Проведе се януарската дискусионна среща на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца на тема „Съвременното българско училище и ромската общност – точки на пресичане и влияние“.

Присъстваха социални работници от сектора на НПО, представители на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, докторанти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представители на Студентско общество за развитие на междуетническия диалог, специалисти по образователна интеграция, педагогически съветници в училище, психолози, представители на Сдружение за споделено учене „Ела“ (Център за приобщаващо образование) и др.

Темата предизвика оживена дискусия. Беше изразено общото разбиране, че съществуват дълбоко вкоренени предпоставки за разделение между различни етноси и за доминирането на българския етнос в държавното устройство. Българското общество полага българския етнос и българския език като национално конституиращ и на този етап не успява да се освободи от „етническото“ на държавата. Налице е формализирането на политиките и изпълнението им е само на книга. Съществува традиционното разбиране, че голяма част от ромите от край време, по необходимост и с мълчаливото съгласие на управляващите, заема най-низшите отрасли в пазара на труда, за които не се изисква качествено образование.

Някои от въпросите, които бяха дискутирани бяха:

Имаме ли разбирането, че интеграцията всъщност е асимилация? Как доминирането на българския език се отразява върху степента за успех на децата в училище? Къде е мястото на интеркултурното образование? Защо в млаките градове ромските младежи са по-успешни отколкото в големите градове? Възможно ли е, въпреки недостига на учители, да се работи индивидуално с всяко дете, защото децата са различни, но еднакво ценни? Можем ли, като общество, да се научим да ценим другите етноси и да уважаваме техния език?

Дискусията завърши с всеобщо съгласие за продължаване на разговора по темата на следваща среща.

Запис от първата част на дискусията можете да гледате тук: