Социалният и медицинският модели за мисленето и практиката в областта на уврежданията представляват два диаметрално противоположни възгледа, които могат да се обобщят чрез въпроса „чий е проблемът за увреждането“ – на индивида с увреждане, или на обкръжението му.

В България, както и в много други страни, хора с увреждания и техни роднини въвеждат социалния модел като протестират за ограниченията, които хора без увреждания са им наложили. Ако те имаха асансьори в училище, подходящи тротоари, компютри и други средства, които правят средата достъпна, те биха могли да участват равноправно в живота на общността. Социалният модел се противопоставя на медицинския като вменява отговорността за увреждането на обществото, което е създало обкръжение и условия за живот, забравяйки тези, които имат увреждане.

„Детство за всички“ се разви върху допускането, че държавата може да наложи в широк мащаб социалния модел, т.е. да накара обществото да се съобрази с особеностите на децата с увреждания, живели в домове.

Това не се случи. Това, обаче, което „Детство за всички“ постигна, е, че всички хора, живеещи в страната, вече знаят, че идеите за човешките права могат да бъдат прилагани в практиката от държавата, включително за тези, които засягат най-уязвимите членове на общността. От изследванията, които Ноу-хау центърът проведе, научихме, че хора, които изповядват идеите на деинституционализацията водят ежедневна борба с хората, които не ги изповядват. Тази борба може да се дефинира като борба между социалния и медицинския модели – борба между идеята за човека, който е ценен такъв, какъвто е, и идеята за човека, който е ценен, само за- щото е такъв, какъвто ни се иска да бъде. Фактът, че има повече хора, които водят борбата на социалния фронт, е голямото постижение на проект „Детство за всички“.

В следващия текст припомняме въпросите, по които трябва да мислим и да ра- ботим, за да направим следващите стъпки в деинституционализацията по-добри за децата.

Бр. 13/2015 – Проект „Детство за всички“ – закриване на институциите за деца с увреждания – какво постигнахме, какво научихме и какво не успяхме да преодолеем? (.pdf)