Този брой е посветен на „индивидуализирането на грижата“. Фокусът върху тази тема се налага, тъй като резултати от изследвания, консултации и обсъждания между професионалисти показват, че съществува риск от това в новите услуги в общността да се възпроизведе културата на институцията. Това означава, че хората, наети в тях, се отнасят към клиентите си като към представители на „уязвими групи“, а не като към хора с имена, с индивидуална история, индивидуални трагедии и успехи.

Как да направим така, че да заместим институционалния подход с индивидуален, такъв, в който човекът – дете или възрастен, става важен за нас и именно затова, заради нашето отношение към него, той постига житейски успехи, които го радват?

Институционалният подход ощетява нас, професионалистите. Не можем да помогнем на всички, на цялата група от 12 души в ЦНСТ-то. Можем да помогнем на отделни деца и младежи, отделни майки и бащи. Всеки един от хората, ангажирани с професионално помагане, работи, за да получи познатото ни огромно удовлетворение от дадената помощ. Тоест, индивидуализирането на грижата ни занимава и затова, защото ние, професионалистите, искаме да сме удовлетворени от работата си.

Бр. 14/2016 – Инвидуализиране на грижата (.pdf)