стимулират промяната, независимо от мястото или ролята си в системата. Често те не вярват, че имат право на действие. 

Родителите и специалистите считат, че трудно могат да повлияят на взимането на решения. В работните процеси доминират строгата йерархия и субординация. Хората се страхуват да не бъдат наказани. Комуникацията се счита за процес „отгоре-надолу“. Указанията и разпоредбите се издават и разпространяват от националните институции, без социалните услуги и местните общности да имат думата. Всичко това изглежда подхранва колебанието относно поемане на отговорност.

Поука №5.

Споделената визия, колективното лидерство и чувството за неотложност са ключ към запалване на промяната.

Освен, че се почувстваха насърчени и получиха повече стимул и мотивация за по-задълбочена свързаност и сътрудничество помежду си, участниците успяха да осмислят в по-голяма дълбочина процеси и взаимовръзки в системата. Наблюдавахме и наченки на създаване на обща визия за промяна чрез груповото осмисляне на пропуските и възможностите за развитие в нея. Срещата с парадигмата на системното мислене предизвика заинтересованите страни в това да станат по-креативни, по-гъвкави, по-изобретателни и по-смели. Да повярват в значението на личния им принос. Не на последно място бяха направени първи крачки в подхранването на колективно лидерство, в което роля има всеки, когото го вълнува или касае пряко този конкретен социален проблем.

Translate »