Мултидисциплинарен екип от изследователи на НХЦ, с практически опит от директна работа на терен и изследователски опит от изучаване на процеса на деинституционализация на грижата за деца — Борислава Мечева, Валентина Бижева, Галина Маркова, Евгения Тонева, Любомир Джалев, Кристина Славова и Яна Кацарова, представиха в присъствие на експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане, УНИЦЕФ, Коалиция „Детство 2025“ и неправителствения сектор оценка на резултатие от цялостния модел на работата на „Надежда и домове за децата” — клон България. Представянето на изследването беше оценено положително от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, който също присъства на събитието.

Изследователската работа е важна обратна връзка към системата за детски грижи.

Общо лицата участвали в качественото изследване бяха 98, от които 40 семейства. Цел на изследването бе направата на количествен и качествен анализ на цялостното въздействие и ефективността на изпълнение на програмите по превенция и реинтеграция на „Надежда и домове за децата”, по които организацията работи чрез прилагане на модел за активна семейна подкрепа и модел за координанционен механизъм на областно ниво.

„Изследователската работа, като вид обратна връзка отправена към системата, е от изключително значение.”
Борислава Мечева, изследовател, психолог и фамилен терапевт

Оценката установява въздействието на програмите по превенция и реинтеграция върху децата и семействата, местните общности и системата за закрила на детето през рубриките релевантност, ефективност, полезност и устойчивост. Оценен е и приносът на организацията за изпълнението за деинституционализацията за грижата за деца в България. Въпросите, на които е даден отговор са: Програмата съответства ли на националната и местна политика, така че да отговори на идентифицирани нужди? Какви са ползите и какво е въздействието за целевите групи? Доколко могат и ще продължат да се прилагат елементите на програмата?

Изпълнителният директор на „Надежда и домове за децата — клон България” Георги Симеонов оокачестви анализа на изследването като изключително полезен и ценен ресурс за по-нататъшната дейност на организацията. Наталия Ефремова, заместник главен директор, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, също отбеляза ключовото значение на оценителската работа за реализирането на ефективни и адекватни политики и програми в сферата на детската грижа.

Наблюдаваме позитивна промяна във всички области на благосъстоянието на семейството и детето.

Количествените данни бяха събрани посредством специализиран инструмент, подходящ за оценката — „Обобщен формуляр за деца, отглеждани в семейна среда“, съдържащ шест групи от индикатори за оценка на децата като условия на живот, семейни и социални взаимоотношения, поведение, физическо и психическо здраве, образование, заетост и домакинство.

„Наблюдава се позитивна промяна във всички области на благосъстоянието на семейството и детето.”
гл. ас. д-р Любомир Джалев, Нов български университет


Една от представените ключови находки в модела на НДД бе тази на отчетените по-ниски разходи при превенция и реинтеграция в сравнение с бюджетните разходи за отглеждане на дете в резидентна грижа. Даниела Ушатова, ръководител екип „Общински услуги и финанси” към Национално сдружение на общините поздрави изследователския екип за работата му по финансовите показатели и изяви интерес към по-детайлна информация отнасяща се до конкретните социални услуги по места.

„Моделът, който използва НДД е полезен за ОЗД, защото според тях голяма част от семействата се грижат по добър начин за децата си и си ги искат. Ако им бъде осигурена помощ до намиране на работа на един от родителите, семействата не биха оставили децата си.”
Д-р Яна Кацарова, психолог и психотерапевт

Забелязва се изграждане на различен тип отношения

Изводът от представената оценка е, че работата на НДД променя устойчиво медицинския модел, който институционализира грижата за децата. Освен това НДД развенчава мита за омнипотентната държавата като показва как дългосрочните отношения на загриженост и подкрепа към семейства могат да заместят анонимния й маргинализиращ стил и с това да се постигне най-важният резултат — децата да растат в семейства.

„Всички интервюирани говорят за променени нагласи, което е гаранция за по-голяма устойчивост.”
Галина Маркова, доктор по социална работа, НБУ

„НДД успешно преодолява бариерите пред деинституционализацията на детската грижа с ролевия модел, който координаторите налагат — изграждане на отношения на доверие и привързаност във всеки отделен случай.”
Евгения Тонева, изследовател, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ

„Един от факторите, които влияят върху ефективността е изграждането на отношения на партньорство и подкрепа към специалистите.”
Валентина Бижева, изследовател, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ

Изследователският екип отчете и някои ограничения в направената оценка, като например в каква степен са отразени преживяванията и опита на всички включени в процеса, тъй като достъпът е ограничен, а също и това, че в България все още липсва единен стандартизиран инструмент за развитие на децата.

Предлагаме ви пълния текст на изследването тук.