За да се развият децата и да станат пълноценни личности със здрава психика, те трябва да израснат в безопасна среда, където са посрещнати всичките им потребности, включително физическите и емоционалните им нужди.

Сред физическите нужди са: жилище, храна, дрехи и почивка.

Сред емоционалните нужди са: Грижа, любов, уют, уважение, търпение, ясни правила, стабилност, безопасност, стимулиране и насърчаване.

Когато основните нужди на децата не се посрещат (необходимостта от безопасност и стабилност, например), може да става дума за пренебрегване или неглижиране на детето. Много родители смятат, че могат да държат насилието скрито от децата си. Това обаче е почти невъзможно, защото стресът, свързан с насилието, рядко се изплъзва от полезрението на деца.

 

Проучванията показват, че дори когато самите деца не са жертви на насилие, то може да окаже сериозно въздействие върху тях. Децата преживяват насилието непряко, когато чуват какво се случва в съседната стая, когато видят резултата от насилието у дома или усещат стреса и страданието на родителите си. Децата, изложени на насилие, могат да проявяват признаци като:

Тревожност, страх и общо чувство за нещастие

Често деца не са достатъчно зрели, за да разберат какво се случва. Атмосферата в дома е потискаща и те се чувстват несигурни. Това оказва лошо влияние върху тях, тъй като те не знаят как да реагират и тогава се чувстват изплашени и безпомощни. В този случай е важно да не забравяте, че за децата може да е трудно да изразят чувствата си и много често показват безпокойството си, като се оплакват от физическа болка като главоболие и/или стомашни болки. Децата също могат да страдат от нарушения в съня, кошмари или загуба на апетит или преяждане.

Чувство за вина и отговорност

Децата, които живеят в дом, в който често има домашното насилие, много често обвиняват себе си. Те имат чувството, че по някакъв начин са отговорни. Опитват се да бъдат тихи и се притесняват да не причинят допълнителни спорове и насилие. Понякога дори имат чувството, че са предали родителя си, като не са били в състояние да предотвратят насилието. Децата, живеещи с домашно насилие, са принудени да се справят с проблемите на големите от ранна възраст. Те стават „големи“ в определени ситуации и следователно нямат възможност да се развиват с нормални темпове. Започват да поставят нереалистични изисквания към себе си и поемат домашни отговорности, за да помогнат на своите „разбити“ родители. Също така е добре известно, че децата играят родителската роля и поемат грижата и защитата на по-малките си братя и сестри по време на трудни моменти.

Отново деца

Когато децата са уплашени и тревожни, те са склонни да се държат като по-малки деца. Те могат да започнат отново да подмокрят леглото, да смучат палеца си, да се тръшкат или да се страхуват от непознати. По-големите деца, които вече са независими и които са се чувствали сигурни преди да преживеят насилие в дома, често започват да се застояват вкъщи повече от преди.

Проблеми с поведението на децата
Децата, живеещи в домове с насилие, могат да страдат от най-различни поведенчески или характерови проблеми, които да направят връзката им с възрастните и с други деца по-трудна. Те могат да станат много шумни и груби или обратното – сковани и пасивни. Тъй като не са в състояние да разрешат конфликтите около себе си, те могат да станат агресивност или пък да не могат да се защитават. Понякога агресивното им поведението и проблемите, които създават, са техният начин да се справят със ситуацията у дома.

Признаци, за които да следите в различните възрасти:

Деца на 2-3 г. В предучилищна възраст 5-12  годишни 12-14 годишни 15-18 годишни
Не се развиват добре Агресивност Желание за надмощие, налагане Насилническо поведение към половинката (приятели) Насилническо поведение към половинката (приятели)
Пасивност Залепени за възрастен или възпитател Агресивност Доминиращо поведение Злоупотреба с алкохол или други вещества
Раздразнителност Тревожност Депресия Ниска себеоценка Бягства от дома
Промяна в хранителните навици Жестокост към животни Тревожност Опити за самоубийство По-ниски оценки и бягства от училище
Забавяне в развитието Склонност да чупят неща Необщителност, затвореност Признаци на пост травматично стресово разстройство Неуважително поведение към жени
Признаци на пост травматично стресово разстройство Признаци на пост травматично стресово разстройство Бягства от училище и къщи
Негативно отношение към всичко Физически дискомфорт
Склонност да чупят и развалят неща Неуважително поведение към жени
По-ниски оценки в училище
Неуважително поведение към жени

Какви са нуждите на децата, живеещи с домашно насилие?

• Прекратяване на домашното насилие.
• Да получат подходящо за възрастта си обяснение за това, което се случва в дома им (насилие, конфликт, спор).
• Да им се каже, че насилието не се случва по тяхна вина.
• Да получат валидиране за техните чувства и помощ, за да осъзнаят, че мислите и чувствата им са нормални, след като са станали свидетели на домашно насилие.
• Да им бъде казано, че насилието не трябва да бъде пазено в тайна и те не трябва да се срамуват.
• Да се възползваме от възможността да обсъждаме трудни ситуации, свързани с насилието вкъщи, но само когато децата са готови за това и само спазвайки техните условия.
• Да научат, че насилието никога не е решение на проблемите и че винаги може да бъде намерен изход и позитивна развръзка без използването на насилие.
• Да поддържат ежедневните си навици като време за хранене, за лягане и за училище.
• Да прекарват повече и по-качествено време с членовете на семейството си. Децата, преживели или станали свидетели на домашно насилие трябва да бъдат прегръщани, възрастните да играят с тях и да им позволяват да си лягат в леглото на родителите, ако децата не искат да спят сами.

Кога е подходящо да се потърси професионална помощ?
Важно е да се вземе предвид честотата и тежестта на насилието. Ако детето се почувства застрашено за собствения си живот или за живота на свой родител, това ще повлияе на начина, по който то реагира и ще има трайни последици за неговия бъдещ живот. За децата е по-трудно, когато са свидетели на домашно насилие между родителите или от страна на някой, с когото са свързани емоционално, отколкото ако насилникът е някой, когото не познават.

Децата, които са преживели трудни ситуации, като например развод на родители, загуба на близък роднина или преместване на ново място, вероятно ще имат повече трудности за обработване на случващото се и справяне с него, ако след това са станали свидетели на домашно насилие. Новата травма от преживяното домашно насилие може да ги накара да преживеят чувствата и мислите, свързани с предишните травматични събития отново и да направят ситуацията по-сложна и трудна за тях.

Членовете на семейството или родителят (който не е извършител), са най-добрата подкрепа и помощ за децата в тази ситуация. Разговорите и изслушването на детето с доброта и уважение му дава възможност да изрази чувствата си.

В някои случаи може да бъде полезно да потърсите професионална помощ за детето. Професионалистите могат да предложат неутрална и безопасна среда, която понякога може да улесни децата да изразят чувствата си и да споделят как насилието ги е засегнало.

Препоръчва се да се потърси професионална помощ в случаи на:

  • Поведенчески проблеми, промени в характера и сериозни промени в настроението.
  • Ако детето се затвори, не общува с други деца и стане асоциално.
  • Ако детето има повтарящи се кошмари и трудности със съня.
  • Ако детето избягва определени предмети или места, които му напомнят за насилието.
  • Ако детето има физически симптоми като гадене, болки в стомаха, главоболие или замаяност.
  • Ако има сериозни проблеми с концентрацията и работата в училище.
  • Ако се наблюдават значителни промени в хранителните навици – твърде оскъдно хранене или напротив – преяждане.
  • Търсенето на професионална помощ не е признак на слабост или знак, че нещо е много зле. Понякога децата просто се нуждаят от допълнителна помощ, за да преживеят трудната ситуация. Търсенето на помощ е нормално нещо и не означава, че сте се провалили като родител. Напротив, то означава, че сте отговорни и внимателни в ролята си на родител.

Можете да видите оригиналния материал на английски и исландски тук – How Domestic Violence Affects Children

нформацията е разработена от Общината на гр. Рейкявик, Исландия

Автори на текста: Inga Huld Hermóðsdóttir and Reynir Harðarson