В рамките на проекта „Платформа за закрила на детето Childhub“ в Сараево се проведе кръгла маса на тема „Предизвикателствата на деинституционализацията и процесите на трансформация“. Участници в кръглата маса бяха представители на ангажирани с процеса министерства, националните агенции за закрила на децата, държавни услуги за деца и НПО от страните Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Сърбия и Хърватия.

Кръглата маса се организира по инициатива на г-жа Милена Корен, старши експерт към Министерството на демографията, семейството, младежта и социалната политика на Република Хърватия и фондация „Save the children – Босна и Херцеговина“. Целта на кръглата маса беше да се сподели опит от практиката и да се изведат препоръки за промоция на дейностите в полето на деинституционализацията и трансформацията в региона на Балканите.

„Мястото на децата не е в институциите, а в топлината на семейния дом и държавите трябва да поемат своята отговорност, за да установят по-строги механизми за прилагане, мониторинг и оценка на процеса“ – това е едно от основните послания на кръглата маса. Процесите на деинституционализацията и трансформация са стартирали във всички тези страни, но се намират на различен етап от своето провеждане. Добрите практики и трудности в отделните страни са както различни, поради различните етапи на провеждане, така и си приличат, поради сходния контекст. Така например в почти всички страни сериозно предизвикателство представлява финансирането на един дългосрочен и целенасочен процес на деинституционализация и трансформация, в други е наличието на политическа воля и приемственост между правителствата за стратегическо планиране на процесите, в трети не са изградени процедури за лицензиране на работещите в услугите с деца специалисти. Моделът за работа с деца от институции и за превенция на институционализацията, разработван и прилаган от екипите на фондация „Надежда и домове за децата“, беше припознат като плезен и успешен модел във всички страни на прилагане. А като държава, в която процесите на деинституционализация и трансформация са достигнали най-добри резултати и цялостното им планиране и провеждане се признава за добра практика и от представените на кръглата маса страни, и от Европейския съюз, беше представена България.

От българска страна в срещата участваха г-жа Росица Димитрова, зам.-министър на Министерство на труда и социалната политика, г-жа Валентина Симеонова, експерт по процесите на деинституционализация към Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет и г-жа Радостина Антонова, изследовател към Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет.

„Продължаването на реформата за деинституционализацията на грижите за деца не е възможна без инвестиции в човешкия капитал и в повишаване на квалификацията на професионалистите, ангажирани с реализирането й“, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова по време на кръглата маса. Тя представи резултатите от първия етап на деинституционализацията на грижите за деца. „За периода 2010 – 2017 г. броят на децата в институциите в България е намален от 7 587 на 906, а броят на институциите е намален от 137 на 36. Специализираните институции за деца с увреждания вече не съществуват. В същото време в общността има три пъти повече социални услуги, а броят на децата, ползващи социални услуги за консултиране и дневна грижа, значително е увеличен“, каза г-жа Димитрова.

По време на форума заместник-министър Димитрова представи актуализирания план за продължаването на реформата за деинституционализация на грижите за деца до 2025 г. Тя посочи, че предстои изграждането на 149 нови услуги за 7 092 потребители. Като ключово важна предпоставка за успешното провеждане на реформата беше подчертано координираното сътрудничество между представителите на държавната власт като лидер в този процес, общините, услугите, общността, неправителствените организации като носители на иновативни модели, финансиращите организации и самите деца и семейства, за чието благополучие се извършва тази реформа. Дете-центрираният мониторинг и мониторингът на качеството, разбирани и изпълнявани като изследователски и подкрепящ, а не като санкциониращ процес, е от изключително значение за разбиране на случващото се „по пътя“ на социалната промяна и за успешното й управление, подчерта г-жа Валентина Симеонова.

Участниците в кръглата маса се обединиха около препоръки, които да бъдат представени на заинтересуваните страни в най-кратки срокове.