Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Уважаеми читатели на бюлетина,

Днес, когато имаме вече ново правителство, се поставя въпросът дали деинституционализацията ще продължи. В няколко броя ние публикувахме материали за това, че процесът среща редица съпротиви.

Ноу-хау центърът прави усилия процесът да продължи и да се случи по начин, който осигурява сигурност на възрастни и деца.

Една от вестите, свързани с промяната на управление на страната е, че съществуват намерения новото правителство да премести Държавната агенция за закрила на децата в Министерство на младежта и спорта.

Правим усилия, в коалиция със 17 граждански организации, която нарекохме Коалиция „Детство 2025“, да отстояваме това деинституционализацията да остане национален приоритет, в рамките на който сътресенията са сведени до минимум. Преместването на ДАЗД би дестабилизирало системата от взаимоотношения между партньорствата, които ДАЗД създаде и поддържа по държавните проекти за деинституционализация.

Работещите в тази система са много - координаторите по проекта „Детство за всички“, екипите в институциите, консултантите на фондация „Лумос“, отделите „Закрила на детето“, родителите на децата в социалните домове, екипите в общините, които строят новите услуги, регионалните екипи по деинституционализация, обучителите и супервизорите на екипите в домовете, експертите, които се ангажират с подкрепа на сложни случаи и др. От друга страна, проектът „Подкрепа“, който се управлява от ДАЗД, е създал своя мрежа от специалисти, които да координират усилията на петте държавни инициативи, които трансформират грижата за деца от институционална в общностна. 

Всички хора, чиито усилия са координирани от ДАЗД, са хора от цялата страна, които от една страна поддържат качеството на грижа в домовете, но и създават новите услуги. Тази мрежа включва специалисти от много професионални области. Най-важното е, че тази мрежа е свързана с всяко едно от 2000 деца, включени в проекта „Детство за всички“, за които се планира преместване и организиране на грижата в общността. 

Всеки ден забавяне е 2000 дни очакване на промяната да се случи за 2000 деца. 

В този брой ще прочетете за още нещо, което е част от професионалния живот на специалистите в грижата за детето – въпросът дали реинтеграцията понякога е най-доброто за детето. Постарали сме се да дадем гледни точки – както национални, така и международни. 

Ако искате да станете автори или част от дискусиите със свои материали, пишете ни!


Приятно четене!

Д-р Галина Маркова

Ръководител на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца, НБУ

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

НПО: Преместването на ДАЗД застрашава над 2000 деца в домовете

НПО: Преместването на ДАЗД застрашава над 2000 деца в домовете На 6 юни 2013 г. представители на Коалиция „Детство 2025“, член на която е Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, заявиха на пресконференция в БТА, че бъдещето на над 2000 деца от различни домове ще бъде сериозно застрашено ако Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) бъде преместена към Министерството на младежта и спорта. В началото на седмицата над 170 неправителствени организации изпратиха отворено писмо до министър-председателя Пламен Орешарски, председателя на Народното събрание, министъра на труда и социалните грижи, Омбудсмана, както и до председателите на парламентарните групи, в което се обявяват срещу това предложение, с аргумент, че не се основава на анализ и обществена дискусия по темата.

Георги Богданов от Национална мрежа за децата посочи, че през 2000 г. ДАЗД е създадена като нададминистративен орган, който да ръководи и координира изпълнението на политиките по закрила на детето. В действителност Агенцията е във финансова зависимост и се управлява от Министерството на труда
и социалната политика, което не е приемливо. Георги Богданов добави, че трябва да има открит диалог по въпросите за правата на всички деца, както и за това кой носи отговорност за тях.

Елка Налбантова от фондация "За Нашите Деца" заяви, че през следващите две години в България над 2000 деца трябва да бъдат преместени в нови 185 места, където да живеят, като целият този процес се управлява от ДАЗД. Е. Налбантова изрази загриженост, че управлението на тези процеси ще бъде поставено в риск в случай, че Агенцията бъде преместена, тъй като са над ресорите на едно министерство.

Галина Бисет, регионален мениджър на сдружение "Надежда и домове за децата – клон България" за Централна и Източна Европа добави, че подобни промени „ще блокират започналите реформите за деца, които трябва да продължат със средствата от новия програмен период 2014-2020 година”.

Министерският съвет прие Националната програма за закрила на детето за 2013 г.


Правителството прие Националната програма за закрила на детето за 2013 г. Акцент в нея е поставен на дейностите, свързани с намаляването на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата, подобряване на тяхното здраве и осигуряването на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование. Предвидени са и конкретни дейности, насочени към
превенция на насилието срещу деца, осигуряването на подкрепа на непридружени деца-бежанци, превенция, на употребата на наркотични вещества, реализиране на програми по превенция и контрол на ХИВ/СПИН и др. Заложени са и дейности, свързани с изготвянето на предложения за нова правна и регулаторна рамка в областта на правосъдието за детето в съответствие с европейските и международни стандарти. Предвиждат се промени, които уреждат правата на децата, жертва на сексуална експлоатация, сексуално насилие и детска порнография. В Националната програма е отделено и специално място за спорт, култура и дейности за свободното време, както и за насърчаване на участието на децата в процесите на вземане на решения. Предвидена е отделна област за мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето.

На днешното заседание беше одобрен и доклад за изпълнение на Националната програма за закрила на детето за 2012 г. В него е направен преглед на планираните индикатори за изпълнение, отчетена е степента, в която извършените дейности през годината отговарят на цялостната политическа рамка, на потребностите на целевите групи и на приоритетите на Европейския съюз. В доклада е поставен акцент върху реализацията на проектите, свързани с изпълнение на Плана за действие за изпълнение на Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”. Отчетени са реалните успехи в провежданата реформа в системата за закрила

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

на детето, като успоредно с това са представени възникналите проблеми при изпълнението на заложените цели, както и възможностите за преодоляването им. В доклада е отчетено значително подобряване на междуинституционалната координация и активното сътрудничество с неправителствени организации в изпълнението на заложените дейности.

Над 500 хиляди лева са събрани за спортни стипендии на деца, лишени от родителски грижи, от благотворителните издания на „Стани богат”


Повече от половин милион лева за развитие на спортните таланти на децата, лишени от родителски грижи, бяха събрани за две години от благотворителните епизоди на предаването „Стани богат”. Поредният чек за 237 000 лева от играта получи председателят на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ Калин Каменов от Силва Зурлева, член на Борда на директорите на Нова Броудкастинг Груп.

Средствата са предназначени за стипендии на деца,
настанени в социални институции, които се обучават в спортни училища в рамките на кампанията „Стани шампион”. Парите са събрани от благотворителните издания на „Стани богат” от април до юни. От началото на специалния сезон на предаването на Нова телевизия през февруари 2013 г. бяха събрани общо 337 000 лв. Над 50 известни личности участваха в „Стани богат”, за да дадат възможност на децата в неравностойно положение да се развиват в областта на спорта и да се стремят към постигане на рекорди и медали. Кампанията „Стани шампион” е съвместна инициатива на ДАЗД и Нова телевизия. Нейното начало беше поставено през 2010 г., когато отново популярни лица събраха сумата от 265 000 лева в играта „Стани богат”. От тогава до днес около 70 деца, лишени от родителски грижи, са станали част от програмата. Всяко едно от тях получава стипендия в размер на 90 лева на месец. Някои вече имат и спечелени медали.

Ученици от социалните домове получиха стипендии

„Вие трябва да се гордеете със себе си, с това, което сте постигнали, въпреки трудностите, които сте преживели. Защото най-добрият шанс за децата и младежите, останали без
родителска грижа, е да имат образование и квалификация. По този начин ще успеете да постигнете мечтите си.” С тези думи председателят на Държавната агенция за закрила на детето Калин Каменов приветства стипендиантите на програмата „Готови за успех”. Инициативата на Фондация „Сирак” и Фондация „Помощ за благотворителността” вече 7 години подпомага млади хора, загубили своите родители. До момента са раздадени 671 стипендии в размер на 866 440 лв.

„Средствата, които получавате, са награда за вашите усилия и старания. Постиженията ви дават стимул на много дарители да подкрепят каузата на Фондация „Сирак”. Вярвам, че ще продължите да бъдете смели и да обогатявате своите знания”, подчерта Калин Каменов. От своя страна момчетата и момичетата разказаха пред своите гости за успешното завършване на учебната 2012/2013 г. и представиха плановете си за следващата година. На срещата бяха презентирани и посланиците на добра воля на Програмата „Готови за успех” – Христо Калоферов и Мирослава Иванова – водещи на „Здравей, България” по Нова телевизия.

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ Калин Каменов се включи в абитуриентския бал на момичетата и момчетата от социалните институции в страната. Празникът се организира под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

Абитуриенти от социалните институции празнуваха бал

260 възпитаници на домовете за деца, лишени от родителски грижи, центрове за настаняване от семеен тип, защитени и преходни жилища отпразнуваха завършването на средното си образование в Резиденция „Бояна”. „От вас зависи да реализирате мечтите си и как ще се интегрирате в обществото”, с тези думи се обърна президента Росен Плевнелиев към зрелостниците. „Чрез инициативата „Подкрепи една мечта” ние ще продължим да ви оказваме помощ при търсенето и намирането на работа или за продължаване на обучението ви”, допълни той.

За 84 младежи, 35 от които с увреждания, вече е договорена заетост, а други 49 са заявили желание да продължат обучението си в университет. Това са резултатите от подписаното Споразумение за
сътрудничество между президентската институция, Министерство на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане в рамките на инициативата „Подкрепи една мечта”.

Над 50 % от зрелостниците притежават компютърни умения, повече от 20 % имат познания по чужд език, около 45 % са с професионална квалификация, става ясно от разработената национална карта за младежите, които напускат социалните институции. Въз основа на нея са сформирани местни екипи за индивидуална работа. Два пъти месечно се провеждат срещи с младите хора за договаряне на конкретни стъпки за осъществяване на контакти с работодатели или обсъждане на възможностите за продължаване на образованието. След официалната част абитуриентският бал продължи с богата културна и музикална програма с участието на популярни български изпълнители.

Домът за деца, лишени от родителски грижи в с. Крушуна трябва да бъде закрит до края на юни


При своите инспекции представителите на ДАЗД установяват пропуски в работата на ръководството и екипа на институцията – липса на умения за справяне с конфликти, неангажиране на свободното време на децата, случаи на упражнено физическо насилие. Въпреки дадените предписания за подобряване на работата в Дома,
проблемите продължават. Според инспекторите това се дължи и на ниската квалификация на персонала, който няма усвоени модели на поведение и подходи за справяне с възникнали конфликтни или други ситуации с децата. Заключението на проверяващите е, че директорът на ДДЛРГ не е в състояние да овладее създалото се напрежение между децата и служителите. Поискано е налагане на дисциплинарно наказание на възпитател от дома за проява на непрофесионално отношение към възпитаници от дома. Това обаче не е направено. Заради нарушенията на Закона за закрила на детето през последните три години на ръководителя на Дома са съставени два акта от инспекторите на ДАЗД. Вторият, който е на стойност 3000 лв., е наложен през април 2013 г. Тогава експертите от Главна дирекция „Контрол по правата на детето” установиха, че директорът не е сезирал незабавно Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Ловеч, ДАЗД или МВР, за нуждата от закрила на две от настанените в Дома деца и по този начин ги е поставила в риск от увреждане на психическото и физическото им състояние.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

Множество нарушения в дома в Пловдив

Неглижиране на потребностите на момичета и момчета, настанени в Дома за деца, лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/ „Рада Киркович”- град Пловдив, и физическо и психическо насилие спрямо част от тях от страна на служител от персонала, установиха инспекторите на Главна дирекция „Контрол по правата на детето” на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/. След проведените разговори с настоящи и бивши възпитаници на дома, служители в институцията, както и от проверената документация, комисията констатира, че персоналът проявява незачитане на самостоятелността и личната свобода на непълнолетните деца и омаловажава сигналите за нарушения, които те споделят. Установено беше, че от страна на ръководството на ДДЛРГ „Рада Киркович” се подхожда избирателно към подадените жалби и оплаквания, като част от тях дори не се регистрират, а за други не се предприемат адекватни действия. Заниженият контрол по спазването на правилата на институцията, води до създаване на условия за нередовно посещение на децата в училище и допускане на нерегламентирани контакти между тях на територията на дома.

Част от децата, с които проверяващите
се срещнаха, предоставиха данни за упражнено физическо и психическо насилие спрямо тях от страна на възпитател. Заявяват, че са информирали други възпитатели и служители на дома, но от тяхна страна не е последвала реакция. Комисията установи, че случаите на неприемливо поведение от страна на същия възпитател не са били достатъчен мотив за директора да предприеме незабавни действия за проучване на сигналите и проблемите във взаимоотношенията между децата и служителите в дома. Подлагането на съмнение на подадените от децата жалби и заемането на защитна позиция, отричайки възможността за неправомерни действия от страна на нейния подчинен, създава условия за допускане на неприемливи методи за работа в социалната институция. Бездействието и липсата на превенция е задълбочило проблемната ситуация и е предпоставка за нови инциденти и насилие, е мнението на проверяващите. Трудовият договор на възпитателя, срещу когото са оплакванията на възпитаниците на дома, е прекратен в края на март по взаимно съгласие.

Трябва да научим обществото да приема децата с увреждания. Затова и центровете за настаняване от семеен тип за тях, които се изграждат в момента по проект „Детство за всички”, ще са само място за живеене, а малчуганите ще посещават детски градини и училища заедно с останалите. Ето защо в момента се изработва карта на съпътстващи услугите за децата с увреждания, които ще бъдат изведени от специализираните институции. Държавната агенция за закрила
на детето /ДАЗД/, като водещо звено в процеса на деинституционализация, събира данни за образователните и здравните заведения на територията на страната, които ще подпомогнат социализацията именно на тази най-уязвима група момчета и момичета, настанени в социални домове. Това съобщи Даринка Янкова - заместник-председателят на ДАЗД, по време на заседанието на Общественият съвет към министъра на труда и социалната политика. Сред основните теми на срещата бяха закрилата на децата и закриването на институциите.

Започна разработването на картата на съпътстващите услуги за деца с увреждания по проект „Детство за всички”

По време на дискусията представителите на неправителствения сектор дадоха своите предложения за развитието на социалните услуги в България. „Процесът на деинституционализация трябва да продължи с по-добри темпове и да се подобри системата за подкрепа на семействата в България”, каза Дашенка Кралева от Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ – България. Тя акцентира върху ролята на превенцията за

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

неизоставянето на деца. Затова ще помогнат специалистите, които работят в центровете за обществена подкрепа, които трябва да развиват по-активно своята дейност, заяви заместник-председателят на ДАЗД.

От своя страна Българската асоциация на лицата с интелектуални затруднения и Националната мрежа за децата настояха за разработването на финансови и качествени стандарти за предоставянето на услугите за децата и семейството. „Предложили сме на Министерството на финансите специален механизъм, чрез който средствата при закриване на социален дом да се реинвестират отново в общността”, отговори Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика. Тя напомни, че дейността за осигуряване на подкрепа на родителите е насочена към превенцията, ранната интервенция, подкрепата и осигуряването на семейна или близка до семейната среда.

В Дома за деца с умствена изостаналост в село Крушари ще бъде назначен допълнителен медицински персонал


Да се назначи допълнителен медицински персонал; да се определи старша медицинска сестра, която да координира и отговаря за качеството на здравните грижи; да се наеме диетологична медицинска сестра, която да работи с диетолог, а при невъзможност да бъде осигурен такъв специалист, да се изготви годишен
график за здравни грижи. Това препоръчва междуинституционален екип, който посети Дома за деца с умствена изостаналост "Свети Николай Чудотворец" в село Крушари между 16 и 18 април 2013 г. В екипа участваха експерти от Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Добрич, Регионална здравна инспекция - гр. Добрич, двама педиатри и представители на фондация „Лумос“.

Педиатрите от екипа установиха, че в дома няма деца в критично здравословно състояние, което да налага спешна медицинска помощ и спешно извеждане от институцията. 39 от общо 93 деца там са в тежко увредено общо състояние, което е обусловено от техните предродилни и следродилни увреждания.

Експертите са проучили и наблюдавали общото състояние на децата и младежите, тяхното поведение, контактите на децата и общуването с персонала в дома, организацията на грижа по време на дневните и нощни смени. По време на посещението е прегледана внимателно и документацията, свързана с всекидневните дейности на децата и младежите и за възможностите им за интеграция в обществото.
Прегледани са досиетата на 30 деца и 53-ма младежи и е проведен разговор със социалните работници, детегледачи, санитари и възпитатели в дома. Установено е, че във всички досиета има актуални оценки на потребностите, планове за грижа и протоколи за изготвянето им. Съдържат се и актуални данни за семействата, за проведени срещи с родители и роднини, както и информация за посещение на учебни занятия, ползване на други социални услуги и какъв тип услуга е подходяща за детето при извеждането му от институцията.

Посещението на междуинституционалния екип е във връзка с изпратена по-рано препоръка от националния омбудсман Константин Пенчев за „спешно извеждане на децата и лицата от дома в Крушари в подходящи институции“.

Директорът на ДДЛРГ - Страхилово е извършил административно нарушение

Проверка на инспекторите от Главна дирекция „Контрол по правата на детето” на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, проведена на 4 и 5 април, установи, че Светла Петрова – директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

Календар на деинституционализацията   3-8

– с. Страхилово е извършила нарушение на Закона за закрила на детето. Тя е разпространила данни за 11-годишно момиче от институцията – име, местоживеене и лична история, пред медии без да е поискала и получила писмено съгласие от родителите или становище от дирекция “Социално подпомагане”, предприела мярката за закрила.
В резултат на съобщените данни са публикувани статии в различни медии, в които се съдържат сведения за детето, които го правят разпознаваемо в населеното място, където живее. Според инспекторите на ДАЗД, това може да го постави в риск от увреждане на психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
В началото на година италианското списание „Еспресо” разказа за упражняван физически и психически тормоз над други 3 деца от ДДЛРГ-Страхилово, осиновени в Италия. Предстои Държавната агенция за закрила на детето да изпрати официално опровержение на изнесените данни.

НАШАТА РАБОТА   8-10

Експерти: Важно е мисленето за деинституционализацията да не е фокусирано върху слабостите, но и върху силните страни

В усилията си да балансира разговора за деинституционализацията, като включва проблемите, но и постигнатите успехи в тази област, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца покани професор Тони Гей, основател и директор на Reflective Learning International. Той е автор на метод за изследване на решения и подходи, които водят до успех и неговата организация помага на практици да анализират
позитивните процеси в работата си. Поканата беше за работна среща, на която Ноу-хау център представи резултатите от изследване на комуникацията и координацията между проектите в деинституционализацията. Задачата на професор Тони Гей беше да представи не само на теория, но и на практика как може да се приложи неговият метод и така да допълни с позитивни възгледи данните, събрани от изследването.

Така, на 5 юни 2013 г., Ноу-хау центърът събра за позитивен дебат в Червената къща представители на държавните институции, изпълняващи проектите по деинституционализация и реализиращи на практика политиката на държавата за извеждане на децата от домовете , представители на неправителствения сектор, имащи опит и отношение към ДИ в България и представители на академичната общност. Четирите часа, предвидени за срещата, дадоха възможност да се случат няколко неща.
Първо, професор Тони Гей представи своя метод, наречен PAAR.

„PAAR е подход, основан на позитивизъм и резилианс. Това е разговор, който търси силните страни.“ Според професор Гей „Ключът на PAAR подхода се крие в промяната на въпросите, които се задават: от негативни – в позитивни. Негативните въпроси, предполагат негативен тон на разговора, а това от своя страна вoди до негативни действия. „Променете въпроса, за да промените разговора“. И обратно: позитивните чувства, предполагат провеждане на позитивен разговор, а той – до позитивни действия.“

Целите на метода PAAR са три: 1.) да разберем успеха 2.) да си представим какво може да стане 3.) да създадем ново развитие. PAAR не игнорира проблемите. Например, въпросът „Какви са проблемите в ДИ?“ може да бъде преформулиран по следния начин: „Какво положително е постигнато в ДИ?“. Зададен в позитивен аспект, този въпрос ще даде

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

НАШАТА РАБОТА   8-10

възможност за креативност в предложенията и решенията, защото хората са креативни, когато са окрилени, а не когато са потиснати. При подхода PAAR се надгражда върху силните страни, като процесът на рефлексия преминава през 4 стъпки: 1.) Да оценим позитивното, 2.) Да си представим какво бихме искали да се случи, 3.) Да планираме как бихме направили това, 4.) Да действаме.

Методът PAAR обръща разговора от „Какво не искаме да се случва“ – в „Какво най-много бихме искали да се случва“.

Второ, след презентацията на професор Тони Гей, бяха представени резултатите от изследването „Оценка и анализ на комуникацията и координацията на различните дейности в изпълнение на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в РБългария“ на общинско ниво“, проведено от съвместен екип на социологическата агенция „Алфа рисърч“ и Института за социални дейности и практики.

Доц. д-р Нели Петрова, като представител на ИСДП и г-жа Елена Лилова, социолог, от името на Алфа рисърч, представиха накратко изследователския метод, избран за провеждане на изследването и получените резултати. Изследването е базирано върху качествени данни. От направените интервюта са изведени следните резултати: на национално ниво основно е забелязана нуждата от развиване на компетенции за финансово управление на средствата, а на регионално ниво се е очертала ясно
липсата на регионални структури за някои от проектите. Наблюдава се недостиг на взаимодействие, информираност и функции, а не толкова на структури. Липсата на информация води до повтаряне на ненужни дейности. Друг извод е, че ДИ се възприема често като проектно-базиран процес, т.е. ориентирането е по-скоро към изпълнението на проекта, а не към изпълнението на целите на проекта. В заключение, доц. д-р Нели Петрова сподели позитивния поглед към ДИ на участниците в интервютата, които виждат ДИ като нещо, което наистина ще се случи и че процесът е необратим.

Представянето на резултатите провокира дискусия, в която участниците споделиха своето виждане.

Представители на държавни институции изразиха позитивизъм, основан на факта, че когато изследването е правено, част от проектите не са били стартирали. В отговор на това изследване е проектът «Подкрепа». ДАЗД е имала възможност в последните два месеца да помисли как да преодолее мисленето за ДИ като за набор от проекти. Стъпка към това е била създаването на експертна група, която да обезпечава с експертиза политическите решения.

Лина Иванова: «Това, което аз наблюдавам, е много позитивно. Идвам от НПО сектора и това, което мога да кажа е, че в регионалните екипи по ДИ колегите правят срещи веднъж месечно с регионалните структури на петте проекта, за да споделят.Комуникацията е подобрена.»
Доника Колева: «Важно е да не губим цялата картина на ДИ, трябва «да гледаме гората, а не само дърветата».

Милена Харизанова: «Ние имаме успехи в процеса на деинституционализация с развитието на услуги за подкрепа на семействата и значително намаляване на броя на децата в институции. При планиране на проектите, обаче, не се надгради достатъчно на успешния опит. Политиката, която се свежда до «изпълнение на проекти» вече се променя. Процесът на координация е съвместен процес на планиране и изпълнение. Въпросите не трябва да се отнасят към екипите за управление на проектите, а към структурите.»

В края на дискусията професор Тони Гей постави нов акцент върху нея, провокирайки участниците с въпроса: «Какво, според вас, биха казали децата на това, което ние днес говорихме? Аз съм работил по много проекти и ние често казваме, че работим в най-добрия интерес на детето, но всъщност не ги питаме и мислим, че наистина го правим, което е още по-лошо.» На този въпрос Соня Владимирова отговори: «В БАЛИЗ няма родител, който да не е убеден, че няма по-страшно от социалната изолация в институциите, там децата са без минало и без бъдеще. БАЛИЗ от дълги години работи за ДИ. Сега има ДИ и тя се случва. Хубавото е, че в момента има не един, а пет проекта и се мисли за допълнителни дейности за социално включване. Децата трябва да бъдат подготвени за промените, защото дори да ги попитаме днес надали ще получим отговор – те знаят само за живота между стените на институцията

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

НАШАТА РАБОТА   8-10

, а и никога не са правили избор. Една наша отговорност е да спрем да говорим за методики, а за стандарти гарантиращи качество на услугите».

Татяна Предова добави: «Благодаря за темата за детското участие, която постави проф. Тони Гей. Наистина ние нямаме навика да каним и чуваме децата на такива срещи, но ние имаме връзка с тях и те все пак участват.»

Трето, професор Тони Гей раздели участниците на три групи, всяка от които получи «ключова дума» - «споделяне на знание в ДИ», «координация» и «общуване» , а задачата на групите беше да представят добри примери, свързани със съответната дума.
Тази задача помогна на участниците да си спомнят и представят позитивни примери.

Четвърто. Групите използваха четири въпроса: «Какво да спрем да правим? Какво да започнем да правим? Какво да правим по-малко?“ и „Какво да правим, което не е правено досега в процеса на ДИ?“, за да предложат конкретни позитивни развития в ДИ. Например: „Да си говорим повече, да се учим от опита си.“ „Да систематизираме позитивното знание, което вече имаме, защото сега го правим интуитивно и хаотично.“, „Координацията на областно ниво трябва да се прави с участие на общината на база данни на добри практики.“
В заключение, на въпроса на водещата, г-жа Галина Маркова, дали срещата е постигнала целта си, участниците споделиха, че тази работна среща им е дала възможност да общуват по позитивен начин и че това, което са направили трябва да се разпространи и систематизира. В отговор на това послание, Ноу-хау центърът направи своята стъпка за «Действие» в процеса на ДИ, като предложи да продължи този позитивен диалог за търсене на успехите в ДИ: планираме конференция по темата през втората половина на месец септември.

ОТПРАВНА ТОЧКА   10-12

Малко момче от Враца стана жертва на жестоко насилие


Преди време малкият Ц. беше приет в болница след проверка на социалните работници в многодетно семейство във врачанския кв. “Сениче”. На детето беше извършена спешна операция, при която бяха отстранени пръстчета на краката му. Малкият Ц. бил системно малтретиран от майка си Петя и пастрока си. Детето често било захвърляно на терасата в студените дни, според съседи и трудно се движело поради системно недохранване. “Когато отидохме в дома на семейството за проверка на условията, момчето дори не можеше да стане от леглото и се клатушкаше“
- разказва шефката на “Социално подпомагане” във Враца Нели Стоянова. - Детето имаше видим здравословен проблем, не можеше да стъпи нормално на краката си и затова веднага потърсихме медицинска помощ.”

В болницата момчето било прието най-напред в спешния център в много тежко състояние, цялото в рани и синини от насилието. Според лекарите, на външен вид то изглеждало на не повече от 3 г., било в неадекватно състояние. Майката пък обяснила, че раните по краката на детето били от неудобни маратонки, които преди това носело едно от по-големите деца.
Веднага след проверката на социалните майката на пострадалото дете била задържана в ареста на полицията, но после я освободили заради напредналата бременност с шесто дете. По случая е бил задържан за денонощие и разпитан и вторият съпруг, но той отричал да е проявявал насилие към децата. В семейството има 5 деца на възраст от 2 до 8 г. Три от тях са от предишния брак на майката и според съседите вероятно това е причината пастрокът им често да ги бие, да ги гони навън от жилището и да ги лишава и от малкото храна, която намирали.

Разказват още, че обстановката, в която живеело семейството, е силно притеснителна. В жилището нямало

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ОТПРАВНА ТОЧКА   10-12

мебели, навсякъде имало само боклуци, сред които се въргаляли децата. Заради неплатени сметки токът им бил спрян от години, а радиаторите на парното - продадени на вторични суровини.

Понеже апартаментът на семейството е на първия етаж, бащата Георги нелегално свързвал кабел към елтаблото до входа и крадял редовно ток. Живеещите в блок 70 на кв. “Сениче” често ставали свидетели на разправии в безработното ромско семейство. Тормозът над невръстните явно е бил почти ежедневен, но в апартамента на семейството често пускали силна музика и писъците на децата заглъхвали, твърдят в блока. Съседите понякога сигнализирали в отдела за закрила на детето към врачанската социална дирекция. Децата веднъж били отнети от семейството, но били върнати от края на миналата година след няколкомесечен престой в социален дом. Социалните работници и отделът за закрила на детето са подготвили необходимите документи и децата вече са изведени в подходящ за тях дом, а срещу родителите в полицията е заведено дознание.

“Момчето разказа, че е бито с пръчка, че не му е давано да яде с дни и че дори е връзвано, да не плаче и да моли за храна - разказа Камелия Петкова от “Закрила на детето”. - Сега само чрез храната успяваме да общуваме с него, това е нещото, което му е липсвало, постоянно иска да яде и само тогава се успокоява.”

При операцията на момчето лекарски екип е почистил петите от мъртва тъкан и е отстранил пръсти от долните
крайници. По думите на д-р Емилиян Кюркчийски, шеф на отделението за детска хирургия, ходилата са запазени, петите ще се възстановят и детето ще може да ходи по-късно въпреки интервенцията. Очевидно било за лекарите от отделението, че хлапето е неглижирано тенденциозно и недохранвано. Детето вече не избягвало контактите, както при приемането си в болницата, дори е любвеобвилен с персонала на отделението, но не иска да остава сам.`

Голямото желание на лекарите и ръководството на болницата е момчето да не бъде настанявано в институция, а да бъде обгрижвано от приемно семейство. За разлика от хората в бели престилки, майката и бащата изобщо не са се поинтересували досега от състоянието му след операцията, крият се и от съседите си.

Дисциплинарни наказания за служители в ДСП и ЦОП в град Враца поиска председателят на ДАЗД


Налагане на дисциплинарни наказания на служители от дирекция „Социално подпомагане”/ ДСП/-отдел „Закрила на детето” /ОЗД/ – Враца, поиска председателят на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. От кмета на община Враца пък е изискано налагането на дисциплинарни санкции за екипа на Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/ в града. Причина за това са констатираните нарушения от проведената проверка от Главна
дирекция „Контрол по правата на детето” към ДАЗД. Повод за инспекцията стана случаят с 5-годишно момче, прието в болница с белези от наранявания по цялото тяло, причинени от родителите му. Заключението на инспекторите на ДАЗД е, че не е извършена ефективна социална работа по случая на петте деца, тъй като липсва задълбочено събиране на доказателства за грижите за момчето и неговите 4 сестри в семейството.

По случая е установено, че за първи път през 2010 г. е постъпил сигнал в Дирекция „Социално подпомагане” за това дете. Тогава личният лекар на момченцето е съобщил в Отдел „Закрила на детето” за множество рани и лош вид на момчето. Оценката на социалния работник е, че има риск за здравето и живота на малчугана. Затова спешно са изведени всичките деца от семейството и са настанени в институции.

През 2011 г., след като ражда петото си дете, майката подава иск до Районен съд –Враца за връщане на момчето и 3 момичета вкъщи. Молбата е отхвърлена и делото е прекратено, тъй като органите по закрила преценяват, че има риск за здравето им, ако са в семейството. Тогава жената подава молба в ОЗД-Враца за реинтеграция. Социалните работници установяват, че жилищните условия са се подобрили и майката се грижи добре за най- малкото си дете. Така през юли 2011 г. момчето и сестрите му са върнати в семейството. За да се проследи тяхната адаптация са проведени три посещения на домашния адрес, но е разговаряно единствено с майката.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ОТПРАВНА ТОЧКА   10-12

В началото на 2012 г. в ОЗД са подадени 3 сигнала от МБАЛ-Враца, касаещи две от момичетата в семейството, тъй като майката е отказала те да бъдат настанени за лечение. Веднага е извършено посещение в дома на родителите. Установено е, че децата са оставени сами и заключени. Когато социалните работници влизат в жилището то е студено, а малчуганите са мръсни и облечени с неподходящи за сезона дрехи. В социалния доклад е записано още, че 5-годишното момче има видими рани и кръвонасядания по тялото. Служителите от ОЗД предприемат спешно извеждане на всички малолетни и настаняването им в различни услуги. Въпреки констатираните факти, майката отново е поискала от ОЗД децата да й бъдат върнати. Молбата й е била отхвърлена, а тя е насочена към ползването на услугата „семейно консултиране и подкрепа” в Център за обществена подкрепа.

От извършената проверка в ЦОП–гр. Враца са установени неефективни действия по случая. Експертите, които са работили със семейството, изразяват противоречиви мнения по отношение на възможностите на майката и бащата да полагат грижи за момчето и неговите сестри. Поради това не е оценен ефектът от извършените психологически и социални консултации и не е дадено категорично становище към ОЗД за възможностите на родителите да отглеждат децата в семейна среда.
След множество настоятелни молби от семейството до ДСП-Враца са проведени поредица от срещи с родителите с цел работа по реинтеграция. В следствие на тях и представените от ЦОП мнения петте деца са върнати обратно в семейството. За да се проследи адаптацията им са осъществени 4 посещения. От протоколите за тях става ясно, че две от децата не посещават детска градина, като всеки път майката е изтъквала различни поводи за това, но социалните работници са отчели, че битовите условия са добри и всички деца са облечени според сезона.

Инспекторите на ДАЗД са установили, че от началото на 2012 г. РДСП Враца изисква от ДСП ежемесечна информация по случая. В началото на тази година обаче този процес е преустановен, защото е преценено, че рискът за живота и здравето на децата е сведен до минимум.

На 5 април 2013 г. социален работник и началникът на ОЗД-Враца при проверка констатират крайно лоши битови условия, при които живеят децата. Момчето e с подути стъпала и споделя, че не може да ходи. Веднага е настанено в МБАЛ-Враца, където му е направена операция. Междувременно е свикан екип по координационни механизъм за взаимодействие в случаи на деца, жертва на насилие и е взето решение всички деца да бъдат изведени от семейната среда.

В момента 5-годишното момче се чувства добре в приемното семейство, при което беше настанено след изписването му от болницата. Органите по закрила определят подходящи приемни родители, които да поемат грижите и за сестричките му.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ГЛЕДНА ТОЧКА   13-15

Преди да се наказват социални работници, трябва да се обърне внимание на ценностите, стандартите и професионалния код на социалната работа


Какво се обърка в случая с детето от Враца? И защо изграждането на система за инспектиране трябва да се основава на научен подход към социалната работа като помагаща професия? Анет Маринова, психолог, клиничен социален работник

В началото на май на страницата на Ноу- хау центъра за алтернативни грижи за деца прочетох публикация за наказания на социални работници от дирекция "Социално подпомагане" и на екип на Център за обществена подкрепа - Враца във връзка с работата им по случай на пет деца, които живеят в рискова за тяхното здраве и развитие семейна среда.
В публикацията не се съдържа описание на ситуацията на това семейство, но от съдържанието става ясно, че родителите очевидно имат сериозни затруднения да се грижат за децата си, което налага
нееднократната намеса на системата за закрила на детето с крайна мярка за отделяне на децата от семейството. От друга страна, родителите са настоятелни в молбите си да продължат да отглеждат децата си, като се споменава за положителни промени и подобряване на условията на живот вкъщи. Въпреки това, мненията на ангажираните по случая професионалисти са противоречиви, което дава основание да се смята, че в случая има трудности да се оцени способността на родителите да отговорят на нуждите на всяко от петте си деца.

В публикуваното съобщение не се споменава нищо за спецификата на характера на нарушенията на професионалистите, освен прекъсването на ежемесечното подаване на информация от ДСП - Враца относно промените в ситуацията на децата в това семейство. Представянето на работата по случая като провеждане на (брой) "посещения" създава представата предимно за извършване на наблюдения и констатиране на факти, по-скоро с административно значение, отколкото извеждане на преден план на конкретното "погрешно" взето решение или пропуск в съвместната работа между ОЗД и доставчика на психосоциалната услуга във връзка с формулировката на проблема на семейството.

На фона на този прочит, считам, че фокусът върху действието от страна на проверяващия орган в лицето на ДАЗД и инспектиращия орган АСП довело до дисциплинарни наказания на помагащи професионалисти повдига въпроси
за смисъла и ефекта от санкцията и отражението й върху качеството на работата, която се извършва в системата за социално благополучие и защитата му. В разказа за събитието прозира нишката на наказанията към всички възрастни, които са включени в обкръжението на петте деца - първо на техните родители, а после и на служителите на две служби. И докато е ясно, че има наказани, това което убягва на аудиторията е професионалният поглед и аргументи, от които следва да се изведе поука и препоръки за продължаването на услугата. Рискът от подобен акцент за системата за закрила на детето и за работещите в нея е демотивиране и ускоряване на професионалното "прегаряне", в най-добрият случай - за увеличаване на текучеството на професионалсти, които няма да изберат попрището на социалната помощ, защото то изглежда и се приживява като неблагодарно, непрестижно и безнадеждно в крайна сметка. Също така, има опасност да се подмени социалната работа у нас в зората на нейното оттласкване от плоскостта на "подпомагането" по отношение на материалните блага и промяната на фокуса от администрацията към хуманизирането и морала на професията.

В коментара си във връзка с горното, искам да обърна внимание на три аспекта, които очертават рамката на практиката на социалната работа в грижите за децата и техните семейства и се прицелват в същността й: работа по случай, биопсихосоциална оценка на детето, обществена практика в полза на благополучието на детето.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ГЛЕДНА ТОЧКА   13-15

Работа по случай е основната технология използвана в полето на социалната работа, чрез която се осигурява закрепване на отношения, основани на доверие, които включват индивида в криза с лице към общността и ресурсите й за подкрепа. В ранната практика в историята на социалната работа, основното понятие за работа по случай е "човек в ситуация" (Holis,1964). То съдържа тройна конфигурация, образувана от индивида, ситуацията и връзката между тях. Терминът ситуация, предпоставя човешка ситуация - семейство, приятели, работодател, учител и други. Ситуацията никога не означава един човек, а множество от хора, които имат различна роля в живота на индивида. Ролята на социалния работник е фокусирана върху поведението на индивида или върху средата, а не толкова върху комплексното взаимодействие между двете. Многопластовият характер на третия компонент (връзките) и неговата значимост е разпознат по-късно от Bronfenbrenner (1979) и неговата теория за екологичното обкръжение. То разглежда природата на отношенията между индивида (или група, семейство, общност) и широкия кръг на неговото обкръжение. Germain (1991) адаптира този теоретичен модел, заедно с теорията на системите (Bertalanffy) в практиката на социалната работа. Germain представя поглед върху биопсихосоциалното развите на индивидите в техните исторически, социален, културален контексти и дава възможност да се обхванат всички нива на личния живот. Отношенията между индивида и средата му се разглеждат не като вид действие и съответна реакция на единия към другия,
а с транзакционна природа - всички елементи, участващи в отношението си влияят взаимно. "Човекът в обкръжение" се намира в една динамична ситуация, всяка промяна в него е причина за промяната в по-голямата обкръжаваща система.

Работа по случай означава ангажиране със ситуацията на клиента и формиране на персонална ниша на емоционална връзка, която следва процеса на преодоляване на затрудненията му. Социалният работник има уменията да инвестира себе си по дисциплиниран начин и да помогне на своя клиент да разбира потребностите и желанията си, да прави осъзнат и информиран избор за решенията си. В коментирания случай, основият метод за работа би трябвало да се споделя като професионален стандарт между участниците, което ще им помогне да структурират практиката си с ясни роли и задачи. Същият стандарт следва да се инспектира от органите за контрол при ясни индикатори за качеството на услугата, на основата на отношенческите процеси, които я реализират.

Биопсихосоциалната оценка на детето се основава на развитийни нужди, които се определят в контекста на обкръжението на детето и са продукт на продължителните взаимодействия между детето и опита му с неговото семейство (Davies, 2004). Качеството на родителстването, възможностите и пречките в живота на детето и неговите родители, социалните условия, културата и историческите събития са части от широкия кръг от влияния за индивидуалното дете, в който то
пораства. Колкото по-малко е детето, толкова повече взаимодействията му с неговото обкръжение са опосредствани от качеството на родителстването, което от своя страна е повлияно от отношенията между партньорите, техните индивидуални характеристики и от условията на средата. Оценката включва влиянието на рисковите и защитните фактори, които регулират природата на отношението на привързаност, което детето формира със своите грижещи се. Рисковите фактори могат да бъдат уязвимостта на детето като болест или психично увреждане, нарушено родителство, социоикономически фактори като липса да медицински грижи, бедност или социална изолация на семейството.

Понятието включва разбирането, че от самото начало на своя живот детето извършва работа по организиране на своя опит. То не е пасивен контейнер, в който се излива опита, а активно участва в развитието си, като създава своето обкръжение. Нивата на оценката включват: био – физическо и когнитивно развитие; психо – привързаност, регулация на афекта, поведение; социално – комуникация, отношения с връстници, морално развитие. В оценяването на нуждите важно място заема резилианса - способността на детето да функционира компетентно в условия на заплаха и бързо да се въстановява от травматични и неблагоприятни събития. Вътрешния защитен фактор съдържа капацитета на детето да посреща предизвикателства и да ги използва за психологически растеж.
В работата по случай в практиката на социалната работа у нас не е залегнала оценка на потребностите на детето,

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ГЛЕДНА ТОЧКА   13-15

базирана на модела на разбиране на "двупосочните" отношения между него и грижещия се, при които детето се формира чрез поведението на възрастния, както и че действията му оказват влияние върху отговорите на възрастните към него. В коментираният случай е важно да се оцени способността на родителите да се адаптират към развиващия се потенциал на детето и дали тази тяхна способност е подкрепена от благоприятни фактори или е ограничена от рискове, предпоставени от обстоятелства в живота на семейството. Планът за подкрепа следва да се основе на организирането на информацията и канализирането й по описания начин, като се използват наблюдения, интервюта, факти от историята на детето и семейството, информация от колеги и други служби и т.н.

Обществената практика в полза на благополучието на детето се определя от културалния и историческия контекст на ценности свързани с грижата за болните и уязвими индивиди в обществото. В сегашния исторически момент в културата ни се извършва същностна промяна в гледната точка за детето като самостоятелно същество, под напора на външните потоци на влияние от движението за правата на детето. Споровете в областта на новите политики - Закон за детето, Закон на предучилищното и училищното образование, Концепцията за детско правосъдие и други, отвориха място за напрежението между семейството и индивидуалното щастие, и ролята на държавата. "Закрилата на детето" отчита значението на сигурната среда
за физическото оцеляване и функциониране, но няма маркери и споделяне в общността, относно психологическото здраве, както и не се разглеждат двата аспекта в тяхната взаимовръзка. Доктрината "най-добрият интерес на детето" не се разбира с пълнеж и смисъл през призмата на нуждите на детето от позитивно развитие.

Социалната работа има мисията да бъде в услуга на индивидуалния просперитет, който е тъканта на здравото общество. Уменията на социалните работници в определяне на факторите в живота и ситуацията на детето спрямо неговия най-добър интерес са в основата на вземането на решения за намеса в родителството. Smantrai (2004) представя модел на оценяване на потребностите на детето и отговорите на родителите към тях по отношение на: биологичните потребности, потребности при критични събития и потребности за развите на детето. Социалните работници, които са в полето на обществената грижа за децата трябва да оценят степента на съответственост на отговорите на родителите спрямо трите нива на оценени те потребности по случая на детето.

На основата на трите опорни точки, които дават рамката на практиката на социалната работа е важно социалният работник да определи не толкова фиксираните ситуации и да се движи на нивото на фактите, а да разпознае "диагнозата", която показва податливостта към проблемите. Интервенциите, основани на метода "работа по случай" трябва да вземат под внимание постигането на развитие
на детето и в същото време транзакционният подход към оценката на детето трябва да ги насочи към помагане на родителите да отговарят адаптивно на трудностите на техните деца, да намаляват риска от страна на средата и да увеличават възможноситте за адаптивно развитие в най-добър интерес на детето.

Преди да се наказват социални работници, следва да се обърне внимание върху професионалните ценности, стандарти и код на професията, етапът на развитето на социалната работа в съответното общество, условията за практикуването й, осигуряването на модерно и адекватно обучение, както и на супервизия.

Задачата на държавната политика в областта на системите за социална защита и социално благополучие следва да включи изучаване на прилагането на новите политики в хода на тяхното случване. Изграждането на система за инспектиране трябва да се основе на научен подход към социалната работа като помагаща професия.

Литература:
  1. Bronfenbrenner, U. The Ecology of Human Development: Experiments by nature and design, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1979
  2. Davies, D. Child Development: A Practitioner's Guide,The Guilford Press, 2004
  3. Germain, C.B. Human Behavior in the Social Environment: An Ecology View, New York: Columbia University Press, 1991
  4. Hollis, F. Casework: A Psychosocial Therapy, New York: Random House, 1964
  5. Samanrtai, K. Public Child Welfare Practice, Pacific Grove, CA: Thomson Brooks Cole, 2004

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ИЗСЛЕДВАНИЯ   16-19

В случая във Враца се споменава, че е налице реинтеграция. Предлагаме ви част от статия, която представя метод за анализ на случай от практиката на социалната работа. Случаят е на реинтеграция на деца, настанени в резидентна грижа в Израел. Избираме тази статия, защото реинтеграцията е широко дебатирана тема в професионалните среди.

Когато професионалните теории, които мислим, че следваме, не съответстват на личните теории, които несъзнавано използваме в практиката 1


1 Публикуваният текст е съкратена версия на Savaya, R., Gardner, F.(2012) Critical Reflection to Identify Gaps between Espoused Theory and Theory-in-Use. Social Work. 57, 2, p145-154.
Рики Савая и Фиона Гарднър

Практиката на социална работа е свързана с ценностите на западния хуманизъм и конкретно с уникалността на индивида, неговата автономност и право на самоопределение. Обучението по социална работа отдава значително внимание на процеса на приобщаване на професионалистите в тези ценности. Въпреки това личните ценности, предпочитанията и нагласите на социалните работници могат да не съвпадат с професионалните, което влияе на практиката (Yan, 2008) и намалява ефективността на интервенциите (Arad-Davidzon & Benbenishty, 2008). Затова е необходимо социалните работници да осъзнават ценностите, които носят в своята работа и начините, по които
тези ценности й влияят (Baldwin, 2004). Argyris и Schon (1974) защитават тезата, че действията на хората са ръководят от техни теории (теории-в-действие), които проявяват несъзнавано и които се отнасят до мирогледа и ценностите им. В същото време има декларирани теории, към които хората твърдят, че се придържат, но които се заместват в практиката с теориите им-в-действие. Argyris (1974) отбелязва, че най-ефективният начин за вземане на информирани решения е да се изследват теориите-в-действие, т.е. ценностите на професионалиста, и да се направи анализ по какъв начин тези ценности влизат в противоречие с декларираните ценности. Примери за такива несъответствия се наблюдават много често в супервизията. Текстът по-долу представя случай на реинтеграция, който показва как осмислянето и анализа (критичната рефлексия) помагат на социалния работник да осъзнае своята теория-в-действие и да формулира по-ефективна интервенция.

Критичната рефлексия и критичният инцидент


Критичната рефлексия е процес, чрез който човек може да се вгледа в нагласите, ръководещи действията, да ги постави под съмнение и да развие алтернативни начини на действие (Cranton, 1996). Това създава условие за осъзнаване на ценностите, които стоят зад нечии действия (Brookfield, 1995). През последните две десетилетия критичната рефлексия става все по-популярна сред подпомагащите професии като метод за насърчаване на активно изучаване
на проблемите от практиката и за подобряване на практическите умения (White, Fook & Gardner, 2006). Анализите на данни на Fook и Askeland (2006), получени от семинари за критична рефлексия показват, че процесът разкрива скрити допускания, които могат да ограничават изборите на професионалиста. Една техника, която насърчава критичната рефлексия е техниката на критичния инцидент (Fook & Gardner, 2007; Francis, 1997). Според нея обучителите канят социални работници да представят свой значим опит в малка група.
В първата част на обсъждането групата идентифицира ценностите, водещи действията, чувствата и мисленето на професионалиста. Често на този етап се установяват несъответствията между декларираните и несъзнавано използваните теории на професионалиста (теориите-в-действие и декларираните теории). Вторият етап на обсъждането е посветен на създаване на алтернативни решения , базирани върху декларираните ценности. Критичната рефлексия може да бъде правена самостоятелно или по двойки (например при супервизия), но се препоръчва това да става в групов процес. Групата има предимство при създаване на чувство за споделен опит и учене kaтo осигурява разнообразие от принос и перспективи и позволява на хората да учат от сходен или различен от техния собствен опит. Важна е и подкрепящата среда, в която участниците могат да са честни по отношение на чувствата, вярванията, предположенията и действията си.

Представеният случай е от обучение на магистри по социална работа в Израел с най-малко две години опит

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ИЗСЛЕДВАНИЯ   16-19

от работа на терен. Курсът по критична рефлексия е бил задължителен в първата година на магистърската програма с обща продължителност от две години. Студентите са получили две задачи: 1/ да опишат критичен инцидент – случай от практиката, който е значим за тях, 2/ да идентифицират ценностите и предположенията, върху които са основани действията им (теория-в-действие), 3/ да анализират до каква степен са успели да съгласуват тези „теории“ с декларираните от тях теории, 4/ да идентифицират стратегиите за действие, които са използвали по време на инцидента, 5/ да оценят ефективността на стратегиите за постигане на желаните цели, 6/ да предложат нова стратегия за действие на основата на анализа.

Случай на реинтеграция


Мая е социален работник в резидентна грижа за деца в риск. Като част от нейните задължения, тя участва в обсъждане на искания на родители за реинтеграция на децата си. Инцидентът, който тя описва е за майка, чиито четири деца – на 7, 9, 11 и 12 години – са били в услугата в продължение на три години. Мая е водещ на случая. Майката се е развеждала два пъти с бащата на децата. През годините тя често сменя партньорите, местоживеенето и работата си. По време на инцидента живее с бащата на децата си и с новия си съпруг, като иска да вземе двете си по-малки деца, които, според нея, имат най-голяма нужда от майка си.

Седем професионалисти участват в дискусиите по повод на това запитване
на майката, петима от които работят към услугата и двама към бюрото за социални услуги към общината. По време на обсъждането майката плаче и умолява социалните работници да й върнат поне най-малкия син. Тя обещава да се грижи добре за него и да компенсира всички години, в които не е била с него. Въпреки че случката просълзява и професионалистите, те казват, че не биха препоръчали децата да й бъдат върнати. Казват също, че очакват от майката да разбере тяхното решение и да го предаде на децата си.

Мая вярва, че има основание за връщане на най-малкото дете вкъщи при майката, но въпреки това я убеждава, че е в най-добър интерес на детето да бъде оставено в услугата. Тя излиза от срещата силно разстроена от поведението си. Вярва, че решението е било взето преди срещата и че се е оставила другите да наложат тяхната гледна точка за майката. Съзнава, че всички са се държали по покровителствен начин към майката. Дискусията я кара да чувства, че въпреки че социалната работа е професия, която трябва да разбира клиентите, социалните работници са се държали към майката по пренебрежителен, покровителствен и арогантен начин.

В съответствие с процедурата Мая представя списък на нейните професионални ценности, които се отнасят до: 1/ клиента, 2/агенцията,3/ процеса на вземане на решение и 4/ролята на социалния работник в обществото. Професионалните ценности, които Мая се стреми да следва в работата си с клиенти, са следните:
  • Нуждите на клиента трябва да бъдат поставени над тези на социалния работник и агенцията, за която той работи.
  • Задачата на социалния работник е да защитава интересите на клиента, да помага на клиентите, да отстоява правата им, да осигури гласовете им да бъдат чути.
  • Да вярва в способностите на своите клиенти и да проявява уважение към тях.
  • Да гради партньорство, да избягва покровителствено отношение и осъдителни оценки към клиентите.

По отношение на агенцията, в която работи, професионалните ценности на Мая са:
  • автономно мислене;
  • придържане към лични и професионални ценности;
  • свободно изразяване на мнение пред колегите си и агенцията.

Относно процеса на вземане на решения, Мая вярва, че трябва да:
  • приеме систематичен подход, в който клиентите се разглеждат в рамките на целия контекст, в който живеят;
  • използва знание, основано на доказателства, а не на интуиция;
  • да има еднакво отношение към майките и бащите.
По отношение на ролята си на социален работник в обществото Мая вярва, че социалният работник трябва да бъде „агент на промяната“.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ИЗСЛЕДВАНИЯ   16-19

Анализирайки инцидента, Мая и нейната група откриват, че теорията в действие, тази, която Мая в действителност използва, без да осъзнава, е обратна на декларираната професионална теория. Вместо да отстоява правата на клиента, тя се съобразява с колегите си, за да се съхрани. Премълчавайки мнението си, Мая се проваля в това да защити интересите на клиента и да помогне на майката гласът й да бъде чут. Пасивността на Мая води до това, че лишава майката от участие в истински диалог за решаване на нейната молба за връщане на детето, разстройва я и я подлага на осъдително отношение. Мълчанието на Мая не е знак за систематична оценка и прилагане на знание, не е и решение, основано на доказателства. Като социален работник, тя не е успяла да стане „агент на промяната“.

В действителност решението е взето преди срещата с майката и е основано на неизказаното вярване (теория-в-действие), че оставянето на деца в риск извън дома, е най-доброто решение за тях. В дискусията студентите отбелязват, че майката е дошла на срещата като самотна майка, без бащата, и се е изправила пред група жени, които са майки като нея, но изглеждат за разлика от нея като успяли в живота жени. Тези два фактора най-вероятно са накарали майката да се чувства без контрол в ситуацията. В анализа на критичния инцидент Мая разбира не само несъответствието между нейните две теории, но и това, че трудно изразява мнение си.
В следващата задача - създаване на алтернативна стратегия за работа по случая, групата разработва нов модел за работа. Моделът има за цел да помогне на социалните работници, които, както в случая на Мая, се затрудняват да изразят своя гледна точка когато са в позиция на малцинство. Работата по тази алтертнативна стратегия е насочена към следните четири дейности за подготовка на обсъждането на случая:
  1. Вътрешно обсъждане на гледните точки на колегите от резидентната грижа без външни участници.
  2. Консултиране с ръководителя на услугата и координиране на позициите.
  3. Създаване на коалиция на колеги, които подкрепят майката.
  4. Изготвяне на писмен текст за външните колеги, който представя позицията на екипа преди формалното обсъждане.

Подготовката с клиента включва две дейности:
  1. Подготвяне на клиента за предстоящото обсъждане с осмисляне на възможни сценарии.
  2. Помагане на клиента да напише писмо до участниците в срещата, представящо нейната позиция. Такова писмо дава възможност на клиента да изрази позиция в спокойна атмосфера и да се подготви емоционално за официалното обсъждане, в което може да изгуби контрол над чувствата си.

Предварителната подготовка за дискусията има много предимства за социалния работник.
Тя намалява несигурността, запознава го с позицията на колеги и клиенти, позволява му по-добре да отговори на техните възражения и да представи своята гледна точка по организиран и контролиран начин. Предварителната подготовка може да намали тревогата на социалния работник, която би възникнала по повод на изразяване на позиция, различна от тази на мнозинството и би му позволила да предложи временни решения, които да удовлетворяват и двете страни. Например, в този случай групата предлага децата да прекарват вкъщи една нощ в седмицата, което частично би отговорило на молбата на майката. Също така, това би предоставило възможност на екипа да оцени родителските й умения и на тази тази основа да разработи по-дългосрочна стратегия.

Фазата след дискусията се състои от три дейности:
  1. Обсъждане на срещата с клиента (особено в случаи когато решението не е благоприятно за него), за да му бъде оказана помощ да приеме решението и да изрази своите мисли и чувства за процеса и резултатите от него.
  2. Представяне на мислите и чувствата на клиента в екипа.
  3. Изготвяне на писмено становище от социалния работник, което съдържа неговата позиция за конкретната ситуация, както и тази на клиента. Това становище може да бъде използвано като образец, въз основа на който екипът да обсъжда случаи и в бъдеще.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ИЗСЛЕДВАНИЯ   16-19

В резултат на този анализ групата успява да създаде нова стратегия за работа по случая, която отчита набор от фактори, често скрити за професионалистите – техните собствени нагласи и йерархиите в практика, с които се съобразяват.

Библиография:

Arad-Davidzon, B., & Benbenishty, R. (2008). The role of workers' attitudes and parent and child wishes in child protection workers' assessments and recommendation regarding removal and reunification. Children and Youth Services Review, 30, 107-121.

Argyris, C, & Schon, D. (1974). Theory in practice: Increasing professional effectiveness. San Francisco: Jossey-Bass.

Baldwin, M. (2004). Critical reflection: Opportunities and threats to professional learning and service development in social work organizations. In N. Gould, & M. Baldwin (Eds.), Social work, critical reflection and the learning organization (pp. 41--56). Aldershot, England: Ashgate.

Brookfield, S. (1995). Becoming a critically reflective teacher. San Francisco: Jossey-Bass.

Cranton, P. (1996). Professional development as transformative learning: New perspectives for teachers of adults. San Francisco: Jossey-Bass.

Fook, J., & Askeland, G. (2006). The "critical" in critical reflection. In S. White, J. Fook, & F. Gardner (Eds.), Critical reflection in health and social care (pp. 40--53). Maidenhead, England: Open University Press.

Fook, J., & Gardner, F. (2007). Practising critical reflection: A resource handbook. Maidenhead, England: Open University Press.

Francis, D. (1997). Critical incident analysis: A strategy for developing critical practice. Teachers and Teaching: Theory and Practice, 3, 169-188.

White, S., Fook, J., & Gardner, F. (2006). Critical reflection in health and social care. Buckingham, England: Open University Press.

Yan, M. C. (2008). Exploring cultural tensions in cross-cultural social work practice. Social Work, 53, 317-328.

ДОБРИ ПРАКТИКИ   19-22

Супервизия в социалната работа с деца, жертви на насилие


Доц. д-р. Нели Петрова-Димитрова, ИСДП

1. Какво е супервизия в социалната работа?


В буквален превод супервизия означава поглед от горе, или мнение на експерт, който „отгоре-гледа” или „гледа – върху” начина, по който се изпълнява професионалната дейност, професионалното функциониране на екип или даже индивид.
В практически превод под супервизия се разбира обикновено наблюдение на дейност на хората, т.е. поглед отгоре
върху професионална дейност на хората, върху тази част от дейността, която се изпълнява от човека, не от машина или някакво устройство. В света на производството този поглед отгоре обикновено има контролни функции, управление на човешките ресурси, насочени към осигуряване на качество.

Супервизията е средство предлагащо гаранция за качество на всяка социална дейност, където функциите са ясно дефинириуми. Супревизията е процес на взаимодействие между супервизор и супервизиран насочен към неговото (на супервизирания) професионално развитие.
Супревизията е :
  • квалифицирана подкрепа за помагащите;
  • методически структрурирана рефлексия на когнитивно и на емоционално ниво;
  • професионално ориентирано консултиране с две посоки на интерпретация – рационален диалог и психо-терапевтично ориентирана методика;

Тя е привилегировано пространство за слушане и говорене „Супервизията предлага на социалния работник място за привилегировано слушане. Успоредно с работата си той има възможност да говори, да бъде изслушан, да разсъждава в обстановка

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ДОБРИ ПРАКТИКИ   19-22

на конфиденциалност.” 2

2 Simone CHATELARD,ANAS, Revue française de service social, № 198, 2000What does qualified service social, № 198, 2000
Супервизията съчетава елементи и от специализираното консултиране и от психотерапията, тъй като тълкуването на проблемите се извършва на тези две равнища. Така се създават условия за осъзнаване на собственото поведение в професията и свързаните с него чувства, както и за предприемането на конкретни действия за позитивна промяна. Супервизията използва и двата начина на тълкуване, като ги модифицира според основната си цел: да се подобри работната ситуация.

„Супервизията е опит, преживяване на преминаване от професионалното към личното…..
Супервизията е мястото, в което се научаваш да си дадеш правото на грешка… (грешка, вина, некомпетентост)
Супервизията е време за откриване на себе си
Супервизията учи да си изградиш нагласа да откриваш
Супервизията е учене на конструиране - става дума за търсене заедно на развитие на капацитета да се трансформират данни в познание, разбиране”
3

3 Sous la direction de Paule Lebbe-berrier, Supervisions Eco - systémiques en travail social, Edition eres, Paris, 2007, 15-16
Националната асоциация за развитие на супервизията и консултирането в социалната работа (ANSCTS) предлага дефиниция на педагогическата
супервизия в социалната работа, според която тя процедура (procède) за професионално развитие, която се интересува от практиките, реализирани от социалните работници и техните служби в човешкото, социално и институционално обкръжение. 4

4 Пак там, 17
Защо е необходима?

Тъй като социалните работници срещат трудности в работата си – с клиенти, колеги, институцията като цяло, те, по различен начин и в различна степен, преживяват:
  • Затруднение в поставянето на дистанция между себе си и това, което виждат;
    Пример от практиката на супервизия: Млад социален работник (26г.), от една година на работа в комплекс за социални услуги, поставя проблем в отношенията си с клиентка на 24-часова услуга за млади майки и техните деца, която цели основно превенция на изоставянето на бебета. Проблемът според социалния работник, е, че той „е загубил доверието си в нея”. Причината за загуба на доверие той обяснява с факта, че тя го е излъгала, „каза ми, че е спряла цигарите, а аз я видях да отива да пуши навън, като се криеше от нас”. На социалния работник му беше трудно да види в този факт по-скоро симптом и да съумее да излезе извън рамката на личното взаимоотношение.
  • Негативни чувства, които достигат до страдание или “burn-out”;
    Пример от практиката на супервизия: Социален работник от ОЗД споделя за страх от среща с клиент, когото очаква да се върне в малкия град, където тя живее. Изпитва чувство на безпомощност, че няма да може да осигури нужната закрила на детето на този мъж, обвинен в насилие, което вероятно няма да се докаже. Не може да си даде отговор на въпроса какво трябва да направи, за да осигури безопасността на детето, настанено при други хора. Чувството за безпомощност и причинява страдание и трудности да си върши работата по другите случаи.
    Социален работник от ОЗД в малък град, след шумен медиен скандал, който стоварва на служителите на ОЗД тежки обвинения. Социалната работничка споделя, за ужаса си да се движи из града, да влиза в магазините и другите обществени места. Особено притеснена е за децата си, които в училище са обект на отношение, последица от скандала.
  • Поява на дисфункционалности, които достигат до конфликти
    Пример от практиката на супервизия: „Момичето, което е настанено в спешния прием при нас сподели за сексуално насилие от свой роднина. Какво да правя, полицайката ни забрани да говорим с нея по тези въпроси?”, пита социална работничка. Често има неяснота на функции, липса на разбиране за взаимодействие или отсъствие на правила за това взаимодействие.

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ДОБРИ ПРАКТИКИ   19-22

  • Нужда от нови знания и умения;
  • Легитимна нужда от разсъждение върху смисъла на тяхната практика;
    Пример от практиката на супервизия: „Толкова усилия положихме това момиче да се грижи добре за своето бебе. И тя имаше такъв напредък и за бебето, и за нея самата, толкова се промени и в крайна сметка и взеха бебето, в крайна сметка не се намери добро решение. Какъв беше смисълът?”
    „Работя по здравна програма за превенция с проституиращи, опитваме се да ги мотивираме да отидат на медицински преглед и за тъкмо си мислех, че нещо съм постигнала, но жената си взе резултатите от изследването и въпреки, че показваха заболяване, тя отказа да търси лечение. Какъв беше смисълът?”
  • Желание за повишаване на способностите си за анализ и оценка на ситуациите;
    Пример от практиката на супервизия: „ Трудно ми е да разбера ситуацията. От една страна виждам желанието на майката да помогне на дъщеря си да спре да бяга, да краде, да започне ходи на училище, а от друга тя непрекъснато я нарича „боклук”, „нищожество”, крие от нея всичко в къщи…..

Супревизията позволява на социалния работник :
  • да прогресира в конструирането на своята професионална идентичност, да се връща към смисъла на своята професионална дейност;
  • да проверява адекватността между извършваната дейност, общата рамка на мисията и етичните въпроси;
  • да осигури постоянство на използваните методологически средства, да задълбочи и координира познанието;
  • да изследва вплитането на личното в отношенията с потребителя;
  • да оценява ефекта от извършваната работа;
  • да интегрира необходимото познание в интервенцията и да концептуализира практиката.


Основната цел на супервизията е повишаване на качеството на работата чрез подобряване на работната ситуация, което включва:
  • професионално развитие на социалния работник, включително личностно развитие;
  • подобряване организацията на работа;
  • подобряване на работната атмосфера;
  • нарастване на специфичната компетентност в социалната работа.


2. Кой и как може да предоставя супервизия или какво означава квалифицирана подкрепа?


Този въпрос е много важен и за съжаление не съдържа еднозначен отговор. Има практики, в които супервизията на социалната работа се осъществява от специално обучени,
с определени изкисвания за стаж социални работници. Има практики, в които супервизията на социалната работа е запазена територия за психиатри и клинични психолози. Това се случва в страните, в които социалните работници нямат университетско образование, което им пречи да продължат своето обучение в тази област. Обучението за супервизори може да се предоставя в сферата на продължаващото неформално или формално (университетска степен) обучение. Често се прилага и т.н. режим на лично акредитиране, т.е. професионалистът получава разрешение (лиценз, агреман и пр.).

В България супервизията е задължителна за социалната работа с деца и семейства в риск 5, но все още няма ясни изисквания и стандарти нито за супервизията, нито за това кой да я предоставя. Очаква се от лицензираните за предоставяне на социални услуги организации да представят свой списък от супервизори и да се регистрират в ДАЗД. С други думи отговорността за качеството и „правоспособността” на супервизорите е на организациите, предоставящи тази услуга. Те отговарят и за подготовката и обучението на своите супервизори.

5 Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, ДАЗД, 2003 г.

Институт по социални дейности и практики (ИСДП) е един от основните доставчици на супервизия на социалната работа в страната. Обучението на първите супервизори се осъществява още през 2003 г. от

Бюлетин 09/2013

Професионалните теории, които следваме, срещу личните теории, които несъзнавано използваме в практиката
(за реинтеграцията или най-добрия интерес на детето)

ДОБРИ ПРАКТИКИ   19-22

френски обучители в рамките на проект „Помощ за самопомощ – изграждане на център за майки и бебета” и продължава чрез проект „Помощ за помагащите” чрез който в продължение на година и половина всички социални работници от отделите за закрила на детето (ОЗД) в пилотните общини по проект „Реформа за повишаване на благосъстоянието на децата в България” получаваха ежемесечно индивидуална и групова супервизия. През последните години екипът на ИСДП предоставя главно супервизия на социални работници от различни структури за предоставяне на социални услуги за деца и семейства в риск. Супервизия на ОЗД предоставяме по заявка, обикновено при тежки случаи на насилие върху деца. На основата на опита ми като супервизор вече близо десет години, смятам, че супервизията на социални работници трябва да се предоставя от професионалисти с познания и опит именно в социалната работа, за предпочитане социални работници. Именно защото супервизията на социалната работа е квалифицирана подкрепа, която едновременно е методическа и емоционално-ориентирана рефелексия е важно супервизорът да подкрепя осмислянето на професионалния опит и отношения в контекста на специфичната професионална интревенция. За да бъде ефективна супервизията би трябвало да има структурен изоморфизъм между модела на супервизия и модела на третиране. Супервизорът следва да познава и приема принципите на отношение в социалната работа, основните методи на работа и същината на процеса на помагане, който се реализира между
помагащ и клиент. В социалната работа социалният работник влиза в различни роли – на управляващ случай, на водещ случай, на консултант, на придружаващ, на аниматор, на обучител и пр. и помощта е много директно свързана с тях.

Пълният материал можете да видите ТУК
Ноу-хау центърът приема идеи и предложения за съдържание на бюлетина по теми, които Ви вълнуват
За контакти:
1142 София, ул. Хан Крум 38А
Тел. +359 2 4032030
e-mail: info@knowhowcentre.org