Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналия месец основните теми, които ни вълнуваха бяха две.

Първата беше темата за бедността , а втората за „детското участие“.

Трудностите в грижата за децата – институционализацията, насилието, неглижирането, отпадането от училище и т.н., са най-вече резултат от бедността. Това показват редица изследвания. Тази тема, пренебрегвана с години в полето на детско благосъстояние, стана приоритет, защото хората не излязоха на улицата.

Втората тема, „детското участие“ е нова за страната ни професионална тема, която постепенно става популярна . Детското участие беше тема на семинар, организиран от Фондация ОУК, на който Джерисън Лансдаун , специалист по нея , даде много примери за това как, когато децата са добре информирани по важни въпроси, могат да участват равностойно на възрастните. Тя даде пример за това как в една детска градина работи детски парламент, управлението на който става на ротационен принцип. Всяко дете взима участие в управлението. Децата решават въпроси, които ги засягат пряко. Например, информирани по въпросите на здравословното хранене, децата решават , че вече няма да ядат сладкиши, а ще се придържат към плодове. Тази симпатична история , както и други такива, повдигнаха редица въпроси от страна на участниците на семинара, професионалисти в полето на детските права. Най-важният от тях беше свързан с това доколко е безопасно децата да участват в една среда, в която няма традиция на участие. Че възрастните в България все още не участват и че това е резултат от традицията на неучастие, развита в социализма, а че те са хората, които могат с примера си да покажа активно участие по важни въпроси, както и начини, по които се участва.

Е, този въпрос днес не е вече актуален.

Гледайки протестите, знаците на солидарност между хората в България, вече можем да кажем, че възрастните участват, а това е първата стъпка и към отключването на детското участие.

На нас ни стана и по-лесно да правим бюлетина, защото неговата тема е резултат от вашето участие. Вече получихме някои въпроси за това как могат да се прилагат позитивните перспективи в директната работа с клиенти на социалната работа . В този брой ви даваме отговори на този въпрос като представяме как могат да изглеждат методи за работа с отделни деца, семейства, клиенти на системата, родители, чиито деца са в домове. Представяме и опита от провеждане на интервю с деца, живеещи в риск от насилие, което беше развито в проект Резилианс.Бг.

Приятно четене!

Д-р Галина Маркова

Ръководител на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца, НБУ

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

Календар на деинституционализацията   3

Започнаха обученията на персонала в домовете за деца с увреждания

В началото на март започнаха обученията на персонала на домове за деца с увреждания /ДДУИ/ и на домовете за медико-социални грижи /ДМСГД/ във връзка с преместването на децата, настанени в тях, в новите услуги в рамките на проект „Детство за всички”. Първият курс се проведе в ДДУИ „Св. Екатерина” - с. Искра, област Бургас. Програмата на обучението е структурирана в два модула – „Планиране и реализиране на грижа” и „Преместване”. Първата част има за цел да подкрепи професионалистите при подготовката на децата и младежите за извеждането им от специализираните институции, а втората – да бъдат повишени на уменията и да се придобият практически знания за самия процес на преместването. През специализираната подготовка ще преминат всички служители от 24-те ДДУИ и по двама представители на ДМСГД. Тя ще се осъществява от Гражданско дружество „БАЛИЗ-ФИЦЕ”.

Закрит е дома за деца в Панагюрище

Със заповед на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане бе закрит още един дом за деца, лишени от родителска грижа за деца от 7 до 18/20 години - „Павел Бобеков" в град Панагюрище, област Пазарджик. Решение за това взе Общинският съвет в Панагюрище. В изпълнение на държавната политика по деинституционализация е разкрита социална услуга в общността - Център за настаняване от семеен тип. В новата услуга децата, които са трайно отделени от своите семейства, ще получават по-качествена грижа. Домът в Панагюрище е шестата специализирана институция за деца, закрита от началото на тази година.

Директорът на ДДЛРГ - Страхилово е извършил административно нарушение, установи проверка на ДАЗД

Проверка на инспекторите от Главна дирекция „Контрол по правата на детето” на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, проведена на 4 и 5 април 2013 г., установи, че Светла Петрова – директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи / ДДЛРГ/– с. Страхилово е извършила нарушение на Закона за закрила на детето. Тя е разпространила данни за 11-годишно момиче от институцията – име, местоживеене и лична история, пред медии без да е поискала и получила писмено съгласие от родителите или становище от дирекция “Социално подпомагане”, предприела мярката за закрила. В резултат на съобщените данни са публикувани статии в различни медии, в които се съдържат сведения за детето, които го правят разпознаваемо в населеното място, където живее. Според инспекторите на ДАЗД, това може да го постави в риск от увреждане на психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В началото на година италианското списание „Еспресо” разказа за упражняван физически и психически тормоз над други 3 деца от ДДЛРГ-Страхилово, осиновени в Италия.

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

НА ФОКУС Съдържание 4-7

Динамично интервю, стимулиращо рефлексия за изследване на силните страни

Д-р Галина Маркова, НБУ

Този текст няма за цел да критикува опита, събран от практиката за изследване на пораженията на травмите от насилие, бедност и т.н. Той ще го допълни, като прибави към него изследване на силните страни на клиентите. Ние, като професионалисти, знаем, че това трябва да се случва, но по-често не го правим. Този текст описва някои техники за това как може да се създаде пространство за рефлексия върху позитивния опит.

Водене на динамично интервю за стимулиране на рефлексия, изследваща силните страни

Динамичното интервю е основният метод в социалната работа. Целта му е да оцени ситуацията на клиента, неговото развитие, ресурсите, с които разполага.

Интервюто има терапевтични задачи, защото то е подчинено на определение цели, които са свързани с позитивни промени, които самият клиент създава. Основен двигател и инструмент за тяхното постигане е отношението, което специалистът и клиентът създават. Да използва това отношение за целите на развитието на клиента е отговорност на социалния работник, защото има умения как да води интервю. Създаването на доверие е основна задача на професионалистите, което не е лесна задача с някои от клиентите, за част от които
доверието е плашещо, а за друга, опитът от отношения със социалните служби е бил травматичен и недоверието е резултат от това. (Да създаваш доверие с клиенти е предизвикателство и за социалния работник. Умората, предразсъдъците са само част от трудностите). В същото време, изследванията показват, че основният индикатор за успех на терапевтичната работа е изграждането на доверителна връзка между професионалист и клиента. Т.е., началните интервюта с клиентите са ключови за това дали ще се постигне позитивна промяна или не. Затова по-долу предлагам метод за водене на интервю, който приложихме в качествено изследване Резилианс.Бг, в което участниците бяха хора от уязвими групи, както и деца, жертви на насилие, включително сексуално. Макар и използвано за целите на изследователската работа, разговорът следва модела на динамичното интервю, т.е. води се по начин, който уважава желанието на клиентите да говорят за важни за тях неща, по избран от тях начин, но в същото време следва рамката на изследването – т.е. има задача, която интервюто преследва. В този случай тази задача беше изследване на ресурсите на участниците - техните собствени и тези на обкръжението им.
Т.е., в изследването окуражавахме хората да откриват подкрепата, която получават отвън и от силните си страни, да използват рефлексия за изучаване на силни страни.
Представям този опит с две цели.

Първата е, че интервюто за изследване на силните страни помага за изграждане на връзка на доверие. Втората е, че рефлексията, която се използва в интервюто открива неочаквани за участниците източници на сила, за която те не са си давали сметка преди това. Смятам, че осъзнаването на тази сила има терапевтична стойност. Това интервю помагаше да се създаде връзка на доверие между интервюиращи и участници. Такава беше обратната връзка както от деца, така и от интервюиращи.

Текстът представя и някои предизвикателства, които като интервюиращи изпитахме. Ние бяхме хора с опит от работа с травмите, не със силните страни. От друга страна, откриването на силните страни може да е болезнен процес. Знаем, че травматичните събития, неприятните преживявания , свързани с тях се изтласкват в несъзнаваното. Изглежда , че и силните страни могат да са несъзнавани, както и травмите и тяхното осъзнаване, както и това на травмите и преживяванията , свързани с тях могат да са болезнен за изживяване процес.

Така или иначе, проектът Резилианс.Бг създаде пространство за рефлексия, различно от съществуващото в социалната работа. Интервюирахме деца, които са били жертви на

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

НА ФОКУС Съдържание 4-7

насилие, но им създадохме възможност да правят рефлексия не по повод на травмата, а на това, което им помага да се развиват независимо от нея. Т.е., това пространство даде възможност да се интегрират както идеята за травмата, така и идеята за силната страна.

Фази на интервюто за изследване на силните страни

Както и при фазите в развитието на динамичното интервю: въвеждане, отваряне, същинско интервю, затваряне, приключване), така и интервюто, развито по проекта, имаше своите „фази“. Наричам ги пространства за рефлексия, за да го разгранича от изследване на травмата, което фокусира върху редица изучени теории за травмата.

1. Фазата на въвеждането

Интервютата за изследване на силните страни започваха с въвеждане, в което представяхме изследването целите му, отговорностите на участника, условията за конфиденциалност. Всяко интервю започваше с обяснения за природата и целите на изследването и това беше едно друго пространство, в което ясно се назоваваше целта на проекта - да фокусира върху силните страни. Казвахме „интервюираме деца и млади хора, които са имали труден живот, за да разберем какво им е помагало“. Това въвеждане не отбягва трудността, признава я, но добавя друг аспект - на справянето, тъй като фокусът върху проблема те парализира и изтощава. Този фокус създава условия за по-равнопоставен диалог за разлика от изследването на проблема.
Как да приложите в практиката си като социален работник:
Започнете тази фаза като не забравите да добавите, че целта на разговора е и да разберете как се справя клиентът с трудните ситуации.



2. Фазата на отварянето

В нея, вместо да очакваме клиентът да разкаже за проблема си, в новия подход експериментирахме с различни фрази или въпроси. Те отваряха различни пространства за рефлексия.

2.1. Отваряне на хоризонтално пространството за рефлексия за клиента Един отварящ интервюто начин беше стимулиран от т.нар. „изследвания на живота“. Той звучеше като покана: “Разкажи ми за живота си”. Защо тази покана е добър начин? Първо, тя е изненадваща за клиента с това, че интервюиращият се интересува от него, а не от проблема. Второ, тази покана, както споделиха интервюирани, е тяхната първа възможност да размишляват за своя живот. Както каза едно момиче на 20 години: “Не се случва често да огледаш живота си”. Трето, тази покана е трудна за клиента. Тя озадачава, понякога след нея следва дълго мълчание (което трябва да се
изтърпи от професионалиста!), но тя дава свободата да отвориш своето собствено пространство за рефлексия, без да бъдеш насочван и ограничаван.

Как да приложите в практиката си като социален работник:
Рискувайте и започнете тази фаза с тази покана. Добре това да е първо интервю с клиент, когото не познавате. Ако формулировката на тази покана не ви хареса, помислете за друга формулировка, но в същия стил. Ако клиентът замълчи, не прекъсвайте мълчанието. Той мисли. Ако не успее да отговори, помогнете му с предложения като: “можете да започнете с какво решите, с това къде живеете, с кого…“ Това често пъти е достатъчно. Отделете достатъчно време за тази част!



3. Фазата на същинското интервю

3.1. Отваряне на вертикално пространството за рефлексия за клиента

Това води до по-дълбоко разбиране и осигурява детайлите в мотивациите на индивида, които могат да обяснят към развитие. Ако рефлексията за живота представлява хоризонтално рефлексивно пространство, в което човек може да създаде картата на събития на живота, то второто такова пространство, наричам го вертикално, дава възможност на клиента да открие и изследва в дълбочина (с помощта на интервюиращия) мотиви в поведението си, силни страни в опита си, които са му помагали да се справи с трудни ситуации.

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

НА ФОКУС Съдържание 4-7

В хода на проекта открихме, че една „техника“, която помага в интервюто това да се случи е идентифициране и анализ на повратните моменти в живота. Мислехме, че ние откриваме тази нова „техника“, но се оказа, че терминът отдавна е въведен от Мъйкъл Рътър, за да опише резилианс при хора, травмирани в миналото си. Рътър концептуализира „повратни моменти като моменти, в които в зряла възраст индивидът може да развие резилианс.“

Повратните моменти могат да останат незабелязани в интервюто. Често те се обясняват в историите като случващи се неочаквано и без участието на интервюирания. Това, което изследването им дава е , че клиентите могат да открият, че техни собствени избори или предприети действия т са в резултат от личната им воля.

Например:
Интервюирам Невена, жена на 40 години, която днес вече не живее със съпруга си, но е търпяла 20 години насилие от съпруга си. Насилието е жестоко – физическо и сексуално. Пораженията на това насилие, че Невена с години живее „като в непрогледна мъгла“. През същите години тя отглежда три деца,
които се учат добре, имат приятели, но живеят в страх. Невена си спомня, че всичко се е обърнало когато веднъж, пътувайки в такси, тя , изненадвайки и себе си, казва на пияния си съпруг „ти си свиня“ . Това е първото й „проговаряне“ , нарушаване на мълчанието. Продължавам интервюто, но любопитството ми ме връща назад към този момент, който и Невена определя като –„денят, в който всичко се обърна“ . Заедно с нея започваме да анализираме какво й е дало сили в онзи момент да проговори. Невена не знае, но постепенно осъзнава, че в нея са дремели сили, които тогава са се отпушили. Тези сили тя свърза с три поколения жени в нейното семейство, които са били силни и са се опълчвали на мъжете си. Тя открива, че никога не се е бояла да говори за побоищата на съпруга си пред съседите си и те са я подкрепяли.
С този анализ Невена престана да мисли за онзи момент като за случайност, а като за своя сила, която тя притежава. Интересно беше, че това откритие породи в интервюто последващи спомени за прояви на нейната сила…


Как да приложите в практиката си като социален работник:
Слушайте за такива моменти по време на „хоризонталната рефлексия“. Винаги можете да се върнете към тях и да полюбопитствате за това как тези „повратни моменти“ са се случили. Слушайте за силите на самия клиент. Един път, когато интервюирах едно младо момиче, направо й казах, че изследвам повратни моменти, защото те често посочват светлината
в тунела. След като идентифицирате такива силни страни можете а поканите клиента да говори още за други примери, в които се е справял. Изумително е как климатът на интервюто се променя. Отделете достатъчно време за тази част!


4. Директно изследване на силните страни.

Както казваше моя преподавателка, социален работник „….няма клиент, който да ме е потърсил заради силните си страни“. Разбира се, когато си клиент на системата за детска грижа, това означава, че имаш сериозни проблеми. Жертва си на насилие или си насилник, не се грижиш за детето си или си неглижиран и т.н. Срещата със социалния работник е среща, в която искаш да говориш за бедите си. Затова, въпроси, които директно изследват силните страни са голямо предизвикателство за хора, които страдат. Това става възможно , но иска да мобилизирате целия си усет и опит при интервюирането за това кога тази тема може да се повдигне.

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

НА ФОКУС Съдържание 4-7

Интервюирам Иван, на 9 години. В продължение на 70 минути Иван разказва за живота си на улицата, за болната си майка, за насилника си баща, за смешките, които разказваше на улицата като начин да изпроси пари. Момчето разказва колко му е трудно, особено му е трудно да сдържа агресията си. Иска да се бие, защото някой го нервира, започва да се бие, но защото е дребен, бива пребит. Иван мрази баща си защото той е гаден и не го иска. Задавам въпроса на Иван : Какво ти помага? Иван каза: „Нищо не ми помага“. Продължава да говори за това как непрекъснато се тревожи и не намира покой. Майка му е болна, проси по улиците….Започва да говори за агресията си. Слушам го достатъчно дълго и го питам пак какво му помага да се овладява. Тогава Иван казва, че му помага Бог, на когото Иван се моли непрекъснато, обича Бог и иска той да му е баща. Иван е открил Бог сам, той е измислил този начин да се справя , никой не му го е показал и това за него е откритие, че може и сам да създава решения.

Как да приложите в практиката си като социален работник:
Внимавайте с тези въпроси и мислете за варианти на тяхното задаване. Някои от тях са “Как се справи?“, „Кой ти помогна?“, „Как оцеля?“. Слушайте за такива източници на подкрепа, както по време на „хоризонталната“, така и по време на изследването на повратните моменти. Отделете достатъчно време за тази част!
Някои практически изводи

  • Информирайте клиента за целите на всяко интервю . Информирайте клиента за това, че искате да разберете повече за силните му страни и успехите, които има, за неща, които му помагат. Обяснете на клиента, че това ще помогне и на вас, като социални работници да разберете как да помогнете по-успешно. Такова пространство за рефлексия е педпоставка да научите както за трудностите, така и за успехите на клиента.
  • Поддържайте рефлексията чрез активно слушане във фазата на отварянето. След като картографира живота си, социалният работник трябва да прецени колко емоционално е заредено съдържанието на темите, за които клиентът разказва. Активното слушане включва именно това: способността на социалния работник да чува ,да съпреживява и подкрепя емоцията на детето достатъчно дълго време“. Това дава възможност да започнете по-задълбоченото изследване в третата фаза.
  • След като силната страна бъде идентифицирана, тя трябва да се назове, за да може да се осмисли, нейното наличие да се подчертае и признае, осъзнае. Това помага на клиента да осъзнае, че има ресурс, който ползва. Осъзнаването прави този ресурс в по-голяма степен на разположение.
  • Давайки ново пространство, в което клиентът да осъзнае силните си страни е отговорно. Изследванията показват, че едно от най-вредните неща за развитието на индивида е непостоянството. Веднъж отворил нов тип пространство, социалният работник е добре да се ангажира с това да го поддържа. Колега призна, че е опитвал метода, но едно от най-големите трудностие да му „останеш верен”.


Трудността се състои в това, че организациите, в които работим са чужди на тази култура. Организация, в която критиката към социалните работници е обичайният метод, е трудно да поддържа фокус върху силните страни в индивидуалната работа с клиентите, защото двете култури са в конфликт. Често се чува, че липсва време, но това е тъкмо съпротивите на такива култури, в които правенето е по-ценно от рефлексията. Във филма “Лунатици” един водопроводчик, баща на героинята, изпълнявана от Шер, казва, “ Това струва пари, защото пести пари.”. И тук рефлексията струва време, защото пести време. Шансът на овластеният клиент да изразходвва ресурсите на една служба е по-малък.

Нашият екип е на разположение да дискутираме как да създадем и поддържаме рефлексия, която изследва и подкрепя силните страни. Обадете ни се, ако искате да го правите и вие.

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

Гледна точка Съдържание 8-9

Пламен Стоянов, директор на SOS Детски селища – България: Остава рискът служителите в социалните домове да виждат в промяната на системата заплаха, а не шанс за децата

- Г-н Стоянов, кое определяте като ключово за успеха на деинституционализацията през 2012-та?

- До неотдавна единствено професионалистите в областта на грижата за децата и детското благосъстояние разбираха смисъла и съдържанието на тази дълга и сложна дума – деинституционализация. Днес тя е по-разбираема за много хора у нас. Кое стана причина за тази значителна обществена промяна? Факторите са как то вътрешни, така и външни. През последните 4-5 години значително нарасна активността, единомислието и единодействието на българските и чуждестранни НПО, работещи в областта на детското благосъстояние в България.
В резултат на тази активност бяха разработени и реализирани нови модели и услуги за деца, които позволиха както извеждането, така и ограничаване на настаняването на деца в институциите. Една част от тези институции бяха закрити, а друга са в процес на закриване. Възприетият и прилаган междусекторен подход в процеса на деинституционализация позволи да се обърне внимание на причините за изоставяне на деца и да се намерят верните решения за тяхното преодоляване, с цел осигуряване на подходящи условия за живот на всяко едно дете. Всичко това не би станало възможно, ако не бе проявена достатъчна политическа воля на професионалистите, представители на държавната и местна власт. Повишената чувствителност на европейската и международна общественост по въпросите на детското благосъстояние намери адекватен отзвук и в българското общество. За ускоряването на този процес допринесоха също така провежданите публични кампании и дейности, подпомагани в популяризирането и отразяването им от водещи български медии. Друг съществен момент бе осигуреното финансиране от европейските програми за развитие, както и нарасналата подкрепа на различни донори и донорски програми към процеса на деинституционализация.

- Кои решения, които се взеха през 2012-та, ще направят 2013-та още по-успешна за деинституционализацията?

- За успешното продължаване на процеса на деинституционализация
с най-важно значение е решението за закриване на домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години. Закриването на тази категория детски институции ще елиминира основния източник, „захранващ“ системата на институционална грижа. Продължаването на процеса на трансформиране на грижата и услугите за деца с увреждания е другото важно решение в осъществяването на деинституционализацията на грижата и услугите за деца. Съвсем логично е вниманието с приоритет да е насочено към тези две групи деца, тъй като те са най-уязвимите и най-ощетените. Друга важна предпоставка за по-нататъшния успех и устойчиво развитие на процеса е разработването и включването на схеми и механизми в предстоящия Програмен период на Оперативните програми 2014 – 2020, които да осигурят финансиране и продължаване на вече стартиралите етапи на закриване на институциите и развитие на нови услуги, както и привличане на качествен човешки ресурс. През годината бяха предприети стъпки в посока промяна на законодателството, с цел да се отговори на променената нова действителност. В процеса активна роля заеха както правителствените институции, така и неправителствените организации и представители на гражданското общество. Разгорещеният обществен дебат по предложенията за законодателни промени показаха, че гражданското общество е станало по-активно и може да бъде както партньор, така и силен опонент на държавната власт.

Бюлетин

Провеждане на индивидуално интервю,
фокусирано върху силните страни

Гледна точка Съдържание 8-9

- Какво не успяхме да свършим през 2012-та, което е важна за децата през 2013-та?

- Наред с постигнатото позитивно развитие пред нас, работещите в тази професионална област, остават не малко предизвикателства. По-съществените от тях са следните. В някои отдалечени региони липсват или все още са твърде малко развити съпътстващи социални услуги за деца и семейства, а това ограничава развитието на реформата в нейния пълен мащаб. Имаме все още да работим за постигане на трайна промяна в обществените нагласи, с цел подкрепа на реформите, приемане и интегриране на децата с увреждания и подкрепа на техните семейства. Необходима е по-нататъшна подкрепа на родителите на деца с увреждания в усвояване на умения за полагане на грижи за децата в техните домове и диагностициране и подкрепа от специалисти в специализираните центове. Ранната превенция на изоставянето остава ключов момент в подкрепата и регистриране на бременни жени в риск да изоставят новородените. Все още остава рискът от това част от хората, работещи в специализираните институции, да видят в промяната заплаха за себе си, а не шанс да станат част от нов, по-различен и по-добър модел на грижа за децата. Сериозен не решен до момента проблем представлява и обезпечаването на издръжката на новите услуги, особено на тези, които са създадени в рамките на проекти по различни европейски фондове.
Ноу-хау центърът приема идеи и предложения за съдържание на бюлетина по теми, които Ви вълнуват
За контакти:
1142 София, ул. Хан Крум 38А
Тел. +359 2 4032030
e-mail: info@knowhowcentre.org